Родителски стилове

[Mozo]

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
Педагогически факултет
Специалност: „Училищна психология”- Магистър
Учебна дисциплина: „Родителска компетентност”
РЕФЕРАТ
Тема:
Родителски стилове
ПР ЕПОДАВАТЕЛ:
доц . д-р К. Тагарева
“За да разберем конкретните индивидуални прояви, трябва да разглеждаме
личността като цяло – като единен стил на живот. И ако разпознаем
истинското положение на нещата, би трябвало да признаем, че няма никакъв
смисъл децата да бъдат наказвани за тази или онази грешка.”
Алфред Адлер
Възпитанието е процесът, в който възрастните общуват и се грижат за своите
деца. Чрез наблюдение, дисциплина, емоционална близост, контрол и
изисквания, родителите възпитават децата си и ги подготвят за живота в
обществото. За израстването на човека като личност влияят не само връзката
дете - родител, но и различните системи в едно семейство. Това са отношенията
между родителите, отношенията на братята и сестрите и тези на семейството с
другите, външни хора.
Колко важно е възпитанието на децата за тяхното бъдещо развитие? Това е
въпрос, който вълнува, както всички родители, така и много изследователи.
Отговорът, който стотиците изследвания сочат е: „много важно“.
Родителите влияят на техните деца по много начини. Отношенията, средата,
които те избират за своите деца, начина, по който ги възпитават и др.
В нашето общество структурата на семейството е изключително разнообразна.
Семейства с един родител, деца на разведени родители, деца, отгледани от баба
и дядо, доведени родители и т.н. Изследванията, обаче, показват, че структурата
и броя на родителите не са определящи поведението и личността фактори. Те,
разбира се, могат да повлияят посоката, която децата ще изберат, но има и други
фактори, които в комбинация или поотделно оказват своето влияние върху
изграждането на личността. Такива фактори могат да бъдат отношенията на
родителя / родителите и детето, социалният статус, средата, в която детето
израства и др. Подходите, чрез които изследователите разглеждат възпитанието
и неговите ефекти, са два. Стиловете на възпитание и връзката родител – дете.
През 1973 Диана Баумринд разпознава 3 основни вида на родителски стилове.
Авторитетен, авторитарен и отстъпчив. Тя достига до това заключение след
наблюдение и анализ на отношенията между децата и родителите им, както
вкъщи, така и в детската градина. Показателите, по които родителите са били
оценени са контролът, който те налагат върху децата си; изискванията за по-
голяма зрелост и прецизност при извършването на определени задачи,
изслушването и разговорите с детето и неговото обгрижване.
Авторитетен стил. Родителите, поддържащи този стил на възпитание, поставят
правила и следят за тяхното спазване. Те, обаче, обясняват и дискутират с децата
си смисъла на тези правила, изслушват ги и ги разбират. Авторитетните родители
са строги, но справедливи, оказващи по-скоро подкрепа, отколкото наказания. Те
изискват от децата си да отстояват позицията си, да са социално отговорни и
самостоятелни, давайки им условията и подкрепата, от които те имат нужда, за да
го постигнат.
Авторитетният родител е подкрепящия и стимулиращия самостоятелност, но при
наличие на известни ограничения и контрол върху поведението на децата. Те се
отнасят с разбиране и топлина, като налагат правилата и контролират тяхното
спазване с подробни обяснения. Този тип родители се отличават с висока
социална компетентност те са морално зрели и отговорни личности с
положителна самооценка. Авторитетните родители, поставят високи изисквания
за зряло поведение, но отговарят на детската индивидуалност и се стремят да
внушават своето разбиране за родителски очаквания и санкции. Те отглеждат
децата с най- благоприятно възпитание: независими, самоконтролиращи се и
просоциални. Този родителски стил се отличава със:
· Толерантност към мненията и желанията на децата;
· Не използват силови методи при налагане на правилата и не се стремят да
подчинята детето;
· Проявяват емоционална топлота и отзивчивост, емоционално откликващи и
приемащи;
· Не критикуват децата и не осъждат прибързано, без да са изслушали и взели под
внимание гледната точка на детето;
· Притежават разумни изисквания към поевдението в съответствие с възрастта и
зрелостта на детето;
· Дисциплинарните стратегии са насочени към изграждане на вътрешна
саморегулация на поведението;
· Осигуряват възможност за развитие на автономността на детето, то свободно
може да взима решения по определени въпроси в области в които е готово;
· Осигуряват благоприятна среда за свободното изразяване на мисли, емоции и
желания;
· Създава условия за развитие на социална компетентност, нагласи към
коопериране и използване на просоциални стратегии за развитие на моралното
съзнание.
Авторитарен стил. Тези родители установяват правила, които трябва да се
спазват на всяка цена. Неизпълнението води до наказания. Те не обясняват и не
дискутират методите си и правилата. „Ти трябва да направиш това, защото аз ти
казвам!“.
Поведението на авторитарните родители е ограничаващо и упражняващо силен
контрол, често използващи наказанието, изискващи от децата си да следват
точно указанията, да уважават работата и усилията. Обикновено тези родители се
отличават с ригидност и не толерират това, което е извън техните собствени
норми. Авторитарният родител отказва да приеме идеите на своите деца, когато
те не съвпадат с неговите. Той изисква подчинение и уважение, а това създава
враждебност. Натрупаната и потисната враждебност към родителя, би могла да
излезе на повърхността под различна форма (агресия, тревожност, депресия и
др.). Този тип родители се опитват да постигнат сигурност чрез използването на
сила. Авторитарното поведение не предполага уважение, това поведение е
основано на страх от ощетяване, от подценяване и затова често се изразява в
подценяване на другите, за да се постигне привидна сигурност, да се скрие
неуспех или слабост. Това, което движи авторитарният родител е нуждата от
доминиране.Този стил на родителско поведение води до подчинение, унижение,
изтощение и до отнемане на възможността на детето да поеме отговорност за
своите действия. Децата на този тип родители се отличават със социална
некомпетентност. Те са тревожни, безинициативни, твърдите и силови методи ги
правят по- агресивни. Много често преживяват страхове, тъга, лесно раздразними
са, стресирани, изпълнени с вина, недружелюбни. Възгледите на авторитарния
родител са, че детето се ръководи от нежелателни импулси, неговото мнение и
желания нямат стойност и не се вземат под внимание. Отношенията между този
тип родители и техните деца се отличават, като хладни или студени, липсва
съпричастност към това, което се случва с детето, обикновено няма планиране на
съвместни дейности. Авторитарните родители са съсредоточени върху контрола
на поведението и използват принудата . Те не осигуряват възможности за
развитие на автономията на детето. Детето е безапелационен изпълнител на
решенията взети от родителя, независимостта е напълно подтисната. Доказана е
пряката зависимост между този стил родителстване и детската агресия, децата с
авторитарни родители, често използват силови методи, враждебност и изпитват
много повече фрустрации от другите деца.

Целият материал: