Любовта

[Mozo]

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ Паисий Хилендарски” – филиал Смолян

РЕФЕРАТ


ПО ПСИХОЛОГИЯ

НА ТЕМА:

ЛЮБОВТА

Л Ю Б О В Т А

Любов , любов, любов…звучи навсякъде около нас, в музика,поезия живопис, театър и кино, а защо толкова трудно я намираме и когато я намерим не умеем да я задържим?”
Любовта е единствения начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина.никой не може напълно до осъзнае дълбоката същност ако не го обича.Чрез своята любов той е в състояние да види същностните черти и особености на обичания човек и дори и повече.
Любовта е дълбоко вълнуващо и вечно преживяване, което сплита разума и чувствата, възторга и разочарованието, болката и копнежа. Да живеем и да учим с любов. Да се учим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание, на обич и взаимно допълване в отношенията между хората, на топлина и дръзновение, на мечти и удовлетворение, на творчество и съзидание. Ставаш по мъдър , когато започваш да усещаш , че си част от нещо и не можеш да съществуваш сам по себе си.Животът ни е отношение с други хора , съществуваме сред други около нас, природата и вселената. В състояние на любов усещаме със всички сетива,че живеем в ритъма с времето.
Любовта се открива там, където има добродетели, единство и себеотдаване. Тя е умение да даваш от себе си и да правиш хората около теб щастливи, без да търсиш благодарности, признателност, да си с”отворено”сърце и ум към заобикалящият се свят. Това е състояние ,в което забравяш себе си, егоистичните си стремежи и се оставяш да те водят добродетелите-скромност, милосърдие, състрадание, обич към ближния… Всеки човек носи частица от тях и си струва да им даде шанс да се проявят, но да умееш да даваш разумно от себе си –да разбираш кой,как и колко може да понесе любовта ти е също важно.
Любовта е проникната не само от чувства. В нея се преплита и дълбокото разбиране на другия. Любов е невъзможна без разбирането на душевните трепети на обичания. Тя е милостива и състрадателна. Тя е невъзможна без посветенос и грижа. отива отвъд безразличието,изпълва обичащия с жертвоготовност и милеене. Чрез нея се открива дълбокия стремеж на Аза да преодолее собствените си ограничения. От чувствата, който ни засягат любовта е най-силното.
Романтичната любов изпълва с дълбоко усещаното желание да „се слеем” с човека, когото обичаме…. Тя може да се разпознае лесно:
1-Възбудата от тялото се превръща във възбуда във душевността от черти, качества, действия, но любовта отива още по-дълбоко, докосва дълбините на другия, от които извира неповторимостта, затова и обичаният не може да бъде заменен, той няма „двойник”. Истинската любов която съзира в другия неговата неповторимост, е пощадена от преходността, затова тя може да надживее обичания, да победи смъртта и да се съхрани до смъртта на обичащия.
2-Обичаният заема специално място в света на обичащия!!!
3-Обичаният е обграден с грижа-нуждите на другия се превръщат в част от нуждите на Аза могат да бъдат пренебрегнати заради нуждите на другия.
4-Обичаният е идеализиран,изпълващ с възхищение-за мен другият е най-добрият на света..
5-Обичаният е изключителен…
6-Обичаният събужда страх и копнеж за физическа и сексуална близост.
7-Обичащият е посветен „докрай”, в добро и лошо, дори когато другият заплашва да разруши връзката.
8-Обичаният е обграден с разбиране…


ФЛИРТ

Любовта се открива особено ясно, ако се съпостави с флирта. Всеки флирт пренебрегва духовността. При него неповторимостта остава незабелязана, защото Азът не иска да я забележи. При флирта Азът бяга от отговорността, която е неизбежна за истинската обвързаност. Задоволява се с общото, типа, а не с единичността. Флиртуващият Аз може да се задоволи изцяло с „двойника, защо Азът не отива отвъд хоризонта не отива отвъд хоризонта на „има”. Това, което има, може да бъде заменено. Флирта не може да легитимира Аза и другия в тяхната уникалност и „взаимна откритост”.


ЛЮБОВ И ВЛЮБВАНЕ

Когато се влюбваме,пропускаме недостатъците, виждаме само хубавите качества м човека и обичаме, но идеални хора на Земята със сигурност няма!!!
Много често любовта се свързва с влюбването. Ние вярваме, че за да обичаме истински, трябва да сме влюбени. Влюбването е много силно чувство, но то не е най-дълбоката форма на любовта. Замяната на „Влюбен съм” с „Обичам” е един дълбок предразсъдък. Защо тогава копнеем за това чувство? Когато сме влюбени, част от границата на собствения Аз се разрушава и ние се сливаме с другия. Влюбеността създава усещане за всесилие. Всичко е достижимо. Силата на любовта е достатъчна, за да разруши всички прегради. Животът изглежда като безкраен празник. Щастието е вечно. Всичко ще бъде такова, каквото го е оставило времето. В опиянението влюбените не могат да разграничат реалността от фантазията. С времето проливът, които е отнесъл границите на всеки един, преминава в отлив .Границите, описващи отделни „Азовости”, се възстановяват. Всеки осъзнава, че има желание, вярвания, мечти, вкусове , които влюбените продължават или се разделят. Истинската любов отива зад влюбеността. Любовта не започва от влюбването. Тя може да се предхожда от влюбването, но не се ражда от влюбването. То не е любов защото не е израз на съзнателен избор. Влюбването е нещо, което се случва с нас. Ние не можем да го предизвикаме, това, което, можем само да направим, е да изберем как да постъпим, когато открием, че сме влюбени. Но когото то си отиде, границите се връщат на старите места, разочарованията идват, илюзиите си отиват и азът не се е обогатил. Това е различието между истинската любов и влюбването. Истинската любов разширява границите на Аза, стреми се към това разширяване, докато влюбеността задържа границите такива, каквито са.
Истинската любов започва с посвещаването. Тя не отнема възможността за израстване. Тя не снема отговорността от другия да стане това, което иска да стане. Любовта не се стреми да създава зависимост. Да искаш да бъдеш зависим, не е предоставяне на възможността на другия да прояви загриженост и посветеност. Това е ограбване и безотговорност към двоя и чуждия живот. Не отнема правото на другия да продължи своето духовно развитие, а това крие риска и да бъде загубен.
Любовта ни задължава да бъдем това, което искаме да бъдем. Любовта не съдържа безпокойства и враждебност. Тя не принизява, а прави другият да се чувства достоен, преизпълнен от щастие. Не ни оставя никога да бъдем същите. Тя е „океанично” преживяване. Да не искаш да бъдеш в любовта, означава да не искаш да бъдеш… Любовта дава и най-дълбоко проникване в другия, защото истинското не е възможно без любов!


ПРОЯВИ НА ЛЮБОВТА

Имаме три централни характеристики-интимност, страст, отдаване. Техните съчетания в различните съотношения определят формата на любовта, която се изгражда между двамата партньори.
Интимност-разкрива отношението на близост, изпълнено с чувства, които създават топлина и радост в дадената връзка, това е споделяне, емоционална подкрепа и разбиране.
Страстта-разкрива силната възбуда, която е свързана с физическата привлекателност и взаимно сексуално влечение.
Отдаване-разкрива избора да обичаме, времето, което посвещаваме на другия, и е свързано със стремежа за близост, властване, подчинение.
Чрез различните съчетания могат да се открият седем вида любов: харесване, романтична любов, приятелство, страстна любов, празна любов, консумативна любов, съдбовна любов. Всяка една любов е различна, има свое очарование и създава различни проблеми.

Целият материал: