Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Оразмеряване на трасе за безжичен пренос на данни на по-големи разстояния

Безплатни доклади, есета, реферати, анализи и всякакви теми свързани с радиоелектрониката.
Телевизионно и радио разпръскване, радиопеленгатори, радионавигация, радиокомуникации, дистанционно радиоуправление, радиолокация, радиорелейни линии, радиотехника, електроника, усилватели, генератори, модулатори, токоизправители, стабилизатори на напрежение, електрическа верига.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Оразмеряване на трасе за безжичен пренос на данни на по-големи разстояния

Мнение от Mozo »

Оразмеряване на трасе за безжичен пренос на данни на по-големи разстояния

ТЕХНОЛОГИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ ЕЛЕКТРОННИ СИСТЕМИ
към ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

ДИПЛОМНА РАБОТА

Тема: Оразмеряване на трасе за безжичен пренос на данни на по-големи разстояния

Дипломант: Научен ръководител:
Стефан Минев гл.ас. инж. Кирил Славков

СОФИЯ

2006

Увод


Съвременният свят е неразривно свързан с радиокомуникациите, благодарение на които се появиха съвременните мобилни комуникации, спътниковото и радио- и телевизионно разпръскване. Радиокомуникациите се използват още от миналият век, но появата на нови технологии и стандарти и усъвършенстване на вече съществуващите направиха възможен високоскоростния пренос на голям обем данни на големи разстояния. Липсата на окабеляване силно намали времето и усилията по изграждане на необходимите за това трасета. Също така е възможна високоскоростната връзка с обекти в местности, при които полагането на кабели е невъзможно или нерентабилно.
Безжичните комуникации намират приложение в телефонията, компютърните мрежи, осигуряване достъп до Интернет, радио- и телевизионните предавания.
Настоящата дипломна работа разглежда 802.11а/b/g стандартите за осъществяване на безжична връзка, радиорелейните линии за пренос на информация, видовете използвани аналогови, цифрови и импулсни модулациина радиосигналите, съображенията при изготвяне на безжична информационна линия, остронасочените огледално параболични антени, използвани за пренос на информация на големи разстояния и проектиране на такава.


Глава 1

Проучване на стандартите 802.11а/b/g и радиорелейни линии за пренос на информация

1.1 Wireless Networking (Wi-Fi) – въведение и стандарти

[8] Въпреки че материята вече не може да се нарече нова технология, много хора все още не са наясно с това какво представлява безжичното свързване между компютри (и не само). Безжичнa може да наречем всякa връзка, чрез която се осъществява контакт между две или няколко системи без използването на физическа преносна мрежа (като например UTP кабели).
Сама по себе си този вид връзка не е налична отскоро. Комуникацията чрез инфрачервени лъчи е позната още от миналия век и е използвана активно в много мобилни устройства (предимно мобилни телефони). Но многото недостатъци на тази остаряла технология (скорост, обсег) са причината нейното приложение да остане доста ограничено.
Затова бе нужна друг вид технология за безжичен пренос на данни, която да не изисква наличието на пряка видимост между двете (или повече) устройства, да предлага много по-висока скорост и да може да се използва за по-широк спектър от приложения. Една от най-често споменаваните мобилни системи, за които бе нужна подобна технология, бяха преносимите компютри.
Зад понятието “Wi-Fi”, или “безжична мрежа”, стои стандартът 802.11 и неговите вариации. При официалното си представяне в първата си версия през недалечната 1997 г., разработваният цели седем години нов вид стандарт за свързване между компютърни и подобни системи се оказва вече прекалено остарял. От една страна – поради все по-сериозното и ускорено развитие на компютърния свят, а от друга – поради постоянно променящите се изисквания към наличието точно на такъв стандарт и възможностите му. 2 MBit/s максимална скорост на трансфер вече са крайно недостатъчни.

1.1.1 802.11b
Този вариант на основния стандарт 802.11 е приет през 1999г. Работната честота – 2,4GHz; максималната скорост, която поддържа е 11Mbit/s и използва метода CSMA/CA за достъп до преносната среда, използван и в първоначалния стандарт, поради което реалната скорост на пренос е максимално 5,9Mbit/s по TCP и 7.1Mbit/s по UDP.
802.11b използва CCK (вариация на CDMA) модулация на сигнала, която е пряк наследник на DSSS, използвана в 802.11. Това силно улеснява надстрояването на мрежовия хардуер за използване на 802.11b и предимствата които дава – голямо увеличение на скоростта в сравнение с първоначалния стандарт и ниската цена – водят до бързото и широко разпространяване на стандарта. 802.11b се утвърждава като най-разпространената WLAN технология.
802.11b обикновено се използва при комуникации от рода точка-много точки, където дадена точка за достъп комуникира чрез слабо насочена антена с един или повече клиенти в зоната си на покритие. Типичният радиус на действие е 30м при 11Mbit/s и 90м при 1Mbit/s. Чрез остро насочени антени (конфигурация точка-точка) с голям коефициент на усилване протоколът може да бъде използван за пренос на данни на разстояния до 8км. Покривани са и разстояния от 80-120км но с използването на неоправдано сложна и скъпа микровълнова техника предвид ниската скорост. Също при създаване на комуникационна линия за големи разстояния трябва да бъдат спазени законовите ограничения за ефективно излъчена мощност (до 200mW).
Мрежовите адаптори за 802.11b стандарта могат да поддържат скорост от 11Mbit/s но при влошаване качеството на сигнала се задейства механизма Адаптивно Избиране на Скоростта (Adaptive Rate Selection)) и тази скорост се намаля последователно до 5,5Mbit/s, 2Мbit/s и 1Mbit/s. Тъй като при по-ниските скорости се използват не толкова сложни методи за кодиране те са по-неподатливи на грешки, породени от външни смущения и затихване на сигнала. Съществуват допълнения към 802.11b (например свързване на каналите (channel bonding)) чрез които скоростта може да се повиши до 22, 33 и 44Mbit/s, но те не са одобрени от IEEE. Широко разпространено наименование за подобрения 802.11b е 802.11b+, но те бяха почти напълно изместени от по-късния 802.11g, при който скоростта достига до 54Мbit/s и е съвместим с 802.11b.

Целият материал:
Прикачени файлове
Оразмеряване на трасе за безжичен пренос на данни на по-големи разстояния.rar
(1.93 MиБ) Свален 116 пъти
Прочетено: 1173 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Радиоелектроника”