1. Реториката като наука
Реториката се свързва с убеждаването, за чийто синоним се взема ораторското изкуство (ораторството). Ораторското изкуство винаги е било необходимо за притежание на видни социални умения. Познато още от древността, то е било уважавано и изучавано. Като научно – приложна хуманитарна дисциплина и като изкуство,реториката има личностнотрансформираща насоченост. Тя се класифицира към приложните, практическите научни дисциплини. Реториката бива определяне още и като конкретна приложна метанаука, която се отнася към методите за въздействие върху чуждото съзнание с цел постигане на определена насока на мисловната дейност и поведение. Способността да убеждаваш и да въздействаш на слушателите е от особена значимост. Не напразно още Сократ е казал: „Говори, за да те видя”. Свободата на изказа, умението за себеизразяване, умения за владеене на слушателска аудитория, умения за себепрезентация по време на интервю за кандидатстване за работа, контрол над речта, владеене на мисли и говорната им изява, невербална комуникация, метаезик и др. – това са само част от съдържанието на тази многофакторна интелектуално – емоционална дейност.
Възникнала в рамките на философията като нейна неотделима част, реториката следва модела на дедуктивно-индуктивния преход.
Аристотел често сравнява реториката с медицината. Също както лекарят не се стреми да излекува всички болни, а да открие лекарствата, с които могат да се преодолеят болестите, така и ораторът се стреми да открие средствата за убеждаване във всички ситуации, но не и да убеди всекиго във всичко.
Цицерон например определя ораторското изкуство като най-значимо, а оратора трябва „да притежава находчивоста на диалектик, мисълта на философ, словото на поет, паметта на юрист, гласа на трагик, жеста на велик актьор. Именно затова най-трудното нещо на света е да откриеш съвършен оратор.“1
Реториката е обвързана с много науки – психология, логика, езикознание, семиотика, литературознание и т.н. От тази обвързаност следва да направим извода, че реториката е интердисциплинарна научна област, фундаментална поради своята универсална приложимост и приложна заради инструментално-когнитивното си предназначение. Реториката е наука за историята, теорията, и практиката на целенасоченото общуване между комуникатор и реципиент, при което се осъществява промяна на мненията, убежденията, вярванията и поведението на общуващите.
2. Античната реторика
Аристотел е бил убеден, че истината е обективна и има божествен произход. Задачата на познанието, чиито методи са както диалектиката, така и реториката, е да открие истината в нещата, като при това преодолее препятствията, които произтичат от сложността на познавания обект. Аристотел твърди, чед реториката е наука за убеждаването, а нейната задача не е да убеждава, а „способност да откриваме при всеки случай онова, което може да убеди“2. С други думи, реториката има за задача да изучава както действително убедителното, така и привидно убедителното. Разглеждайки реториката като наука за откриване на методите за убеждаване във всички ситуации, той я определя подобно на диалектиката като „метод за намиране на доказателства“.
В задачите на реториката се включва и умението да се посочат методите за опровергаване. Наред с общите методи за доказателство, Аристотел включва в стратегията на убедителното говорене още чувствата, страстите и афектите на слушателя, под вличние на които последният взема решение. Слушателят би повярвал на умния, морално-устойчив и доброжелателен в поведението си към публиката оратор. Аристотел посочва 2 основни елемента на публичното послание: поставяне на въпроса и/или разказ и аргументация или реторическо доказателство „за“ или „против“ поставения въпрос.
Според Цицерон ораторът имал 3 задачи: docere, delectare, movere (да научи, да достави наслада, да увлече); също така да докаже и демонстрира истинността на приведените факти и аргументи и да въздейства на волята и поведението им, да ги подбуди към активна дейност. Тези задачи са и тясно свързани с трите основни функции на общуването: познавателна (когнитивна), емоционална и интеракционна. Уводът и заключението в една ефективна публична реч заемат не повече от 20% от целия текст, но имат изключително значение за впечатлението, което се създава у слушателя за оратора и неговата творба. Понякога например първото впечатление, което се създава от говорещия през няколкото секунди в началото на речта, могат да траят с години. Но все пак да се грабне вниманието не е толкова трудно, колкото то да се задържи в необходимата посока.
3. Съвременната реторика
Съвременната реторика поради интердисциплинарния си характер е принудена да заимства терминологията си от областите, на които е помогнала да възникнат и да се развият. Затова и нейните термини понякога се внасят механично, недостатъчно обосновани. Във всекидневната реч преобладава употребата на термина „реторика“ в значение на ораторство, красноречие, ораторско изкуство, публична реч, елоквенция, декламация, живо слово, публично говорене, краснобайство, витийство и други.
Целият материал:
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Реторика и диалектика
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 283202
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 332742
- Местоположение: Somewhere In Time
Реторика и диалектика
- Прикачени файлове
-
- Реторика и диалектика.rar
- (8.95 KиБ) Свален 17 пъти