Проблема за предмета на психологията

[Mozo]

4. Проблема за предмета на психологията.Диференциация на психологията (П)
Главен методологически проблем на всяка наука е проблемът за предмета и методите и на изследване.Утвърждаването на П като самостоятелна наука също има съществено отношение към предмета и методите на нейното теоретично изследване.В историческото развитие на П са дадени различни определения за нейния предмет,които могат да бъдат систематизирани според етапите на това развитие.
-П е наука за душата (определението е направено в класическа Елада).С наличието на душата у човека като същност,независима от материалния свят,са превени опити да се обяснят всички психични факти и явления в живота на човека.
-П е наука за съзнанието (възниква през XVIIв и е повлияна от фил възгледи на Рене Декарт).Способността на човека да мисли,да чувства и желае Декарт нарича съзнание.Като основен метод на изследване се приема наблюдението на собственото съзнание (интроспекция) и описание на самонаблюдаваните факти и феномени.
-П е наука за безсъзнателните психични процеси и мотивация (формира се в нач. на XXв,под учението на Зигмунд Фройд),наречено психоанализа.За осн. Метод на изследване Фройд определя метода на свободните асоциации.
-П е наука за поведението (формира се през 20-те г. на XXв,в САЩ под влияние на изследванията на Торндайк и Уотсън).Уотсън определя осн.задача на П като контрол и прогнозиране на поведението.Като осн.метод на изследване в поведенческата П (бихевиоризъм) се посочва непосредственото наблюдение на реакциите,постъпките и поведението на човека.
-П е наука за фактите,закономерностите и механизмите на психиката,която е формиращ се в мозъка образ на действителността,въз основа и с помощта на който се се осъществява управление на поведението и дейността,имащи при човека личностен характер (тази представа се базира върху методологията на диалектическата логика и към нея се придържат всички изследователи които използват диалект.логика като общ инструмент за психични изследвания).
Предмета на педагогическата П:е наука за психични факти,закономерности и механизми,които се проявяват в процеса на усвояване от индивида на социален опит в условията на организираната и целенасочена учебно-възпитателна дейност.Педагогическата П се ограничава само с онези психични прояви,които съпътстват обучението и възпитанието на личността.
Общата П изучава основните закономерности на психичната дейност на човека.Възрастовата П изучава генетичната специфика на тези закономерности.Педагогическата П изследва и показва как в учебно-възпитателната дейност обучаващия трябва да използва знания от общата и възпитателната П с цел управлението и оптимизирането на тази дейност.

5. Традиционен модел за структурата човешката личност
Личността,нейното съзнание и поведение се свързва с реалните социално-икономически условия,в който тя живее,с нейното реално битие,с нейната конкретна дейност в която човек не е само обект,но и субект на общественно-историческия процес.Личността на човека се определя от системата на неговите отношения с останалите хора в обществото.Личността на човека се определя като системно качество,детерминирано от обществените отношения,които определят неината структура.Личността на всеки един човек е продукт от развитието на неговата психика в условията на конкретно обществено-икономически отношения.Психичното развитие на човека и развитието на личността са процеси,които,колкото и да са взаимосвързани,не се покриват напълно.На определен етап от психичното си развитие човек формира и качеството личност.Развитието на психиката и личността в съвременната П е приет най общ модел,според който психичните процеси (познавателни, емоционално-чувствени, поведенчески), психични състояния (тревожност, виновност, стрес, фрустрация, еуфория, депресия) и психични свойства (насоченост, темперамент, характер, дарба, талант,
способности) са основно съдържание на човешката личност.
Друг модел за структура на човека и личността предлага Платонов.Модела му има динамично-функционален характер.Важна особеност в модела е,че четири основни присъщи на всяка личност подструктура се намира в йерархична съподчиненост и че всяка подструктура е определено психично равнище на развитие на личността.
Най-низшата подструктура е биологично обусловена.Елементите и подлежат на възпитание и обучение.Нейната функционалност се реализира най-вече чрез динамиката на протичането на осн.нерво-мозъчни процесивъзбуждане и задържане,което от своя страна детерминира и динамичните характеристики на психическото отражение.
Подструктурата обхващаща индивидуалните особености на психичните процеси се формира под влияние на социалните фактори по пътя на упражненията.Обхваща индивидуалните особености в качеството и динамиката на познавателните,емоционално-чувствените и волеви психични процеси.
Подструктурата „социален опит на личността” се формира в процеса на обучение и затова нейния анализ е психолого- педагогически.
Насочеността на личността е най-висшата нейна подструктура,компонентите и също са подредени йерахично.Те определят едновременно отношението на личността към действителността и участват в мотивацията на дейността и.Тя е изцяло социално детерминирана и нейните елементи се формират чрез възпитанието и самовъзпитанието.Според Платонов насочеността на личността се реализира чрез качествата:убеждение,светоглед,интереси,идеали,склонности,желания и влечения.Качествата на личността се формират по 3 осн.начала:неорганизирано,стихийно;чрез целенасочено възпитателно въздействие;чрез самовъзпитание.
Модел на психичната структура предлага психоаналитичната П водеща своето начало от Фройд.Психоанализата приема че психичния живот на човека протича на 3 равнища.На всяко равнище дейността се определя от различни закони и служи на различни цели.
I равнище-човешкия индивид наследява непосредствено след своето раждане,включително подбудите и инстинктите,които се зараждат в организма и правят своите изменения осезаеми и в някои случай осъзнати чрез емоционалните напрежения и афекти и свързаните с тях представи.Заради безличния си характер тя е наречена „ТО”.Единствената цел на „ТО” е удовлетворяване на вътрешно-организмовите потребности,тя се преследва сляпо,независимо от външните условия,влияния или заплахи за организма.Процесите които протичат в него не са обект на логическа организация и се насочват и управляват с цел възможно най-бързо удовлетворяване на влеченията.Подчинява се на принципа на удоволствието.
II равнище-наречена е „Аз”,определена част от съзнанието и самосъзнанието на личността,която е претърпяла своето развитие под влияние на външната действителност.”Аз” управлява произволните движения.Свързването на нагледно-образните представи със словесните дава началото на процеса осмисляне и означаване на действителността от страна на „Аз”-а.Има за основна цел самоутвърждаването на индивида и я решава по посока на външната действителност,разпознава въздействията и стимулите,натрупва опит за тях,отбягва силни и опасни дразнители,научава се да изменя целесъобразно външния свят в своя полза.”Аз” играе ролята на посредник между „ТО” и външния свят,което непренебрегва принципа на удоволствието като доминираща сила,но го подчинява и приспособява към изискванията на действителността.”Аз” е подчинен на принципа на реалността.

Целият материал: