Добрият родител е...

[Mozo]

Научно есе
на тема
„Добрият родител е…“

Родител – Уикипедия:
Родител е грижещият се за собственото си потомство индивид. При хората, родителят е този, който се грижи за децата си, като „дете“ се отнася за потомство, а не непременно за възраст.
Биологичен родител е човек, чиито гамети са предадени в дете: мъжките чрез сперма, а женските чрез яйцеклетка. Биологичните родители са роднини от първо коляно, като всеки от тях има 50% генетично участие. Жена може да стане родител и чрез сурогатно майчинство.
Родители могат да бъдат и осиновители, които се грижат за потомство, без да имат биологична връзка. Сираци, без осиновители, могат да бъдат отгледани от техните баби и дядовци или други членове на семейството.

Една от най-трудните и отговорни задачи в живота на човек е да създаде поколение и да бъде добър родител. Темата за родителството може да се разглежда от две страни, едната е от страната на дете, другата е от страната на родител. Тъй като аз съм родител на две деца ще разгледам темата от страната на родител. Много хора създават поколение без да са наясно колко усилия и търпение са нужни за отглеждането на едно дете. Ако родителството и възпитанието на децата се разглеждаха като работа, то тя би могла да се определи като най-трудната и сложна професионална задача– да отгледаш отговорни, мъдри, възпитани, самостоятелни деца с добро самочувствие и социални умения, е много отговорна и не лека задача. Перфектни родители няма. Всички сме хора. И често в стремежа си да изпълним родителската си роля „ правилно“ се загубваме някъде в лабиринта на несигурността. И често си задаваме въпроси:
• Правилно ли постъпвам сега?
• Как ще се отрази това на детето?
• То дали ще разбере мотивите ми/ ни?
• Ще ме упреква ли?
• Заслужава ли си всичко това? И т.н. и т.н……
Въпроси, въпроси, които често ни държат будни и тревожни.
Добрата, здрава връзка с детето, взаимното доверие прави един родител добър.
Възпитанието е ключът към създаването на пълноценен човек. Отговорните родители трябва да разговарят помежду си и да решават кое е най-доброто за децата им, как точно ще ги възпитат, кое ще бъде разрешено и кое забранено. Нужно е да има единство в методите на възпитаване между всички, гледащи дадено дете. Глупаво е когато майката не позволява, а бащата казва „прави каквото искаш”. Важно е детето от малко да знае, че има правила и те трябва да бъдат спазвани. Ако на детето не му се поставят някакви ограничения и му се позволява всичко, това ще рефлектира върху бъдещото му развитие. Често родителите не възпитават децата си въобще, а разчитат детската градина или училището да свърши това вместо тях.
Родителската роля:
Тази роля за много хора е очаквана и добре планирана. Тя е съчетана с други роли и включва определени очаквания, преживявания, вярвания и способности. Част от тази роля се овладява в процеса на общуването с детето, в индивидуалния опит, една друга част от тази роля се овладява от наблюденията върху собствените родители. Тези различни източници, оформящи идеята за родителската роля, са причина и за появата на някои грешни очаквания и желания. Окун и Рапапорт /1980/ описват няколко такива мита:
• Раждането на детето ще спаси брака;
• Детето е притежание и продължение на своите родители, децата трябва да мислят, чувстват и постъпват така, както са постъпвали, чувствали и мислели родителите в своето детство;
• Децата трябва да се грижат за родителите, като остареят;
• Децата трябва безпрекословно да се подчиняват на родителите;
• Да имаш дете, означава то винаги да те обича и да бъде до теб;
• Чрез детето родителите получават възможност да постигнат това, което би трябвало да постигнат;
• Ако родителите имат необходимите умения, те ще могат да получат винаги това, което искат да получат;
• Неуспехът на детето е неуспех на родителите;
• Майката естествено е по- добрият родител;
• Родителството е нещо самоочевидно, инстинкт и то не изисква учене;
Много често родителите се заблуждават като си мислят, че възпитанието се състои само в това възрастните да казват на децата как трябва да се държат, как правилно да живеят и какво да не правят.
Всъщност възпитанието на детето започва от момента, в който то се роди и не спира, докато порасне. Психолозите казват, че децата не слушат родителите, но виждат всичко. И ако се предостави възможност на детето да избере как да постъпи в определена ситуация, то ще постъпи така както неговият родител би направил, а не както той говори. Аз, като майка на две деца мога да опиша лични примери и то доста. Странно е да чуеш 3 годишната си дъщеря да говори с куклите, имитирайки те как ти говориш и се държиш в определена ситуация.
В тази връзка искам да вмъкна една притча.
„ Започни от себе си“
Когато бях млад и въображението ми нямаше граници, си мечтаех да променя света. С годините и опита осъзнах, че светът е твърде голям, затова реших да променя страната си. Но и в нея всичко си оставаше същото .

Целият материал: