Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Реторика и диалектика

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с психологията.
Съвременна психология, биологична психология, възрастова психология, генетическа психология, диференциална психология, сравнителна психология, когнитивна психология, психология на личността, психопатология, социална психология, военна психология, икономическа психология, инженерна психология, трудова психология, консултативна психология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283202
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Реторика и диалектика

Мнение от Mozo »

1. Реториката като наука
Реториката се свързва с убеждаването, за чийто синоним се взема ораторското изкуство (ораторството). Ораторското изкуство винаги е било необходимо за притежание на видни социални умения. Познато още от древността, то е било уважавано и изучавано. Като научно – приложна хуманитарна дисциплина и като изкуство,реториката има личностнотрансформираща насоченост. Тя се класифицира към приложните, практическите научни дисциплини. Реториката бива определяне още и като конкретна приложна метанаука, която се отнася към методите за въздействие върху чуждото съзнание с цел постигане на определена насока на мисловната дейност и поведение. Способността да убеждаваш и да въздействаш на слушателите е от особена значимост. Не напразно още Сократ е казал: „Говори, за да те видя”. Свободата на изказа, умението за себеизразяване, умения за владеене на слушателска аудитория, умения за себепрезентация по време на интервю за кандидатстване за работа, контрол над речта, владеене на мисли и говорната им изява, невербална комуникация, метаезик и др. – това са само част от съдържанието на тази многофакторна интелектуално – емоционална дейност.
Възникнала в рамките на философията като нейна неотделима част, реториката следва модела на дедуктивно-индуктивния преход.
Аристотел често сравнява реториката с медицината. Също както лекарят не се стреми да излекува всички болни, а да открие лекарствата, с които могат да се преодолеят болестите, така и ораторът се стреми да открие средствата за убеждаване във всички ситуации, но не и да убеди всекиго във всичко.
Цицерон например определя ораторското изкуство като най-значимо, а оратора трябва „да притежава находчивоста на диалектик, мисълта на философ, словото на поет, паметта на юрист, гласа на трагик, жеста на велик актьор. Именно затова най-трудното нещо на света е да откриеш съвършен оратор.“1
Реториката е обвързана с много науки – психология, логика, езикознание, семиотика, литературознание и т.н. От тази обвързаност следва да направим извода, че реториката е интердисциплинарна научна област, фундаментална поради своята универсална приложимост и приложна заради инструментално-когнитивното си предназначение. Реториката е наука за историята, теорията, и практиката на целенасоченото общуване между комуникатор и реципиент, при което се осъществява промяна на мненията, убежденията, вярванията и поведението на общуващите.
2. Античната реторика
Аристотел е бил убеден, че истината е обективна и има божествен произход. Задачата на познанието, чиито методи са както диалектиката, така и реториката, е да открие истината в нещата, като при това преодолее препятствията, които произтичат от сложността на познавания обект. Аристотел твърди, чед реториката е наука за убеждаването, а нейната задача не е да убеждава, а „способност да откриваме при всеки случай онова, което може да убеди“2. С други думи, реториката има за задача да изучава както действително убедителното, така и привидно убедителното. Разглеждайки реториката като наука за откриване на методите за убеждаване във всички ситуации, той я определя подобно на диалектиката като „метод за намиране на доказателства“.
В задачите на реториката се включва и умението да се посочат методите за опровергаване. Наред с общите методи за доказателство, Аристотел включва в стратегията на убедителното говорене още чувствата, страстите и афектите на слушателя, под вличние на които последният взема решение. Слушателят би повярвал на умния, морално-устойчив и доброжелателен в поведението си към публиката оратор. Аристотел посочва 2 основни елемента на публичното послание: поставяне на въпроса и/или разказ и аргументация или реторическо доказателство „за“ или „против“ поставения въпрос.
Според Цицерон ораторът имал 3 задачи: docere, delectare, movere (да научи, да достави наслада, да увлече); също така да докаже и демонстрира истинността на приведените факти и аргументи и да въздейства на волята и поведението им, да ги подбуди към активна дейност. Тези задачи са и тясно свързани с трите основни функции на общуването: познавателна (когнитивна), емоционална и интеракционна. Уводът и заключението в една ефективна публична реч заемат не повече от 20% от целия текст, но имат изключително значение за впечатлението, което се създава у слушателя за оратора и неговата творба. Понякога например първото впечатление, което се създава от говорещия през няколкото секунди в началото на речта, могат да траят с години. Но все пак да се грабне вниманието не е толкова трудно, колкото то да се задържи в необходимата посока.
3. Съвременната реторика
Съвременната реторика поради интердисциплинарния си характер е принудена да заимства терминологията си от областите, на които е помогнала да възникнат и да се развият. Затова и нейните термини понякога се внасят механично, недостатъчно обосновани. Във всекидневната реч преобладава употребата на термина „реторика“ в значение на ораторство, красноречие, ораторско изкуство, публична реч, елоквенция, декламация, живо слово, публично говорене, краснобайство, витийство и други.

Целият материал:
Прикачени файлове
Реторика и диалектика.rar
(8.95 KиБ) Свален 17 пъти
Прочетено: 260 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “Психология”