Методическа разработка на урок по психология на тема "Комуникациите между хората"

[Mozo]

Културно – образователна област: Философия.
Предмет: Психология и логика.
Тема: Комуникациите между хората.
Цели на урока:
Образователна: да се усвоят и разберат следните основни понятия и процеси: комуникация, взаимодействие, Аз-Дете, Аз-Родител, Аз-Възрастен, идентификация, емпатия, рефлексия;
Възпитателна: възпитаване на толерантност в общуването с другите;
Развиваща: да се развият уменията за общуване.
Тип (вид) на урока): За овладяване на нови знания.
Клас: 9-ти.
Място: класна стая.
Учител:

Компоненти на структурата
Дейности на учителя
Дейности на учениците
Регулативен:
Организиране на учениците за предстоящите дейности в урока:


Представяне на темата;

Представяне на образователната цел на урока;


Външно митивиране за учене;



Провеждане на игра – „Развален телефон”.



„Комуникациите между хората”


Днес ще разберем какви са особеностите на комуникацията между хората и какво е нейното влияние във взаимоотношенията между тях.


Комуникацията ни помага да живеем един с друг, но не винаги това, което искаме да кажем съвпада с това, което другия разбира. Днес ще говорим точно за тези трудности в комуникацията, как те ни влияят и какво можем да направим, за да ги преодолеем и да взаимодействаме пълноценно с другите хора .
Учителят провежда игра и представя темата и целта на урока.


Участие в играта.

Теоретико-познавателен:

Възприемане и разбиране на новото учебно съсържание по темата.
Какво е общуване – Общуването е процес, който се състои от обмен на информация, взаимодействия и взаимовлияния, и взаимно възприемане и разбиране.
Дори самото физическо присъствие на друг човек в границите на индивидуалната пространствено обозрима зона на личността, е вече източник на стимуи, които предизвикват социалното общуване (общуването на човека с човека).
Определение: Социална комуникация – процеси на обмен на информация, взаимодействие и взаимовлияния и взаимно възприемане и разбиране, които протичат в и между социални общностни.

Комуникациите като обмен на информация между хората

Какво правите, когато искате да предадето някаква информация на някой?

Очаква се да дадат отговор – казваме му го, пишем му във фейсбук,изпраща ме му смс и т.н.

Да така е, вие кодирате информацията, която искате да предадете чрез кодове, които да са разбираеми за другите. Думите и несловесните знаци са кодовете, с които най-често боравим.

Словестното кодиране и декодиране на информационните послания
Само че, когато говорим с някой не означава, че той разбира на 100% това, което искаме да му кажем, чрез думите, които използваме. Това е така, защото думите като кодове имат свои специфични характеристики.
Първо думите сами по себе си нямат смисъл. Смисълът на нещата е притежание на хората и хората свързват смисъла с думата. Може да видите фигурата във вашите учебници на стр. 68. Думата се натоварва със смисъл от човека, които я използва, за да се изрази някаква идея. Няма директна връзка между думата и идеята.
Друга специфична характеристика на думите е, че те се отнасят до различни неща (имат различен смисъл) и смисълът на думите включва два компонента – денотативно и конотативно значение.

Определение: Думите са кодове, които имат денотативно и конотативно значение.
Определение: Денотативно значение – това, което фактически се обозначава с думата. Не зависи от индивидуалния опит на човека и е общо за всички носители. Определя се в тълковните речници.
Определение: Конотативно значение – второстепенно значение, което се определя от ситуацията (контекста), в която се използва думата. Тясно свързано е с индивидуалния опит на човека.

Конотативните значения влияят на оценката, която правим при интерпретацията на съобщението и за това е важно да искаме обратна връзка от събеседника си, за да сме сигурни, че правилно сме разбрали какво точно е искал да ни каже. По този начин можем да предотвратим недоразуменията по между си.

Имате ли въпроси до тук?

Учителя разказва урока, дава и изяснява определения, отговаря на въпроси.

Водят си записки по изложението на урока, записват определения, отговарят на въпроси, задават въпроси.

Несловестни знаци за кодиране и декодиране на информационните послания.

Знаете ли че, по време на комуникация получаваме 7% от информацията от казаните думи, 13% от тона на гласа и 80% от езика на тялото ( невербалната комуникация). Умението да говорим и да разчитаме езика на тялото  има определено място в умението ни да печелим позиции и приятели.

Сега ще разиграем една игра:
Нека трима по желание да застнат пред класа.
Вие се намирате в телефонна кабина и водите разговор по телефона, но с различно настроение. На всеки от вас ще кажа на ухо, какво е неговото настроение, кой за какво говори и какви чувства  изпитва.  Задачите са различни, но те са обединени от едно нещо - вие трябва да пресъздадете пред класа невербално телефонния разговор.

Роли: Единият е  разтревожен и притеснен, иска незабавно помощ. Другият е настроен  агресивно срещу човека, с когото разговаря, показвайки му ясно негативното си отношение. Третият – щастливо влюбен, който уговаря среща със своята любима. 

Тримата ученици трябва да замръзнат  в поза, в която  те смятат,  че най-точно предава състоянието на своя герой. Задачата на другите ученици в класа е да отгатнат настроението им,  приблизителното съдържание на разговора, който са пресъздали, интонацията, която са използвали.  

Въпроси за дискусия:
• Беше ли лесно да се отгатне настроението на участниците в играта?
• Успяхте ли да отгатне приблизителното съдържание на разговора?
Несловесните знаци (езика на тялото) са мимиките, жестовете, тембъра на гласа, интонацията, паузите включени в речта и др. Те също са кодове, с които предаваме информация, и както се вижда, от тях може да получим повече информация отколкото от думите.

Учителя дава насоки и провежда играта, води дускусия след играта.



Водят си бележки по разказа на учителя.


Участват в играта.

Участват в дискусията.

Комуникациите между хората като взаимодействия.
Определение: Взаимодействие – някакво действие на един човек – реплика, изказване, жест, предизвиква у другия мисли, преживявания, спомени, и ответни поведенчески реакции. Процеса е двупосочен.
Според Ерик Бърн човекът може да се намира в три състояни, три позиции, които се проявяват в общуването. Това са: Аз-Дете, Аз-Родител и Аз-Възрастен.
Определение: Аз-Родител – безкритичен запис в психиката на всички външни събития, които се случват с детето през първите 5 години от живота му.
През този период децата най-често общуват с родителите си. Всичко, което те правят и говорят се записва буквално и безкритично в Аз-Родителя на детето. Основно се записват правила, които родителите дават – „не може”, „може”, „винаги”, „длъжен си”.
Определение: Аз-Дете – запис в психиката на вътрешните собствени преживявания, чувства и реакции на детето по отношение на това, което то вижда и чува.
Аз-Детето – това са положителните емоции: любопитство, творчество, желание да се пробва и узнае новото и т.н. Също така съдържа и отрицателни записи – когато детето тъгува, когато се ядосва и сърди.
Обикновенно към края на петата година се прекъсват записите в Аз-Родителя и Аз-Детето, но в своето поведение ние независимо от възрастта, до края на жизнения си път проявяваме тези свои състояния.
Определение: Аз-Възрастен – Запис на това, което знаем за себе си – какво можем да правим, какво искаме да правим. Започва от десет месечна възраст – до края на живота ни.
В рамките на 2 минути може да погледнете в учебника на страница 72, кои са характерните словесни и несловесни знаци за различните състояния.

Учителят се обръща към някой от учениците с молба за помощ:

„Иванчо, би ли ми помогнал след часовете да пренаредим чиновете в класната стая?”

През отговора на ученикът се дава обяснение за коплементарната и пресечената комуникация.

Ако „Иванчо” отговори, че ще помогне на учителя:
В момента аз реализирах своето Аз-Дете и очаквам Иванчо да ми помогне т.е той да реализира своя Аз –Родител. Иванчо отговаря на очакванията ми като реализира своя Аз-Родител и се съгласява да ми помогне. Това е успоредна (комплементарна) комуникация.

Определени: Комплементарна комуникация – Аз-състоянието, към което е насочена стимулната реплика е източник на ответната реакция.
При този вид комуникации взаимодействието със събеседниците ни се проявява като съгласие.

Ако „Иванчо” отговори, че няма да помогне на учителя: В зависимост от отговора се коментира коя „АЗ” позиция е използвал ученика и какъв този вид комуникация.

Определение: Пресечена комуникация – Аз-състоянието, към което е насочена стимулната реплика, не е източник на ответната реакция.
При този вид комуникации взаимодействието между партньорите протича като несъгласие, а много често и като конфликт.

Взаимното възприемане и разбиране в комуникациите между хората
Много често, заради външния вид и нагласите ние възприемаме хората погрешно – изграждаме си погрешно първо впечатление. Механизмите, с които можем да предотвратим погрешното възприемане, както на външния вид, така и на думите на партньора ни, са идентификация и рефлексия.
Определение: Идентификация – умение да се поставяме на мястото на партньора си въз основа на сходни знания и опит.
Освен знанията и опита, другото общо между нас хората, което ни помага да се разбираме са нашите чувства.
Определение: Емпатия – умение за съпреживяване с партньора.
Определение: Рефлексия в общуването – умение за самоанализ и самооценка в общуването и за осъзнаване на това, как ни възприема и разбира партньорът.
Друг механизъм, който ни помага за адекватната комуникация е подържането на активна обратна връзка.

Имате ли въпроси?

Учителя разказва урока, дава и изяснява определения, отговаря на въпроси.

Водят си записки по изложението на урока, записват определения, отговарят на въпроси, задават въпроси.

Целият материал: