Емоции, чувства, воля

[Mozo]

емоции, чувства, воля

Същност на емоциите и чувствата.
Емоциите и чувствата са една от темите, предизвикващи сериозен интерес у учените. Една от теориите, свързани с емоциите отдава приоритет на връзката им със съзнанието и оттук интелектуалистичната концепция за чувствата – те нямат свое съдържание, а са проява на останалите психични процеси.
Други учени смятат, че чувствата възникват в резултат от изменения във вътрешните органи на човека. Третата група учени приемат произхода и обяснението на чувствата с инстинктивните им прояви.
Механизмите на емоциите и чувствата имат широк диапазон. В най-общ план те засягат съвместната дейност на кората и подкорието. В подкорието са установени следните механизми: на емоционалното диференциране, на хипоталамолимбическата система, ретикулярната формация, решетъчни структури, свързани с лимбическата система, регулацията на вегетативните функции и др.
Експерименталната психология доказва, че дори може да се говори за “емоционален мозък”, тъй като удоволствието и неудоволствието, гневът, страхът, радостта и тъгата са свързани с определени центрове в мозъка. Кората на главния мозък пък изпълнява регулативна функция в проявите на емоциите и чувствата.
Ако се опитаме да дадем определение на емоционално-чувствените процеси, то би следвало да говорим за различни дефиниции за емоциите и за чувствата. Така емоциите представляват отношение на човека към действителността, към вътрешните му състояния на равнище индивид. Тоест, емоциите са биологично детерминирани, въпреки че при човека, за разлика от животните, са хуманизирани и социализирани и подлежат на контрол и управление в определени граници. Определено може да се твърди, че положителните емоции стимулират личността и нейната психична дейност, докато отрицателните емоции имат две проявления – от една страна стимулиране и организиране на активността на личността с цел избягване на опасност и самосъхранение, от друга – потискат психичната дейност, недооценяват реалността и фактите, водят до непълноценност.
Чувствата могат да бъдат определени като формиране на отношение към заобикалящата среда на равнище личност, тоест, те са осъзнати, осмислени, провокирани от социални фактори и характерни само за личността. Подобно на емоциите, и отрицателните, и положителните им характеристики влияят върху личността по сходен начин. Процесуалната същност на чувствата е далеч по-сложна – те включват в себе си и емоционалните преживявания, и тяхното физическо проявление, но при проявите им се наблюдават и следните други компоненти: образ на обекта, който поражда мотиви, потребности, съотнася се до ценностната система и убежденията на личността, като активизира последните, подкорието се стимулира от образа и мотивите. Както е видно, чувствата са далеч по-важни, но не могат да бъдат противопоставени на емоциите, тъй като са синтез от емоции, по-сложни, но опиращи се на емоционалните преживявания.
Не бива да се поставя и равенство между емоциите при животните и емоциите при хората, поради възможността при личността те да бъдат осмислени, направлявани, регулирани и дори спирани. При човека емоциите се пораждат и във връзка с обществото, те не са само биологичен субстракт, а неделима част от развитието на човека като личност. Наличните емоции при хората се превръщат в устойчиви форми на емоционални отношения, стават мотиви за действие. При хората емоциите са комплексни преживявания, детерминирани от образи и събития, пораждащи устойчиви преживявания.
Исторически емоциите възникват в хода на еволюцията и са своеобразен механизъм за преодоляване и справяне с опасности, сигнализират на личността значими за нея обекти /позитивни или негативни/, докато чувствата са обвързани с дейността на личността, те могат и биват вербализирани и дълбоко мотивирани явления, които са повлияни и от възпитанието, и от социализацията на личността.
Характеристика на емоциите и чувствата.
Емоциите като цяло могат да бъдат определени като онези импулси, които подкорието изпраща към кората на главния мозък, те са фон, на чиято основа се проявяват чувствата.
Характеристиките на чувствата са много:
• Те са израз на отношението на субекта към обекта – биват негативни и позитивни, като отразяват връзката обект-субект, тоест чувство-отношение;
• Израз са на дадена потребност – естетическа, нравствена, физиологична и т.н., и могат да бъдат определени като форма на взаимодействие между потребност и вероятност за достигане на целта. Тук се забелязва една зависимост – колкото е по-оскъдна информацията за определен обект, толкова по-силно е появилото се чувство;
• Чувствата притежават сигнална функция – сигналите са носители на информация, те пораждат престава /образ/ за обекта, а той активизира и останалите системи, които дообогатяват образа и той се оценява от субекта като значим, заплашващ, незначим;

Целият материал: