Индивидуални стилове на учене

[Mozo]

ИЗПИТНА
РАЗРАБОТКА

Дисциплина: Психология

ИНДИВИДУАЛНИ СТИЛОВЕ НА УЧЕНЕ
Под стил на учене се разбират индивидуално - своеобразните начини за усвояване на учебното съдържание в процеса на обучение (в широк смисъл, присъщите на даден ученик устойчиви начини за взаимодействие с образователното пространство).
Изясняването на същността на индивидуалните стилове на учене изисква отговор на пет основни въпроса: 1) в какво отношение се намират понятията „когнитивен стил” и „стил на учене”; 2) стабилна или мобилна психическа особеност са индивидуалните стилове; 3) равноценни ли са стиловете на учене или са тясно свързани със способностите на личността; 4) какво влияние оказва диференцирането на обучението в зависимост от индивидуалните стилове на учене върху учебните постижения на учениците; 5) кои класификации на индивидуалните стилове са подходящи, за да се превърнат в психологическа основа за осъществяване на индивидуализацията и диференциацията на обучението.
В специализираната литература освен понятията „когнитивен стил” и „стил на учене” се използват и понятията „интелектуален стил” (”стил на мислене”) и „епистемологичен стил”.
Интелектуалните стилове се определят като индивидуално - своеобразни начини за постановка и решаване на проблеми.
Eпистемологичните стилове представляват индивидуално - своеобразни начини за познание на действителността, проявяващи се в особеностите на индивидуалната „картина на света”. Те интегрират когнитивния и афективния опит на личността. Дж. Ройс обособява три епистемологически стила: емпиричен, рационалистичен и метафоричен.
Принципът за индивидуализация и диференциация на обучението в зависимост от индивидуалните стилове на учене е следният: реализиране на такова обучение, при което едни елементи отговарят на индивидуалния стил на ученика, а други не отговарят, тъй като са предназначени за преодоляване на недостатъците и за развитие на актуалния стил. Този принцип може да бъде наречен принцип за непълното съответствие.
Твърде разумна е постановката, според която ядрото на индивидуалния стил се състои от две категории биологически и социално обусловени особености: 1) особености, благоприятстващи успеха в дадена дейност; 2) особености, възпрепятстващи успеха. В резултат на външни и вътрешни, стихийни или целенасочени усилия около ядрото се формира периферна част, която също съдържа две категории особености: 1) особености, компенсиращи недостатъците на стила; 2) особености, осигуряващи максимално използване на положителните страни на стила.
Класификациите на индивидуалните стилове на учене са изключително разнообразни и този факт ни изправя пред деликатната задача да се подберат такива съществени за обучението стилове на учене, които реално могат да бъдат отчетени и развивани чрез дидактически способи в условията на класно - урочната система и съобразяването с които би оптимизирало учебната дейност на учениците. Тук ще се спрем на три подобни класификации, изборът на които не се основава единствено на тяхната популярност в теорията и практиката.
Първата класификация, която намираме за дидактически обоснована, е построена въз основа на противопоставянето между зависимост и независимост в мисленето и поведението на учениците. Освен преобладаващото сред авторите мнение за по-високата учебна ефективност на ученици с полево независим стил и дидактическите възможности за съобразяване с тези индивидуални особености на учениците, основание за избора на тази класификация е и обстоятелството, че дименсията полева зависимост – полева независимост е фундаментална за описанието на стиловия подход. Доказателство за това е фактът, че съдържателните особености на тези стилове могат да бъдат открити и в класификациите на други автори, независимо от разликата в терминологията.
По такъв начин класификацията на Х. Уиткин придобива обобщаващ характер, което всъщност е реализация на формулирания от нас принцип за интегралност при обосноваването на индивидуалните особености на учениците за целите на обучението. Стиловете за учене сами по себе си са интегрални, тъй като обединяват в своята структура когнитивни, афективни и поведенчески елементи. Но различните автори с различна степен на пълнота успяват да интегрират в своите класификации когнитивните, афективните и поведенческите елементи на стила. Класификациите, които в по-голяма степен интегрират тези елементи, каквато е класификацията на Х. Уиткин, очевидно превъзхождат останалите в способността си да се превръщат в основа на индивидуализацията и диференциацията на обучението.
Интегралността, за която говорим, се илюстрира най-добре при характеристиката на учебното поведение на полево зависимите и полево независимите ученици.
Полево зависимите ученици предпочитат да се доверяват на зрителните си впечатления и трудно се абстрахират от тях, когато се налага да се съсредоточат върху определен детайл или да подредят ситуацията по нов начин. Предпочитат да ги ръководят от вън, налице е потребност от послушание и стимулиране. Нуждаят се от ясни указания за изпълнението на своите задачи, благодарение на които да бъдат уверени, че правят всичко както трябва. Страхът от грешки не им позволява да действат по собствена инициатива. Не обичат промените и предизвикателствата, дисциплинирани и педантични при изпълнението на учебните си задължения, предпочитат да получават учебния материал в готова за учене форма и не се чувстват особено комфортно при изпълнението на самостоятелна работа. Слушат внимателно обясненията на учителя и задават въпроси, за да са сигурни, че спазват поставените изисквания. Работят бавно, но целенасочено и методично. Практични и предсказуеми.

Целият материал: