FOR TRANSMITTING
ОСНОВИ НА ЦИФРОВИТЕ СИСТЕМИ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
Общи сведения за цифровите системи за връзка
Цифровите системи за предаване на информация понастоящем заемат доминиращо положение поради безспорните им предимства спрямо аналоговите системи. Необходимостта от изучаването на основните теоретични принципи на изграждане на цифровите системи за предаване на информация е повече от очевидна.
Целта на настоящия курс е именно изучаване на теоретичните основи на изграждане на цифровите системи за предаване на информация.
Понятието "информация" е основна категория в теорията на връзките. В настоящият момент няма еднозначна трактовка и понятието информация следва да се определя като съвкупност от сведения, данни, процеси и т.н. за дадено събитие, което трябва да бъде съхранявано, предавано, преобразувано и в крайна сметка представлява определен интерес за получателя. Носителят на информация - съобщението може да бъде текст, реч, музика, фото и телевизионни изображения, данни от компютър и т.н. Терминът "информация" ще бъде разглеждан от техническа гледна точка, т.е. ще бъдат третирани въпросите за достоверността, надеждността, скоростта на предаване на информацията и др. без да се отчитат семантичните и прагматичните аспекти на пренасяната информация по същество.
Човекът или техническото средство може да бъдат третирани както като източник на съобщение, така и като получател на съобщение. В зависимост от вида на съобщението източникът може да бъде аналогов и цифров .
Аналоговото съобщение А(t) се характеризира с непрекъснато множество от стойности, т.е. А(t) R* , където R* е множеството от реални стойности, а t Т - параметър (време), Т е множество от дискретни или непрекъснати стойности на времето.
Цифровото съобщение се характеризира като дискретно множество от краен брой стойности, т.е. D(t) Z, където Z е подмножество на целите числа.
За предаване на съобщение от източника към получателя, които обикновено са разнесени в пространството и времето е необходима съответна предаваща среда. От тук следва, че системата за предаване на информация в най-общ вид може да бъде представена по следния начин
източник на съобщение предаваща среда получател на съобщение.
Предаващата среда представляват техническите средства и физическата среда, осигуряващи възприемане на съобщението, преобразувано в съответен електро или електромагнитен еквивалент наречен сигнал, предаван с последващо преобразуване със съответни технически средства и представянето му на получателя.
Понятието сигнал може да бъде определено като функция, пренасяща информация за състоянието и поведението на дадена физическа система.
Сигналът се представя във вид на колебания, зависещи от времеви и пространствени променливи. Сигналът може да се представи чрез математическа функции на една или повече независими променливи. Например: речевият сигнал математически се представя като функция на времето, изображението - като функция на яркостта, зависеща от две пространствени променливи. При математическото представяне на сигнала, времето се счита за независима променлива. Независимата променлива може да бъде както непрекъсната, така и дискретна. Така както независимите променливи могат да бъдат непрекъснати и дискретни, също и амплитудата на сигнала може да бъде непрекъсната и дискретна. В най-общ вид непрекъснатият сигнал може да се разглежда като стационарен случаен сигнал, спектърът на който е ограничен от най-високата честота fв , която се съдържа в сигнала.
Класификация на сигналите - аналогов, дискретен и цифров сигнал
Аналоговият сигнал се представя като непрекъсната функция на времето ха(t) като както аргумента, така и функцията приемат произволни значения в определен интервал...
Целият материал:
Основи на цифровите системи за предаване на информация.zip- (1.02 MиБ) Свален 88 пъти
Ако имате съмнения, постарайте се да звучат убедително!