Криминалистическо значение на психологическия профил на неизвестен извършител на престъпление

[Mozo]

“ Криминалистическо значение на психологическия профил на неизвестен извършител на престъпление”

проф. д.ю.н. Й. Кунчев
МП Социална и юридическа психология
І курс, ІI семестър

СОФИЯ

Съдържание:

Увод……………………………………………………………..3

I. Психологическо профилиране (портретиране)………….…...4
II. Изготвяне и съдържание на психологическия профил…………………………………………………………………….….7
III. Надеждност на профила…………………………………….....9
IV. Анализ на съществени моменти от извършеното деяние и създаване на психологически профил…………………………………….10
• Виктимология (проучване на жертвата)………………………..10
• Стресорът………………………………………………………....13
• Начин на действие………………………………………………..13
• Почерк…………………………………………………………….14
• Инсценировка…………………………………………………….14
• Позициониране на тялото на жертвата…………………………14
• Трофеи…………………………………………………………….14
• Сувенири………………………………………………………….15
• Дихотомия организираност – неорганизираност………………15
V. Изводи и заключение…………………………………………17

Увод
Проблемът за личността на престъпника винаги е вълнувала както теоретици, така и практици. Интересът към нейното изследване се появява много отдавна, но и до днес няма единно разбиране за престъпната личност. Това е проблем, в който се вплита сложен комплекс от криминологически, социологически, психологически, юридически, педагогически и други въпроси. Всяка от посочените науки има свой подход и не се занимават с неговото комплексно изучаване.
В криминологията е залегнала теорията за родения престъпник (унаследени биопсихологически особености на личността). Психоанализата, екзистенциализма и бихевиоризма изтъкват на преден план субективното начало. Като цяло криминолозите приемат личността на престъпника като „сбор от предразположеност и среда”.
Карл Маркс изтъква още в ранните си произведения, че човека има двойнствена по природа същност. Той е субект от природата (в качеството си на „част от природата”) и в същото време субект от обществото (човек по природа е „обществено същество”, което „може да развие своята истинска природа едва в обществото”) (Станков, стр.10).
Обособяването на личността на престъпника като предмет на познание предполага да се определи какво в същност представлява личността на престъпника като се отговори на няколко важни въпроса:
• Какви свойства характеризират личността, извършила престъпление?
• Могат ли някой свойства на личността да определят престъпното и поведение или да способстват за него?
• Кои и какви са тези свойства на личността, които отличават престъпника от обикновения човек?
Отговорите на всички тези въпроси и несекващия интерес на хората занимаващи си с тази проблематика поставят началото на психологическото портретиране на правонарушители.
I. Психологическо профилиране (портретиране)
Психологическото портретиране е важна приложна сфера на юридическата психология, която непосредствено служи за разрешаването на практически задачи по профилактичната, оперативната, следствено – съдебната и пенетенциарно – пробационната дейност. Психологическото портретиране е дейност, която обединява в себе си усилията на криминалистични, криминални, съдебни и пенитенциарни психолози.
Прилагането на психологични методи и подходи в значителна степен може да се допринесе за обогатяване на криминалното разследване, относно индивидуалните характеристики на извършителя, поведението му преди, по време и след престъплението, мотивацията, общия психичен статус и други уникални личностни характеристики.
Психологическия профил съдържа информация за личността на извършителя като обхваща „..неговият вътрешен свят, потребностите и подбудите, лежащи в основата на постъпките му, емоционално – волевата сфера, способностите и особеностите на интелектуалната му дейност (мислене, възприятие, памет)” (Маджаров, стр.18)
Психологическият анализ на едно престъпление и изграждането на психологически профил на неизвестен извършител могат да дадат обективна насока на разследването.
Основните етапи на психологическа работа по едно престъпление сами по себе си са взаимосвързана система със своя вътрешна логика и последователност, чиято основна цел е идентифициране на извършителя, изясняване на престъпната мотивация и разкриване на факти и обстоятелства, уличаващи престъпника.
Методът, който подпомага систематизирането на основни личностни параметри на неизвестен извършител на престъпление въз основа на реализираните от него насилствени поведенчески актове по време на самото престъпление, се дефинира като психологическо профилиране. Задачата на психологичния профил е да създаде реалистична престава за доминиращите индивидуални характеристики на неизвестен извършител с цел изграждането на надеждна оперативна версия и стесняване на кръга заподозрени.
През 50-те години на нашия век, New York бил тероризиран от анонимен извършител - наречен от пресата "Лудият Бомбаджия"-известен като виновник за повече от 30 взривявания с домашно -приготвени експлозиви из целия град. Безпомощни в разследването, през 1957г. следователите се обърнали към психиатъра Джеймс Брасъл. След като изучил всички възможни доказателства, д-р Брасъл заключил: неизвестният извършител най-вероятно е мъж на средна възраст, с източно-европейски произход.

Целият материал: