Правилно ли е да се живее като се отлагат нещата?

[Mozo]

еликотърновски университет
“Св.Св. Кирил и Методий”
Философски факултет
Катедра “Психология”




“Правилно ли е да се живее като
се отлагат нещата”
/есе/






Разработил: Проверил:
Ирина Георгиева Тасевка
фак. № 591-ПСЗП





Велико Търново
2011г.
Защо хората сме такива?
Защо когато имаме възможност да отложим нещо го правим?
Дори ако се замислим малко по-задълбочено сме склонни да отлагаме и на подсъзнателно ниво, а за още по-голямо съжаление понякога дори отлагаме и за наша сметка.
Дали тази пък черта не ни е закодирана дълбоко, дълбоко в балканския манталитет или е просто несъвършенство на хромозомите в ДНК-то ни.
В повечето случаи ние отлагаме или по-точно пропускаме да се насладим на малките моменти в ежедневието ни. И пропускаме тези малки пъстри цветя от деня си, многократно, прибираме се в къщи и разказваме скучния си сив ден. Вечер лягайки в леглата мислим, мечтаем за бъдещето. Отново бленуваме за нови хоризонти, по-далечни и непознати от предишните, строим още по-високи въздушни кули. От този стемеж да гледаме постоянно нагоре и напред не виждаме малките моменти щастие в краката си, които стъпкваме безпощадно. Така унесени, забравяме и позволяваме да ни се изплъзне най-ценното, най-важното, което притежаваме, а именно днешния ден, и красивите малки цветя щастие с които е изпълнен.
Начертаваме огромни планове, поставили високите бариери – така обетовани и недостижими, идва момента на същинското отлагане. Най-типичния пример за това колко сме добри в отлагането е синдрома “днешната работа за утре”. Това го спазваме всички, все едно е неписан закон. Но после като се замислим утре е така близо, да почакаме до петък. Но ето вече е петък – събота и неделя са дадени за почивка, да оставим за новата седмица. Но дойде ли новата седмица вече сме забравили, това което го отлагахме до сега, не заради нещо друго, а само защото вече имаме какво друго да отлагаме.
Единственото, което наистина отлагаме това са желанията ни. Независимо в какво са изразени те, способни сме да пренебрегнем дори и най-малкото и лесно осъществимо желание – всеки ден си казваме, че от утре сме на диета, всеки ден си казваме, че ще се срещаме по-често с приятелите си, отказваме се дори и от онези малки, сладки изкушения – защото са високо калорични, и от новите обувки, които сме си харесали и т.н. Няма ме равни в това да отлагаме. Постоянно правим компромиси със себе си за сметка на себе си. Като, че ли не сме научени да вземаме всичко от живота.
Защо не можем да го гребем с пълни шепи и да пием на големи глътки?
Защо отлагаме всичко до което сме се добрали, с толкова усилия?
И може би точно тук ни е грешката, мислим, че заслужаваме само онова, което ни е струвало огромни усилия, много болка и мъка, а когато постигнем нещо с лекота, когато нещата се наредят просто от само себе си. Тогава не можем да им се нарадваме. Пак отлагаме щастието си...

Целият материал: