Народопсихологията като наука и средство за въздействие

[Mozo]

ТЕМА № 1
НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА И СРЕДСТВО ЗА МОДЕЛИРАНЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДАДЕН НАРОД
Стремежът към самоопознаване е едно от най – старите и вдъхновяващи стремления на човека. Науките, които си поставят за цел опознаването на обществото, социалните групи и индивидите са много и го правят от различен ъгъл на зрение. Една от тях е и народопсихологията. Макар че интересът към себепознанието датира от векове в човешката история, натрупването на знания в тази област става бавно. Съответно и народопсихологията се развива по – късно с напредването на познанията. Страните, които бързо и задълбочено развиха своята народопсихология – като Япония, Германия и до някаква степен САЩ – съумяха, използвайки точните познания за националната си психика, да ги съобразят с начините и формите на производството си и да достигнат до най – високи световни постижения. Една от причините за т.нар. “икономическо чудо” в Япония се корени във факта, че те овладяха собствената си национална психология, което им даде възможността да се съпоставят с другите високо развити страни и да използват положителното от тази съпоставка, което да даде на страната съответните предимства.
Обратното – в страните, където народопсихологията беше напълно занемарена или отречена се стигна до големи морални, социални и икономически проблеми. Практически политическите решения са невъзможни без познаването на националните реакции, стереотипите, склонностите към приемане на една или друга алтернатива.

1. НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА И СРЕДСТВО ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
От най-дълбока древност човек си задава въпросите: кой съм, откъде идвам, накъде отивам; какво ме приобщава към другите, какво ме отличава от тях; мога ли да бъда друг, кога, защо и как мога да се променя; каква е взаимовръзката и взаимната зависимост с околната обществена и природна среда и т. н. За да си отговори, той констатира, че са му потребни знания за самата му същност; за обкръжаващата го среда, за взаимното проникване и влияние между човека и средата, в която живее. Заедно с големия въпрос „Кой съм и къде е моето място в света" пред човека стоят хиляди допълнителни въпроси, отнасящи се до необятния свят на неговите интереси на себепозна-нието. Жаждата на човека да се самопознае е част от неговото любопитство към света, към неговата човешка същност. Безспорно хората са различни като индивиди, но като личности те притежават много общи качества. В тази повторяемост на чертите трябва да търсим народопсихологичното начало.
А) СЪЩНОСТ НА НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА
Народопсихологията е наука за психическите явления и процеси, характерни за обособените исторически, политически, културно, териториално, езиково и религиозно, самосъзнати и самоопределящи се народи или нации. Марко Семов я определя като наука за самопознанието на народите. Тя е наука за традициите, за психичните особености, характерните черти и поведенчески реакции, за етно-културните съставки на един народ. Според проф. М. Семов народопсихологията има за предмет изучаването „както на общото, така и на специфичното в поведението на отделните народи, начинът, по който те реагират на една или друга историческа даденост, основните емоционални и други психически дадености, които приобщават отделните народи, но и които ги различават. Тя е натрупаното в историческия процес обществено мнение за нас си... В обобщение на казаното дотук народопсихологията е наука за био­логичните, историческите, географските и културните фактори, вли­яели и влияещи по съответен начин в психиката и поведението на отделните народи. Тя е наука за националния характер и за нацио­налния живот.
В България Тодор Панов е първият, който се опита да изясни същността на народопсихологията като наука и да формулира нейните задачи. Неговият пример бе последван от П. Дървингов, См. Казанджиев, Ст. Гидиков, Ст. Костурков, М. Драганов и други. Използвайки достиженията на всички автори в разглежданата област, в том първи на трилогията „Народопсихология" проф. Марко Семов изясни ней­ната структурна и съдържателна страна. Много оригинално той срав­нява народопсихологията с разширеното възпроизводство на натрупани вече знания, опит и привички (възгледи и ценности). Подчертава, че тя служи като средство против „забравяне или затрупване в паметта на хората и времето". Дава интересно определение на понятието традиция: „повторяемост на явления, на стереотипи и привички, на действия и поведение, които, срещайки съпротивата на днешния ден, невинаги преминават в бъдещето". Според него наро­допсихологията „в крайна сметка не е нищо друго освен натрупаното в историческия път обществено мнение на един народ за себе си и неговото опознаване".
От изложението на монографията могат да се откроят следните авторови идеи за същността на народопсихологията:

Целият материал: