Психология на развитието

[Mozo]

Психология на развитието

1. Основни проблеми на психологията на развитието.
2. Теорията на Лев Виготски за възрастовите стадии. Периодизация. Кризи.
3. Теория на Зигмунд Фройд за развитието. Несъзнавано; сексуалност.
4. Теория на Ерик Ериксън – среда и идентичност.
5. Генетическата психология на Жан Пиаже. Стадии в развитието.
6. Идеите на Алфред Адлер за детството.
7. Транзакционен анализ.

8. I стадий - Криза на новороденото. Младенческа възраст. Орален стадий. Стадий на доверието. Сензомоторен интелект

9. II стадий - Криза на първата година. Ранно детство. Анален стадий. Предедипов стадий. Сензомоторен и дооперационален стадий. Стадий на самостоятелността

10. III стадий - Криза на третата година. Предучилищна възраст. Средно детство. Фалически стадий. Дооперационен стадий. Опозицията „вина - идентичност”

11. IV стадий - Криза на седмата година. Начална училищна възраст. Късно детство. Латентен период и предпубертет. Период на конкретните операции. Опозицията „трудолюбие – комплекс за малоценност”

12. V стадий - Криза на пубертета. Средна и горна училищна възраст. Пубертет и Юношество. Тийнейджъри. Генитален стадий. Стадий на формално-логическите операции. Опозицията „идентичност – дифузна идентичност”

13. VI стадий - Криза на младежката възраст. Младежка възраст. Ранна зрялост. Опозицията „интимност – самота”

14. VII стадий - Криза на средната възраст. Зряла възраст


15. VIII стадий - Криза на третата възраст. Трета възраст


-1-
Основни проблеми на психологията на развитието

Психологията на развитието е съставна част от общата психология. Неин предмет на изучаване е самото развитие. Тя трябва да отговори на въпроси като:
• Каква е изходната точка на развитие?
• Какви са механизмите и движещите сили?
• Какво е направлението и траекторията на развитието?
• Каква е динамиката на развитието?
• Какви новообразувания и качествени възможности възникват в процеса на развитие?
• Какво се губи и какви негативни ефекти се проявяват в развитието?
• Какви съдържания на психиката претърпяват развитие?
• Каква е крайната точка на развитието?
В съвременната психология са предложени много теории за развитието. Всяка от тези теории отговаря оригинално, или най-добре на някои от тези осем въпроса, или премълчава и не дава отговор на останалите.
Най-широкомащабна теория за развитието на интелекта е теорията на Жан Пиаже. Друга широкомащабна теория, е теорията на Лев Виготски. С проблематиката на развитието се занимава Алфред Адлер. Теориите на Зигмунд Фройд и Ерик Ериксън масово привличат вниманието зад океана. Ерик Бърн създава една изключително интересна и оригинална представа за детското развитие.
Има ли развитието цел? От кога или от какво се появява целта?
Според Алфред Адлер детето само поставя целта на своето съществуване. Това става несъзнателно и тази цел може да бъде разкрита чрез внимателно изследване на жизнения път.
Ерик Берн изгражда всички свои хипотези за развитието на личността върху отговора на Адлер – целта на развитието е несъзнателно поставена, от детето и неговите родители и се осъществява чрез жизненият сценарий.
И двамата анализират преди всичко развитието на личността.
Има ли цел развитието на интелекта?
Психологията на развитието е теоретична а не приложна наука. Това не означава, че нейните открития нямат приложения в сходните науки и в практиката на живота. Тя стои в основата на педагогическата психология; дефектологията; семейната, индивидуалната и фамилната психотерапия; психопатологията, педагогиката, методиките на обучение, на много ръководства за правилно отглеждане на детето, на книги за популярна психология и др.

-2-
Теорията на Лев Виготски за възрастовите стадии. Периодизация. Кризи

Лев Ви готски е руски учен, работил в началото на 20 век. Специализирал е в областта на общата психология, чел е лекции по възрастова психология, работил е в областта на изучаването на децата с различни нарушения и проблеми. Той е реалист, изключителен теоретик и практик. В областта на психологията на развитието, той е разработил темите за периодизацията, кризите в развитието, сензативните периоди, за връзката между обучението, съзряването и развитието.
Според Виготски периодите обективно съществуват, тъй като в развитието на човека се появяват качествени нови същности, т.н. „новообразувания”.
Всеки период има определена продължителност и възрастови граници на тази продължителност. Тъй като развитието на всеки човек е индивидуално, тези периоди не могат да се фиксират в точно определени моменти от живота, то те са приблизителни.
Периодите се сменят чрез бурни и относително кратки етапи, характеризиращи се предимно с негативни промени, които Виготски нарича криза. Според него, между всеки два стабилни периода има своеобразна криза, която е напълно естествен феномен, част от процеса на развитие, а не някаква педагогическа грешка.
Кризата е много кратък и бурен период, през който психиката на индивида трябва да се преструктурира и да осъществи преминаване към следващия стабилен период. Между всеки два стабилни периода, откриваме по-слабо, или по-силно изразен кризисен период.
Степента на изразяването на кризите зависи от спецификата на преобразуването и възникналите новообразувания. Когато тези новообразувания са в областта на развитието на личността (кризата на третата година и пубертета), кризата е ясно изразена и по-продължителна. Когато новообразуванията са в областта на психичните процеси (криза на седмата година), то външните причини, не винаги са ясно различими. Това се дължи на факта, че преструктурирането обхваща и отношението на детето с обкръжаващия го свят, и затова възпитанието му се затруднява, когато промените са личностни.
Дълго време хората са смятали, че кризите са резултат от педагогически. Или родителски грешки. Те не са такива, но през кризите има условия за такива, тъй като детето става трудно за възпитание. Педагогическите грешки, могат по-скоро да засилят ефекта от кризата, отколкото да я предизвикат.
Всяко дете притежава тези кризи, и те се проявяват различно при различните деца. Когато казваме, че едно дете става трудно за възпитание, то този факт се разкрива, при сравнение на детето със самото него, такова каквото се проявява през стабилните периоди, а не по отношение на другите деца. Едно дете, което преживява криза, може да се окаже много по-спокойно, безпроблемно и безконфликтно от дете, което е в стабилен период. Това зависи и от фактори, като темперамент, възпитание и т.н.
Ако приемем, че теорията на Виготски за кризите и стабилните периоди, че животът започва с криза и завършва с криза, то съществуват 9 стабилни периода и 10 кризисни.

Периодизация

1. Криза на новороденото – от раждането до 33 ден (продължава 1 месец)
1. Младежка възраст(бебешка) – до 1-та година
2. Криза на първата година – не е задължително да се преживее, когато детето е на 1 година (продължава 5 месеца)
2. Ранно детство (яслена възраст) – от 1 до 2,5 – 3 годишна възраст
3. Криза на третата година – (продължава 4 месеца)
3. Предучилищна възраст – от 2,5 - 3 до 6,5 - 7 годишна възраст.
4. Криза на седмата година – (продължава 1 месец)
4. Начална училищна възраст – 6,5 - 7 до 11 - 12 годишна възраст.
5. Криза на пубертета – (продължава една година)
5. Средна училищна възраст (Пубертет) между 11 – 12 и 15 – 16 годишна възраст
6. Криза на юношеството – (продължава 3 месеца)
6. Юношество – между 15 – 16 и 18 – 20 годишна възраст
7. Криза на младежката възраст – (продължава около 1 година)
7. Младежка възраст – между 18 – 20 и 30 – 35 годишна възраст
8. Криза на зрялата възраст – (продължава 4 – 5 месеца)
8. Зряла възраст – между 30 – 35 и 65 – 70 годишна възраст
9. Криза на третата възраст – (продължава около 1 година)
9. Трета възраст – от 65 – 70 до смъртта
10. Криза на смъртта

-3-
Теория на Зигмунд Фройд за развитието. Несъзнавано, сексуалност.


Зигмунд Фройд е открил ролята на несъзнаваното и разкрива колко голяма е ролята на несъзнаваното.
Изтласкване – То е в тясна връзка със съзнанието. Свързано е с преминаването на неща от съзнанието към подсъзнанието и се проявява в определен момент от живота. То е изключително позитивно явление (от гледна точка на възрастовата психология).
Сексуалност – Нашето жизнено разбиране за секса. Термина изразява същността на явлението от биологична гледна точка. То е и способността на организма да изпитва телесни или душевни състояния. Да изпитваме любов в житейския смисъл.
Либидо – Сексуалната енергия. Според Фройд, сексуалната енергия през различните етапи от човешкия живот се фокусира в определени части на тялото.

Целият материал: