“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ – гр. Варна
Специалност: ПУНУП – задочно обучение
ІІІ “а” курс
РЕФЕРАТ
по
Обща психология
НА ТЕМА: Емоции и чувства
Преподаватели: проф. Ц. Цанев, гл. ас. М. Иванов
Разработил: П. Люцканова фак. № 6
Проверил: проф. Ц. Цанев
Съдържание :
1.Увод
2.Теоретични постановки
3.Механизми и характеристика на емоциите и чувствата
4.Процесуална структура на емоциите и чувствата
5.Видове емоции и чувства
6.Изразяване на чувствата
7. Работа с учениците за развитие на емоционалната им отзивчивост при изучаване на лирични произведения
8.Заключение
1.Увод
Емоциите и чувствата се разглеждат от сравнително голям брой автори.
Понятието “емоция” е “компонент на безусловно рефлексния акт, възниква между реализирането на потребността и действието на нейното удовлетворяване” (автор № 4).
“Реакция на човека и животните на въздействие на вътрешните и външни дразнители, имащи ярко изразена субективна окраска”.
“Чувствата са отражение на реалните отношения на човека в неговия мозък, устойчиви отношения на човека към предметите и явленията от действителността, включително и към самия себе си” (автор №4).
Проблемът за чувствата и емоциите е слабо изучен, макар че чувствата отдавна са вълнували хората като важен компонент в поведението им, в отношението им към действителността.
Най-добре материалната физиологическа основа на чувствата се разкрива от И. П. Павлов, като се внася разграничение между понятията емоции и чувства (Таблица №1).
2.Теоретични постановки
Има различни концепции и направления в изясняването на механизмите и структурата на емоциите и чувствата (Таблица №2).
Като разглеждаме различните схващания в психологията на чувствата, необходимо е да видим каква е разликата между емоции и чувства.
В ежедневието ни такава разлика почти не се прави. Ако разгледаме каква е разликата между емоциите в животното и тези в човека, изпъкват два аспекта на емоциите:
1) възникването и протичането на емоциите и 2) съдържателният им аспект. Докато емоциите се изразяват в движения и многообразни телесни изменения (автор № 3), то чувства като другарство, патриотизъм и др. пораждат отношение.
Емоциите са на лице и при човека и при животните, но при човека емоциите са “по-богати, по-сложни” (автор № 3).
Емоциите и чувствата са особен род преживявания. Емоциите са свързани с удовлетворяването и неудовлетворяването на потребности от индивида, то чувствата отразяват устойчиви връзки на субекта с обекта. При животните емоциите са компонент на инстинктите, а при човека те са комплексни преживявания от образи и събития. Затова емоциите при човека са различни от тези при животните. При човека емоциите стават мотиви за действия.
Чувствата и емоциите не трябва да се противопоставят едни на други.
Чувствата са много по-силни, когато са в синтез с емоциите.
3.Механизми и характеристика на емоциите и чувствата
В най-общ аспект като механизъм на тези процеси се посочва съвместната дейност на кората и подкорието. Правени са експериментални изследвания и е установено, че гневът, страхът, радостта, тъгата и др. са тясно свързани с определени центрове. Основният източник на чувствата е социалната среда.
Към механизмите на чувствата спадат и безусловните стимули и по-конкретно преобразуването на неутралните стимули в емоционални стимули – един много важен механизъм за поддържането на емоционалния тонус на човека.
Нагласите също играят голяма роля за възникването на емоциите.
Не по-малко значение за протичането на чувствата има и личното състояние на организма и особено породеното самочувствие като израз и на това състояние, и на мястото на човека в обществото.
Чувствата са израз на нашето собствено състояние. Емоциите също показват в какво състояние е личността. На тяхна основа се оформят силни чувства.
Чувствата са израз на отношението на субекта към обекта. Например при гнева има негативни чувства, а при любовта – позитивни.
Чувствата са израз на дадена потребност. Положителни емоции възникват, когато количеството информация е по-високо от това, което човек е очаквал да получи. При отделните емоции е точно обратното.
Чувствата притежават сигнална функция. Например, радостта и страха, злобата и гнева, удоволствието оказват голямо влияние върху психиката на човека. Той реагира на емоционалните стимули с мимика и вокална мимика. Чрез възприетия сигнал, човека променя своите мисли и действия.
“Емоционалният процес се намесва в извършващите се в момента мисловни процеси – възприемане, учене, припомняне, въображение, фантазиране, мислене” (автор №5).
Чувствата и емоциите притежават мотивационна сила, формират мотиви за действия.
Чувствата се характеризират и със своята сила и слабост. Могат да протичат силно и незабелязано.
Не можем да отминем и динамиката на чувствата. Те могат да протичат бавно, могат да бъдат слаби, а после да се засилват постепенно или изведнъж. Различаваме и положителни или отрицателни чувства. При положителни чувства човек се активира и твори, а при отрицателни се потиска.
Понякога чувствата могат да преминават едни в други, да се сливат, например обичта преминава в ревност.
4.Процесуална структура на емоциите и чувствата
Процесуалната структура на емоциите и чувствата изпъква като една сложна динамична система, с постоянни параметри, които отговарят на различни центрове за удоволствие и неудоволствие, а от друга страна, с променливи параметри, които се изявяват в лицето на положителни и отрицателни чувства. За сложността на процесуалната структура говори и факта, че те са изследвани на няколко равнища: нервно-мускулно, нервно-физиологично, психично.
Нека разгледаме чувствата и емоциите като вид система с нейните особености. Така най-добре проличава процесуалната структура.
Емоционалната система е ограничена, трудно се контролира, има натрупани следи от миналото в паметта и те могат да предизвикат емоции.
Друга особеност на емоционалната система е степените на свобода в нея – например свобода във времето на протичане на емоциите, “свобода” в избора на обекта, който предизвиква емоциите и др.
В процесуалната структура на емоциите, разглеждани като система, протичат положителни и отрицателни връзки.
Процесуалната структура между емоциите и чувствата е регулация между вродени и придобити механизми, протичащи в подкорието и кората на мозъка, между психичните и физиологичните процеси, намиращи изява във външноизразните мимически средства и поведението.
5.Видове емоции и чувства
По въпроса за систематиката на чувствата има различни постановки. Например В. Вунд посочва 50000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции – страх, ярост, любов.
Тр. Трифонов ги разделяна на нисши и висши, като към нисшите отнася: настроението, афекта, страстта, емоциите и стресовите състояния.
Най-обективна е систематиката, която се изгражда въз основа на силата и продължителността на чувствата (автор №2).
Настроението се определя като дълготрайно, слабо чувство.
Има положителни настроения при силния тип нервна система и отрицателни – при слабия тип нервна система, наречена от И. Л. Павлов тормозен тип.
Според мен отрицателните чувства могат да се преодоляват. Трябва да се създават условия за бодро, радостно, положително настроение за работа у учениците. Това се постига чрез нашето собствено настроение, подходящ разказ, правилно отношение към децата, обстановката в класната стая да е подходяща. Учителят трябва да може да контролира своето настроение и винаги в отношението си с децата да запазва за работа положителните чувства.
Афектът е силно, но краткотрайно чувство. Обикновено той се предизвиква от конфликтна ситуация – организмът се среща с някакво препятствие и при него липсва възможност адекватно да отреагира.
Боевият афект е свързан със силно повишаване активността на човека, разгръщане на голяма сила, за да се противопостави той на създалата се ситуация. Присъщи са силния неуравновесен тип нервна система.
Активността, според мен, може да се преодолее. Трябва чрез правилно възпитание и самовъзпитание да се избягват причините за афектни състояния и да се развива по-голям самоконтрол.
Страстта e дълбоко продължително чувство, свързано с волята на човека и неговата дейност.
Има положителни страсти (към науката, изкуството и др.) и отрицателни (към алчността към пари, кариеризмът и др.). има и такива страсти, които водят човека до отклонения от сериозните му задължения например спортовете, ловджийството, четене на книги и др.
Независимо от това, дали страстта е положителна или отрицателна, тя винаги е израз на духовни сили.
Например според Д. Вискът причините за тревожността са: (Таблица № 3).
Стресовите състояния възникват в необичайни ситуации при недостиг на време и информация, променят поведението на човека, поставяйки го в непривично и нестандартно състояние. Стресовите състояния обхващат цялата психика, възникват при природни бедствия, катастрофа и др.
Начините за справяне с тревожността са онагледени с Таблица № 4.
Висшите чувства са характерни само за човека и се пораждат от културата, науката, изобщо от обществения начин на живот. Те биват морални, интелектуални, естетически, практически. Моралните чувства (чувство за дълг и отговорност, любов и дружба) са свързани с нравствеността.
Практическите чувства произтичат от работата на човека в професионалната му дейност.
Естетическите чувства са свързани възприемането и преживяването на всичко красиво, например произведения на изкуството, природни красоти.
Формирането на усет към красивото у децата изгражда у тях критерии за възприемането на красивото, създава на навици и привички за естетическо наслаждение от произведенията на изкуството, научава ги да уважават създаденото от предишните поколения и сами да се стремят към създаването на естетически ценности.
Интелектуалните чувства се пораждат в процеса на интелектуалната дейност. Към тези чувства спадат възхищението, любознателността, чувството за увереност.
6.Изразяване на чувствата
Чувствата намират израз в мимиката, пантомимиката и вокалната мимика. При по-силните чувства не е трудно да забележим изменение в цялото поведение на човека – цвят на лицето, изменение на гласа, наличие на жестове. Чувствата намират израз и във функционирането на вътрешните органи – засилване на пулса, изпотяване, повишаване обмяната на веществата. Всъщност това е и експресията на чувствата – промяната, настъпващите изменения във външния вид на човека в резултат на преживяванията от едно или друго чувство.
Важно място в развитието и възпитаването на човека заема формирането на способност за владеене на експресията. Заедно с повишаването на културата на човека се повишава и тази способност.
Чувствата имат дълбоко личностен характер – по своята появя, протичане, поведение и мимика – чувствата изразяват дълбоко личностното в човека. Плановостта в протичането на чувствата, смяната на едни чувства с други се дължи до голяма степен на типологическите особености на висшата нервна система.
Балзак посочва, че жените имат голям талант да изразяват чувствата си, без да прибягват до много живи думи, тяхното красноречие се заключава особено в акцента, жеста, държанието и погледите.
Индивидуалните особености на чувствата могат и следва да се търсят и в темперамента. Различните типове темпераменти имат различни чувства – по динамика, по протичане, по изява и трайност, по сила и доминиране. Чувствата зависят и от възрастта на човека. С напредването на възрастта и чувствата все повече се контролират от съзнанието.
7. Работа с учениците за развитие на емоционалната им отзивчивост при изучаване на лирични произведения
От личният си опит мога да споделя, че от всички литературни жанрове лириката предоставя най-благоприятни възможности за развитие на емоционалната отзивчивост на ученика. Лирическото творчество само по себе си е художествен израз на човешките чувства, настроения и преживявания, един от най-съществените му черти е емоционалността.
Ето защо в своята работа си поставих за цел да наблюдавам и развивам емоционалната отзивчивост на учениците при изучаването на лирически произведения. Ръководех се от следните принципни положения:
1) В обучението по четене емоционалността на ученика се развива чрез въздействие на изучаваното литературно произведение, посредством вярно и многостранно възприемане на съдържанието му.
2) Учителят трябва умело да подбира най-подходящи и целесъобразни методи и похвати на работа в урока, за да вникне в емоционалната сфера на детската душевност и да я направлява деликатно в желаната от него посока.
3) Емоционалното възприемане на творбата води до по-задълбоченото й осмисляне, а оттам и до по-трайно общуване с художествената литература.
За да вникне малкият ученик в литературното произведение с чувствата и мислите си, съществена роля играе подготовката за възприемане.
В моята практика се стремя още в първите минути на урока да пробудя у децата интерес към предстоящата работа и настроение, съответстващо на емоционалното съдържание на стихотворението, което ще се разглежда. Това постигам по различни пътища:
чрез слушане на музика или изпълнение на любимите песни от децата;
чрез задаване на загадки или рецитиране на подходящи стихотворения;
чрез беседа, активизираща непосредствени жизнени впечатления или емоционален разказ.
Често съчетавам различни похвати, за да активизирам вниманието на учениците, да обогатя представите им и да събудя определени преживявания. Ето как осъществих подготовката за възприемането на стихотворението ”Славният художник” от Елисавета Багряна:
Започнах урока със задаване на гатанка: “Вън върви една другарка – най-голямата цветарка; дето стъпне, дето мине по ливади и градини, пръска шарени цветя. Отгатни коя е тя.”
След отговорите на децата използвах следния разказ, съпроводен с прожектирана на подходящи диапозитиви:
“Трупа Баба Зима снежни преспи, лудува из глухите гори и заспалите равнини и накрая се измори. Седна да си почине, а топлият Слънчо само това чакаше. Показа са от едно облаче, видя задрямалата бабичка, че като се засмя, цялата земя светна от радост. Задуха и южняка и за ден-два от снеговете и ледовете не остана и помен. Кокиченцето сложи бялата си шапчица и са показа от тъмната земя да се порадва на слънцето. И минзухарчето, и теменужката – всички хубави и свежи, излязоха да посрещнат идващата пролет. Тя дойде с лястовичките, с щъркелите, песента на Косето Босето и огласи с радост гората и равнината. Всички се радват, но най-много вие, деца, нали? Ех, какви игри ще паднат сега.
Много писатели и поети са посветили произведения на китната пролет. Нейната красота е развълнувала и голямата българска поетеса Елисавета Багря на. Този час ние ще бъдем с нейния славен художник и ще рисуваме заедно с него пролетта.”
Тази подготовка помогна на учениците да вникнат по-дълбоко в неповторимия образен свят на творбата, да се развълнуват от многобагрената красота на природата, пресъздадена от поетесата.
За да протече подготовката за възприемане интересно и резултатно, за да задвижи емоционалната сфера на учениците, е необходимо:
1) да се използва максимално жизненият опит на децата, запасът им от представи, непосредствените им впечатления от живата действителност;
2) да се подбере подходящ допълнителен материал, достъпен за учениците, близък по идейно-емоционално съдържание на изучаваното произведение;
3) въпросите и задачите да бъдат в логическа последователност.
Твърде важно е създадената в подготовката за възприемане емоционална атмосфера да се съхрани и даже да се засили при работа над текста, така, че емоционалното отношение на учениците към литературната творба да се задълбочава усилено с осмислянето на нейното съдържание.
Ще проследя приложението на основните методи и похвати в урока на лирическата творба, чрез които постигам по-пълното й възприемане и развивам емоционалната отзивчивост на учениците.
Беседата е един от главните методи, чрез които малкият ученик опознава литературната творба. Този метод разкрива пред децата да мислят активно, да изказват своето емоционално отношение. Ето защо посредством беседата се засилва и емоционалното въздействие на лирическото произведение над учениците. За да постигне това, обмислям добре въпросите, задачите, за да обхващат различни страни на творбата, да активизират и мисленето и емоционално-образното възприемане, да бъдат формулирани ясно.
Не е наложително беседата да съдържа много въпроси, насочени пряко към емоционалността на ученика. Например въпроси от рода на: “Какво изпитвате …..?” и “Какви чувства ви вълнуват ……?” не винаги е гаранция за сериозно съпреживяване Децата може да отговарят сравнително вярно на такива въпроси, без да са се развълнували особено от произведението. Това води урочната работа към повърхностност и формализъм. Емоционалността на детето се раздвижва не толкова от въпросите на учителя, колкото от прелестта на изобразените картини, от звучността на стихотворната реч, от осъзнатата близост до преживяванията на лирическия герой. Затова се стремя да предизвикам емоционалната отзивчивост чрез цялостната работа над стихотворението, а въпроси за пряко назоваване на чувствата на учениците поставям само тогава, когато тяхното участие в работата, отговорите им, даже израженията на лицата им свидетелстват, че вълненията им са достатъчно силни и определени, за да могат да ги охарактеризират и че те вече имат желание да ги споделят.
Стихотворенията в читанките са богати на художествени описания и колкото по-вярно вникнат учениците тях, колкото по-живо и ярко си ги представят, толкова по-непосредствено избликва вълнението им от красотата на изобразеното. Основен похват, чрез който ръководя образното възприемане на децата, е рисуването с думи. Търся разнообразни форми в използването на този похват, за да бъде винаги интересен и увлекателен за учениците. Например при изучаването на стихотворението “Обичам те, Родино” от Елисавета Багря на децата рисуват с думи картините на различните годишни времена с помощта на опорни изрази: “накита зелен”, “лято житата позлати”, “бистър небосвод”, “снежни цветове” и др. Поставям и задачи да рисуват с думи по въображаема илюстрация, например “Какви илюстрации бихте подготвили към това стихотворение? Какви багри ще използвате? Ако трябва да нарисувате само една илюстрация към стихотворението, какво ще изобразява тя?” Това помага на децата да следват изготвянето на една въображаема своя рисунка, да използват опита си от любимите им изобразителни дейности по този път да възприемат по-богато образното съдържание.
Друг похват е рисуването с думи на музикален фон. Музиката въздейства на въображението и чувствата на децата и техните”словесни рисунки” стават по-живи и пластични.
Например “Славният художник” на Елисавета Багря на учениците рисуват с думи под звуците на “Валс на цветята” (Щраус).
Друг похват словесно рисуване с помощта на детските рисунки, създадени под въздействието на литературната творба в урока по четене. При работа над стихотворението “Пролет” от Асен Разцветников няколко ученици рисуват на дъската картина по стихотворението, а останалите отговарят кои стихове илюстрира всеки от техните другари; след това с помощта на илюстрациите и текста рисуват с думи картината.
Понякога поставям на класа задачи: Ако трябва да подготвим филм по това стихотворение, как ще го направим? Какво ще заснемем? Какво ще разкрива пред зрителите всеки кадър?
Творческите задачи подбуждат силно интереса на учениците и тяхното словесно рисуване е не само по-емоционално, но съдържа и елементи на оригиналност.
Създаването на емоционалната атмосфера в урока е невъзможно без изразително четене. Стремя се моят изразителен прочит да бъде завладяващ, а когато е необходимо, пускам и записи с изпълнения на актьори, но най-голямо внимание отделям на изразителното четене на децата. Насочвам ги да подкрепят с прочит всяко възникнало чувство.
Задачата за изразително четене поставям така, че да се опират не само на вярното възприемане на творбата, но и на собствения си емоционален опит. Например задачата за изразително четене на стихотворението “Родна стряха” от Рай Босилек поставям по следният начин: “Да прочетем стихотворението така, че да разкрием любовта на поета към родния дом и да почувстваме, че няма нищо по-скъпо от мястото, където сме родени и израснали”.
Във ІІ и най-вече в ІІІ клас насочвам учениците сами да определят с каква задача ще прочетат стихотворението.
Това придава убедителност на изразителното им четене.
Използването на допълнителен материал при работа с текста също разкрива богати възможности за формиране на емоционално-естетическо увлечение към лириката.
Музиката помага на децата да долавят по-ясно и определено чувствата и настроенията в поезията.
Например при стихотворението “Обич” от Дора Габе учениците слушат откъм от “Българска сюита” на П. Владигеров. Музиката е съзвучна на стихотворението по емоционалната атмосфера и помага на учениците да се вглъбят в лирическото преживяване. Понякога използвам и хорово или индивидуално изпълнение на децата от класа. Това безспорно също обогатява емоционалната атмосфера на урока по четене.
Така в резултат на многогодишна целенасочена работа смятам, че изградих надеждна основа за по-нататъшно емоционално-естетическо развитие на децата.
В заключение мога да направя следните изводи:
Психологическата характеристика на детето в начална училищна възраст позволява резултатно положително въздействие върху емоционалната му сфера.
Изучаването на лириката разкрива най-благоприятни възможности за формиране на емоционално-естетическо отношение към действителността.
Развитието на емоционална отзивчивост към прекрасното, на богата чувствителност е необходимо и сигурно средство за понататъшното нравствено и естетическо възпитание на ученика.
8.Заключение
Възпитаването на чувствата е сложен проблем, тъй като не може да се постигне само чрез преподаване на знания за тези чувства или чрез предписания, наставления. П. И. Якобсон (автор №8) пише, че върху чувствата трябва да се въздейства по косвен начин. Препоръчва да се създаде психологическа ситуация, която да дава възможност да възникне емоционалното отношение на човека към определени явления.
Такава ситуация се създава по различни начини, които всъщност са пътищата за възпитание на чувствата; чрез дейностите на децата; значението на добрата постъпка; чрез изкуството.
Средства за възпитание на чувствата под ръководството на учителя са: учебното съдържание; методите на обучение; емоционалният климат, които се определят от взаимоотношенията между учителите, от отношението им към децата, от взаимоотношенията между учениците; традициите; участието на учениците в училищните тържества, чествания и др.
Висшите чувства се изявяват в комплекс – в интелекта и поведението на личността. Социално-хуманизираната им същност издига човека над животинското царство, превръща го в творец на ценности.
Литература :
1. Милкова, Р.; Петрова, Б.; Иванов, М.; Иванов, Ст. Обща, възрастова и педагогическа психология. Ш., И “Алтос” 1993. (58с.)
2. Петков, А. Психология на личността. Наука и изкуство, С., 1976.
3. Петровски, А. В. Обща психология. С., Наука и изкуство, 1976. (184с.) (394с.)
4. Пирьов, Г., Десев, Л. Кратък речник по психология. С. 1981. (287 с.) (58 с.)
5. Рейковски, Я. Експериментална психология на емоциите. С., 1980. (174 с.)
6. Рубинщайн, С. Л. Основы общей психологии. М., 1946. (458 с.)
7. Трифонов, Т. Обща психология. С., ПК ”Памет”, 1992. (193 с.)
8. Якобсон, П. Н. Психология чувства, М. 1981.; Чувства, их развитие и воспитание. Знание, Серия “Педагогика и психология”. 1976. кн.10
П р и л о ж е н и е :
П р и л о ж е н и е № 1
П р и л о ж е н и е № 2
П р и л о ж е н и е № 3
П р и л о ж е н и е № 4
