Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Анорексията – проблем на съвременното общество и родителите

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с психологията.
Съвременна психология, биологична психология, възрастова психология, генетическа психология, диференциална психология, сравнителна психология, когнитивна психология, психология на личността, психопатология, социална психология, военна психология, икономическа психология, инженерна психология, трудова психология, консултативна психология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 229657
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 170716
Местоположение: Somewhere In Time

Анорексията – проблем на съвременното общество и родителите

Мнение от Mozo » вт май 14, 2019 20:58

Югозападен Университет
“Неофит Рилски”
Благоевград



Реферат

по
Психопрофилактика и психокорекция



Тема: Анорексията – проблем на съвременното общество и родителите

Изготвил:
Специалност:
Факултетен


Увод

Анорексията е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. Болестта се изразява в пълен отказ от приемане на храна, като целта е да се постигне по-слаба фигура. В напреднал стадий на болестта, някои от страдащите от анорексия губят много от телесната си маса. Организмът не се снабдява с необходимите вещества, поради което намалява имунитета му. Наблюдава се отпадналост, депресия, косопад, заболявания на вътрешните органи и др. Има случаи на жени на възраст 45 години, които при ръст 1,70 м тежат 35 кг. Повечето страдащи от тази болест са млади момичета на възраст от около 15-17 години. Появяват се комплекси на психическа основа и непрекъснато чувство за глад на физическа. След всяко приемане на храна заболелите чувстват ситост и я изхвърлят.

Значение, опасни сигнали и следствия от Анорексията
Думата "анорексия" е от гръцки произход и означава липса на апетит.
Заболяването се характеризира с въздържане или пълен отказ от храна по собствено желание. Първото медицинско описание е дадено още през 1689г. от английския лекар Ричард Мартън. , който определя анорексията като: "болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи...". Анорексията представлява силен страх от напълняване и е характерна най-вече за тийнейджърките и младите жени.
Момичето, което страда от анорексия, почти не се храни, заради ужаса от напълняването, брои калории и грамове, а след това започва изтощителни физически упражнения да не би нещо да й се “залепи”. Обаче колкото и да отслабват, девойките с анорексия не искат да повярват, че са слаби.
Опасни сигнали: Загуба на значителна част от теглото, продължителни диети, въпреки слабостта си се чувстват дебели, даже след загуба на тегло силен страх от надебеляване, спиране на менструалния цикъл, притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки, гладуване в изолация и готвене за другите, опадване на косата, студени ръце и крака, немощен говор, изморителни тренировки, лъжи относно хранителната им депресия, заплашителна слабост, изтощителни периоди на хиперактивност, развитие на слаби косми по ръцете, краката и други части на тялото, поява на мъх по тялото, сърцебиене, суха, лющеща се кожа, накъсано дишане.
Следствия: Свиване на органите, загуба на костни минерали, което може да доведе до остеопороза, ниска телесна температура, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм и рефлекси, сърдечна недостатъчност, което може да доведе до сърдечен удар.

Причини, следствия и леченение на Анорексията

Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че родителите забелязват, че детето им е необикновено слабо доста късно, защото момичетата с такова заболяване добре се прикриват, като оставят в заблуда дори майките си за спрялата менструация. Когато стане ясно, че е налице анорексия обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията. В този момент родителите си дават сметка, че трябва да се направи нещо. Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. От диета не може да се прихване анорексия. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.
Освен това може да се развие страхова невроза, която да доведе до анорексия или булимия. Според специалистите болните от анорексия възприемат неадекватно обема на собственото си тяло. Вследствие на това те започват драстично да ограничават храненето си, като понякога стигат до пълен отказ от поглъщане на храна. В същото време се натоварват с интензивни физически упражнения, вземат с шепи диуретици и разхлабителни. В крайна сметка се налага да бъдат хоспитализирани, за да бъдат спасявани от гладна смърт. Лекуването на психиката пък продължава с месеци и често се появяват рецидиви.
Лекарите са единодушни, че внезапното фиксиране на вниманието върху собственото тегло говори за сериозен стрес и начало на патология в психиката
Изследвания на френски лекари показват, че прекаленият стремеж на жените /и най-вече младите момичета/ за отслабване може да доведе до сериозни психически заболявания. Съзнанието се центрира около една тема, изчезва интересът към всичко останало и по този начин жената губи най-силното си оръжие за спечелване вниманието на противоположния пол – чара.
След време организмът отказва да приема храна. Всичко изядено се повръща. Много от изходите са с фатален край - смърт. Болните се нуждаят от подкрепата на семейството и от помощта на психолог. При болните от анорексия се появява натрапчива мисъл непременно да отслабнат, а ако отслабнат ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени. Всъщност болните от анорексия започват да контролират всичко свързано с околния свят чрез храната. Определящо за тях е това, че ако не могат да контролират нещата извън себе си, биха могли да контролират себе си и то под формата на приемането (храната) и отдаването. При тях цикълът на взаимоотношения с външната среда се прекъсва, т.е. не съществува обмен (нито приемане, нито отдаване) - по същия начин те се отнасят и в отношенията си с околните. Всичко това, разбира се, функционира на несъзнателна основа и болните не си дават сметка за случващото се. Същото се отнася и до килограмите и фигурата - често анорексиците, когато видят образа си в огледалото, не виждат реално собственото си изражение, а своето, но като на много дебел човек.
Често когато се разболеят младите момичета стават доста затворени, не споделят, отдръпват се от обществото и приятелите си и си поставят целта да отслабнат и чак тогава да се върнат в същото това общество. Такива хора са доста критични към себе си и изискват все повече и повече. Накрая се оказва, че единственото нещо, което контролират е теглото си. Междувременно обаче, са настъпили други промени - появяват се натрапчиви мисли, които са свързани с храната, със собствената им личност (често те смятат, че са много дебели и се наричат с епитети, които се ползват за дебеланите), а също така се появяват и други нереални мисли, които може да са доста парадоксални.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 60 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Психология”