Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Вероизповедания в Албания

Безплатни есета, доклади, реферати, анализи и всякакви теми свързани с религията.
Вярвания, културни системи, мирогледи, свещена история, юдаизъм, християнство, римокатолицизъм, протестанство, ислям, бахайство, индуизъм, будизъм, народна религия, религиозни символи, произход на света, смисъл на живота, сещени места, духовенство, Бог, жертвоприношения, молитва, медитация, религиозни церемонии.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230706
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173261
Местоположение: Somewhere In Time

Вероизповедания в Албания

Мнение от Mozo » нед окт 21, 2018 22:38

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ “
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ



Доклад
по
Балканска етнология
на тема:

„ Вероизповедания и верска търпимост в Албания ”

3-ти курс Етнология
Албанците през вековете се отличават със своята уникална веротърпимост, която до известна степен исторически се основава на механизмите на съжителство между различни религии. Те винаги са показали толерантност и никога не са проливали кръв по въпроси от религиозно естество.

В земите, населени от албанци, християнството се разделя на православие и католицизъм чрез т.н. „линия на Теодос”, пресичаща реките Шкумбин и Мат, а в територията между тези две реки се запазва силното влияние на исляма, като израз на противопоставянето на католическото (от север) и гръцкото (от юг) нашествие в края на XVIII и начлото XIX век. От края на Средновековието до днес, албанското пространство е било зона на равновесие между най влиятелните съществуващи империи: Отоманската и Австро-Унгарската. Между тях са се подписвали редица съглашения, наричани „капитулации”, които са регулирали съотношенията на влиянията, признавайки на Запада правото да се грижи за култовите места на православните чрез т.н. доктрина „cultus protectorati”. В Албания често се среща в едно семейство да съществуват две религии (християнска и мюсюлманска). Например в село Люра североизточна Албания, е имало смесени бракове, а в Шпат, област Елбасан, едно лице е можело да носи две имена – православно и мюсюлмански, като това му е давало право да участва в празниците и ритуалите на двете религии. Националният герой на Албания Георг Кастриоти се е родил в християнско семейство, в последствие приема исляма и става бекташи (това е било условие да стане еничар). Връщайки се в Албания отново се покръства, а последното му желание било да бъде погребан в католическата катедрала в гр. Лежа. Един от неговите братя е поискал да бъде погребан в манастирите на Атон, едно от свещените места на православието.

В Албания е съществувала религиозна ритуална заменяемост. Албанските мюсюлмани са празнували празниците на Свети Георги и Света Мария, Свети Никола, Коледа. Християните са гостували на техните приятели мюсюлмани на Курбан Байрам. В миналото не са били рядкост случаите, когато християнски свещеник е трябвало да отслужи ритуал на починал мюсюлманин като е прочитал слова от Корана, защото ходжата и джамията са се намирали много далеч. В град като Шкодра, където населението е било разнообразно, съставено от мюсюлмани, католици и православни, през дните на Рамазан дори и немюсюлманските търговци спирали да продават свинско месо. В същия град, щедрите мюсюлмански семейства са съдействали за построяването на католическа църква.

Религиозните празници в Албания, независимо дали са част от мюсюлманската, православната или католическата култура, имат тясна връзка с езическите традиции. Албанските католици от северната част в деня на Бузъм празнуват и Коледа, но прибавяйки към този празник и култа на огъня. Света Дева Мария на мюсюлманите съвпада с деня на Феята – Диана – 23 август. Бекташите празнуват култа на Баба Томор, който прилича на митологическия култ на гръцкия Олимп.

Християнството прониква в Албания още през първите векове по новото летоброене като се оформят два могъщи полюса, които ще оформят религиозната, политическата и културната гравитация в Албания през следващите столетия. В северната част на страната християнството прониква от Рим на латинска основа, а в Южна Албания се разпространява от Цариград на гръцка основа. През 9-ти – 11-ти век в борбата между Рим и Цариград се намесва трети фактор в лицето на българската църква и държава. Първоначално източната, а после цялата територия на Албания е включена в състава на българската държава. От 1018г., когато Византия сломява Първата българска държава, християните в Албания попадат под юрисдикцията на Охридската архиепископия. През 15-ти век, когато албанските земи за кратко влизат в състава на Сръбското кралство, част от диоцеза на Охридската архиепископия и Дирахийската митрополия на Цариградската патриаршия в Северна Албания са присъединени към Сръбската архиепископия (от 1346г. патриаршия).

Тази политическа, религиозна и културна конфигурация се променя радикално след 15-ти век, когато албанските земи попадат в състава на Османската империя. Новият религиозен фактор, ислямът, става доминиращ, а доминиращите до тогава католицизъм и православие започват бързо да западат. Процесът на редуциране на двете християнски конфесии е особено интензивен през 17-ти и 18-ти век, когато изповядващите ислям албанци вече надхвърлят 50%. В първите векове на османското владичество православните християни в Албания са разделени в две църковни ведомства. Северна Албания продължава да се намира под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Част от Средна и Южна Албания влизат в състава на Охридската архиепископия. През 1575г., когато се възстановява Ипекската архиепископия, разделението става тройно, защото някой територии попадат в нейния диоцез.

Като най – голям стопански и културен център на православните не само в Албания, но и в цялата Охридска архиепископия, се оформя Воскопоя. Населението поддържа редица училища, сред които т. нар. „Нова академия”, която оказва силно културно въздействие върху алабнците. Още от 1720г. в града действа печатница, в която се печатат богословски и други текстове на албански език с гръцки букви.

Първите 4-ри века на османско владичество в Албания за Католическата църква са период на стагнация и упадък. Един от факторите за отлив от католицизма е стермежът на местното население да се изплъзне от плащането на определени данъци. Поради невъзможността през тези столетия да се поддържа нормална църковно – религиозна дейност, албанските католици са поверени на мисионерските грижи на различните разклонения на францисканския орден.

През 18-ти век албанските земи, както и другите области на Османската империя, попадат във водовъртежа на феодалните размирици. От тях в най – голяма степен страдат албанците християни – католици и православни. През 1769г. е разрушен Воскопоя. С много усилия успяват да спасят само някои християнски области, които се ползват с по – особен статут (труднодостъпните планински райони в Северна Албания, в които местното католическо население запазва значителни права). В Южна Албания също има две подобни островчета на християнска полунезависимост (областта Химара и планината Сули).

В края на 18-ти началото на 19-ти век настъпва известно подобрение, свързано с възникването на два центъра на силна политическа власт в Шкодра и Янина. От 1756 до 1831г. в Шкодра управляват последователно четирима представители на фамилията Бушати. При православните в Южна Албания, в Янина се закрепва Али – паша Тепелени. С малки изключения фамилията Бушати се придържат към политика на веротърпимост, позволяват да се ремонтират църкви и манастири и осигуряват свобода за практикуването на религиозните обреди. В Южна Албания Али – паша допуска християни до различни военни и административни постове, разрешава строителството на църкви, като събира средства от населението за тяхното поддържане, поощрява разпространението на образование и култура сред православните християни. Янина се превръща в значителен културен център, известен по целия полуостров със своите библиотеки и школи, в които наред с гръцки език се употребява и албански с гръцко писмо.

Една от тенденциите на 19-ти век е пробуждането на национализма, разгарянето на борбата за културна еманципация и политическо освобождение на подчинените народи. Създаването на национални буржоазии и навлизането на либералните идеи коренно променят обществената структура, поведението и стремежите на балканските християни.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 137 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Религия”