Методика на обучението по предметите от философския цикъл

[Mozo]

1.МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА НАБЛЮДЕНИЕТО И АНАЛИЗА НА УРОК: МЕТОДИ ЗА ПРАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА.

І.Същност и значение на професионалното обучение.
Теоретичните разработки по проблемите на практиката варират от общофилософски интерпретации на човешката практика до технологични описания на конкретни дейности. В този широк контекст е нужно да се осмислят няколко основни понятия: практика, професионална практика, практическо обучение на бъдещия учител, образователно и възпитателно развиваща практика.
В най-широк смисъл „практиката” се въплъщава във вече превърнатото в действие, опредметено знание. Професионалната практика е насочената към собственото препитание дейност, а практичното действие може да се представи в следната компонентна структура:
-умение за целеполагане, обусловено от отчитането на наличните външни и вътрешни фактори
-умение за съгласуване на технологията /начините, средствата,способите/ с целите
-умение за ефективно мисловно и емоционално обслужване
Понятието “практическо обучение на бъдещия учител” включва в себе си посочените характеристики- на практиката в най-общ смисъл, на професионалната практика като цел и на практичното действие като професионално качество, т.е. пригодност за упражняване на образователно- възпитателен труд. В параметрите на практичността се откроява най-важното професионално качество – педагогическа адаптивност. Най-общо тя е умение да се обучава оптимално в постоянно променящите се условия на училищното ежедневие.
Връзката между педагогическа теория и практика се осъществява от методите за професионално обучение. Наблюдението на урок е основен метод за всеки етап от подготовката на бъдещия учител. То е и първият метод, ползван в съчетание с метода анализ на урок /педагогически, психологичен и методически/ по време на първия етап от държавната практика /хоспетирането/.
ІІ. Възможности за организирането и съчетаването на двата метода.
Изследванията по този проблем са малко на брой, или общи по характер, или тясно специализирани за контрол на педагогическата работа от страна на експертните органи. В указанията за провеждане на педагогическа практика тези въпроси не се разясняват. От наблюденията в реални, училищни условия се разкриват няколко основни затруднения от страна на практикуващите:
- в регистрирането /записването/ на наблюдавания урок
- в разграничаването на различните нива на урока
- във възприемането му като комплексна, но управляема реалност
-в разкриването на резервите за оптимизация, както на постоянните, така и на променливите му компоненти
Осъзнаването на статута “студент- практикант” има значение за по- добрата практическа подготовка. За него практическото обучение е преходен етап от наличния статуг на обучаван към перспективата да обучава. Поради това особено положение, по време на наблюденията той търси теорията в практичните действия на учителя от една страна, а от друга е склонен да се идентифицира с неговата роля. Точно това създава благоприятен психологичен фон за по- ефективно прилагане на методите наблюдение и анализ на урок.
В реалните училищни условия практикантът участва в непосредствено наблюдение най-напред като свидетел по време на хоспетирането, а после като участник в предстажантската и стажантската практика. Най-важното тук е фактът, че наблюдението и анализът протичат едновременно, което позволява да се отчитат в единство различните равнища на урока – организационно, съдържателно, структурно и технологично. Така се създава представа за цялостността на урока. В хода на наблюдението се регистрират всички компоненти на урока. В хода на анализа се дискутират техните функции, адекватност и се търсят варианти за по- ефективни методически решения.






















2. МЕТОДИКА НА НАБЛЮДЕНИЕТО И АНАЛИЗА НА УРОК /КАК И КАКВО СЕ НАБЛЮДАВА/.

За да отговори адекватно на училищните условия, съвременната методология изхожда от системния подход към разбирането на урока. Основните принципи на подхода са свързани с три проблемни кръга:
- съдържателен – отнася се както до учебното, така и до урочното съдържание
- структурен – отнася се до т. нар. макроструктура на урока и отразява неговите постоянни компоненти
- технологичен – отнася се до т. нар. микроструктура на урока и отразява променливите му компоненти
В посочената схема имат място още: видовете дейности на учителя и на учениците, етапите на протичане във времето, методическото обезпечаване на урочното съдържание и формите за самостоятелна работа на учениците.
В методически план трите принципа на системния подход при прилагането на методите наблюдение и анализ на урок конкретно се осъществяват в следните изисквания:
1. Във връзка със съдържанието – практикантът трябва да наблюдава и регистрира хода на урока, търсейки отговор по следните въпроси:
- адекватен ли е подборът на информацията и начинът, поднасящ учебното съдържание
- целенасочено или самоцелно е изложението
- забелязва ли се вътрешна логика между отделните методически единици и на урока в цялост
- регистрира ли се последователност в изложението
- оптимално ли се ползват възможностите на учебното съдържание в образователно, възпитателно и развиващо отношение
- подходящо ли е равнището на познавателна трудност
- какъв е подборът на източниците за знание във връзка с тяхното разнообразие и целесъобразно използване

2. По отношение на структурата – тук се регистрират и търсят отговори на следните въпроси:
- разпознават ли се видовете цели и задачи на урока
- кореспондират ли те с темата на урока
- кои са основните компоненти в хода на урочната работа от гледна точка на вида урок
-какво е равнището на композиционната структура на урока
-добра ли е ориентацията във времето по отношение на темп, плътност, дейностно разнообразие и обслужване на формулираните цели и задачи
3. В технологичен аспект – тук се търсят отговори на следните въпроси:
- разнообразни и подходящи ли са методите в хода на урока
- целесъобразни ли са методическите подходи на работа
- демонстрират ли се умения от учителя за предпоставяне на проблемни ситуации, както и за решаване на спонтанно възникнали такива
- осъществява ли се взаимодействие, синхрон между дейностите на учителя и на учениците
- каква е степента на удовлетвореност от комуникацията в хода на урока
- подходящо ли е управлението на урочния процес
- отговарят ли на съвременните изисквания контролът и оценяването на постиженията на учениците
- каква е активността, желанието за участие на учениците


Примерен план /карта за регистриране/ на резултатите от наблюдаван урок


дата, клас, училище, учител
учебен предмет, тема на урока, вид на урока
ход на урока

Време
Съдържание
Методика и организация
Алтернативни предложения
Час
какво се случва
как се прави
как аз бих го направил

хипотетични цели и задачи: образователни, възпитателни, развиващи
















3.МЕТОДИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УРОЦИТЕ ОТ ФИЛОСОФСКИЯ ЦИКЪЛ

І.По отношение на съдържанието.

1. Налице са особени трудности при подбора на учебната информация, произтичащи главно от изискването за спазване на принципа за достъпност от една страна, и необходимост от достатъчна степен познавателна трудност от друга /обем, задълбоченост, перспективност и екзистенциална актуалност на информацията/.
2. Изграждат се първоначални абстрактни понятия. Формирането им се базира върху вече натрупания опит и преживяно знание от страна на всеки ученик. Думите преминават от пасивния в активния речник, навлизайки в оперативната памет. Самият преход „дума – понятие” е и база за формиране на ново понятие. Затова процесът има значение в цялостния акт на обучението.
3. Развитието на качествата на мисленето се постига чрез интегриране на усилията по всички предмети от цикъла. Едно от най-специфичните неща е движението на мисленето от по- простото към по- сложното.
4. Възможностите за вътрешнопредметна и междупредметна интеграция са много големи и предоставени в самото учебно съдържание на предметите от цикъла.

ІІ. По отношение на структурата на урока.

1. Актуализирането на опорния опит и наличните знания е удължен момент, който следва да се преплита с другите структурни компоненти в хода на урока. Новото знание се базира на опита, на специфичния манталитет на отделния ученик и първично винаги се осъзнава на емоционално ниво.
2. Затвърждаването също е удължен момент в компонентната структура като едновременно се вплита в преподаването и възприемането на новото знание.
3. Специфични акценти има поставянето на домашни задачи – то е посока на засилване на самостоятелността, правото на избор, отстояването на мнение, по-добре обосновано и защитено, с цел да се формира креативност в мисленето.
4. Темпът на работа и плътността на урока нарастват към края на курса на обучението.
5. Включеност на игрови елементи в познавателните задачи.

ІІІ. По отношение на технологичната страна на урока.

Целият материал: