Вербално и невербално общуване

[Mozo]

Вербално и невербално общуване

Невербалната и вербалната комуникация са част от процеса на общуване, в който хората чрез разменяни неустни и устни сигнали и конкретно организиране на пространството, общуват и се разбират, като предават и приемат информация.
Определенията за вербално и невербално общуване се оспорват, дискутират, променят и модифицират, защото изследователите се опитват да дадат най-точното описание.
Невербалната комуникация е процес на изпращане и получаване на съобщения, без да се използват думи. Примери за този тип комуникация са език на тялото, изражение на лицето, жестове, движения, докосвания, разстояние, зрителен контакт и т.н.
Вербалната комуникация е процес на изпращане и получаване на съобщения, чрез използване на думи, използването на речта като знакова система. Следователно под вербална комуникация ще разбираме естествения звуков език, т.е. системата от фонетични знаци. Процесът на кодиране на информацията се предшества от изработване на замисъл, който впос¬ледствие се облича в система от знаци. За приемащия информацията смисълът се разкрива в про¬цеса на декодирането (Герчева-Несторова, 1999, с. 26-28).
Елементите на вербалната комуникация са говорене, писане, слушане, четене.
• Говорене – излагане на идеята и поддържане на разговора чрез въпроси и отговори. Средата, в която се говори има определящо значение.
• Писане – в стил, съобразен с индивидуалността на партньора, получателят да вижда ясно своята изгода, когато го чете.
• Слушане – показва отношение, желание да се вникне в същността на нещата. Умението да се слуша се изразява в умението да се чуват и възприемат повече неща от устното съобщение, да се интерпретират точно и бързо фактите, да се оценяват прецизно и да се реагира бързо.
• Четене – на ум или на глас е комуникация със самия себе си или с аудиторията, която слуша. Умението да се чете означава умение за съсредоточаване в текста, разбиране не само на фактите, но и на чувствата, идеите, нагласите на този, който е съставил текста, умение да се състави мнение за информацията и за нейния автор, учение за реагиране чрез решение, конкретно действие по повод на прочетената информация или чрез отношение към автора й.
Вербалната комуникация притежава следните свойства:
• Съдържателност – определя се от количеството изказани мисли. Може да се произнесат много думи, но да се каже много малко. Съдържателността на реч¬та се детерминира от яснотата и дълбочината на мисленето на говорещия.
• Понятност – определя се от достъпността за получателя на съобщението. В практическата си работа комуникаторът (адресантът) следва да има предвид индивидуални¬те особености на реципиента, към който отправят едно или друго съобщение. Понятното за един е неразбираемо за друг.
• Изразителност – определя се от нейната ясност, страстност, енергичност или на другия полюс от нейната монотонност, вялост. Съществено значение за изра¬зителността на речта има използването на невербалните знаци.
Фактори за вербалната комуникация са: дикцията, логическите ударения, темпът на речта, паузата, интонацията, словореда и метаезика.
Вербалната комуникация се осъществява в определени комуникативни сфери, които могат да се групират в две основни - официална и неофициална. Към официалната комуникативна сфера се прибавя ритуалната и професионалната. Ритуалната комуникативна сфера в известен смисъл се отнася към официалната и се характеризира със строго определени ситуации, в които се реализира, като представлява доста затворена комуникативна общност с традиционно установен точно възпроизвеждан езиков инвентар. Професионалната сфера няма точно установени признаци, а по езикови характеристики може да е смесена. Неофициалната комуникативна сфера включва всекидневнобитовата, приятелската, колегиалнопрофесионалната и домашната комуникативни сфери.
От друга гледна точка комуникативните сфери могат да се представят като общуване с познати и непознати.
Вербалната комуникация, осъществена в посочените комуникативни сфери може да се реализира като устна и писмена. Ролята на съобщения при писмената комуникация играят относително завършени смислови цялости, всяка от които изпълнява една или няколко комуникативни цели - да информира, да инструктира, да установи бизнес контакт и т.н. При нея не се осъществява незабавна обратна връзка за установяване дали правилно е разбран смисълът на съобщението - пишещият не вижда как реагират на неговите думи, а може само да прогнозира. От тук произтича изискването за точност, логичност и яснота на писменото съобщение. Пишещият е лишен от изразните възможности на невербалните средства за комуникация, затова вниманието му трябва да бъде насочено към конструиране на съобщението и подбиране на адекватни изразни средства. Говорещият почти винаги се намира в условията на остър дефицит на време, а пишещият практически не е ограничен във времето и затова той може да обърне внимание не само на съдържанието , но и на формата. Скоростта на писане е по-малка от скоростта на говорене, затова изложението на мисли в писмена форма изостава от вътрешното изговаряне. Това създава предпоставки за по-сериозно обмисляне на езиковата страна на съобщенията.
Вербалната комуникация може да има различни цели и съдържания и почти е невъзможно да бъдат описани всички разновидности на устната и писмена вербална комуникация. Някои от тях са:
• Приятелски разговор - всеки от нас участва в такъв тип комуникация. Обикновено тя се осъществява между двама или повече комуникативни партньори, които имат за цел да си поговорят, да си разменят новини и мнения, да се позабавляват и да прекарат приятни мигове. При тези срещи обикновено не се обсъждат никакви съществени въпроси, затова не е задължително разговорът да се придържа към един единствен въпрос и той протича съвсем свободно. В повечето случаи участниците в приятелски разговор не се подготвят за него. Те просто се събират, а разговорът им протича непринудено и скача от тема на тема, в зависимост от човека, който говори. Ако човек иска да бъде добър събеседник в един приятелски разговор, трябва да помисли какви интересни и нови неща е чул напоследък и за кои от тях е подходящо да разкаже на приятелите си. При това ще се съобрази със състава на комуникативните си партньори и главно с техните интереси и ще коригира своето комуникативно поведение.

Целият материал: