Памет в учебния процес - реферат

[Mozo]

РЕФЕРАТ
по
Педагогическа психология

ТЕМА:
Памет в учебния процес и развитието й

ПАМЕТ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС И РАЗВИТИЕТО Й

Без памет няма учене.За това термините запаметяване и заучаване се употребяват като синоними.Паметта в най-голяма степен придава своеобразие на учебния процес като специфична форма на познание.
Паметта е продукт на обучението и същевременно една от първостепенните му психологически предпоставки.
За учениците е задължително да овладеят основите на науките-закономерности, принципи, правила, понятия, определен минимум от знания, умения, навици, привички и главно методи за самостоятелна по-нататъшна работа по пътя на самообразованието и самовъзпитанието.Без натрупан известен фонд от знания не може да се развива и усъвършенства мисленето.
Като когнитивна функция и звено в механизма на психическа регулация на дейността, паметта се включва в процеса на вземане на решение, формиране на цели, планиране на поведение и общуване.
Мнемическа обработка на материала и креативни функции на паметта
Обработката на учебния материал във вътрешния, психическия свят на ученика се осъществява главно чрез мнемически процеси и логически операции.
Най-общото определение на паметта е:отражение на минал опит.Като сложно психическо явление тя включва в себе си три процеса:запомняне, задържане и възпроизвеждане.Така е съгласно ретенционния подход към нея.В по-ново време се предлага и интенционен подход.Г.К.Серада определя паметта като психически процес-продукт на предходно и условие за предстоящо действие.
В съвременната психология се диференцират две основни функции на паметта:отражение на миналото и служене на бъдещето, като първото е необходимо за второто.
Три особености отличават мнемическата преработка на материала на опита в процеса на неговото „съхранение” от мисловната му обработка:
• Паметта е непрекъснат процес на „самоорганизиране” на индивидуалния опит;
• Паметта е безсъзнателен процес, който не се поддава на непосредствено самонаблюдение;
• Паметта е релевантна на смисловите отношения на опита.
Както мисленето и въображението, така и паметта изпълнява креативни функции, особено важни за възпитателно-образователния процес.Фантазни образи, мечти, идеали са невъзможни без мнемически процеси.
Своеобразното действително творчество на паметта е относително слабо проучено и малко известно.Специфично за него е, че се проявява в областта на формирането на личността.Основа за формирането на личността е опитът като съвкупност от взаимоотношения между човека и обективния свят.Съдържанието на паметта, т.е. какво се помни и продължителността на съхраняването му са критерии на личността и силата на чувствата й.
Съществуват три типа човешка памет, които създават голямото многообразие на паметта у отделните ученици:
• в зависимост от типа на материал за запомняне, съхраняване и възпроизвеждане, паметта бива: вербална /езикова/, образна, двигателна и емоционална.
• в зависимост от анализатора /сетиво, проводникови нерви и мозъчен център/, който взема най-голямо участие в запомнянето, съхранението и възпроизвеждането, паметта бива: зрителна, слухова и осезателна.
• в зависимост от времето за съхранение на информацията, паметта бива: кратковременна, която задържа информация до 30 сек. и дълготрайна, която осигурява съхранение на информация за неограничено време
Единство между памет и мислене
Сетивно и абстрактно познание е не възможно без известен минал опит на познаващия субект. От своя страна пък запаметяването непосредствено зависи от ясното и точно възприемане на учебния материал, от неговото правилно разбиране и осмисляне.
Паметта е „перспективно” мислене отбелязва Г.К.Серада.Тя е своеобразно нейно продължение и предпоставка за по-нататъшно движение.
Паметта е познавателен психически процес, отражение на индивидуален и родов минал опит, който активно се проявява в човешките способности, характер, поведение.Благодарение на нея човек предвижда, съзнателно прогнозира с по-голяма или по-малка точност бъдещето и се подготвя за предстоящи дела.Прогностичната и креативна функции са общи за паметта и мисленето.
Разграничените в психологията пет последователни етапа на логическото запомняне:
• разбиране смисъла на запомненото
• анализиране на материала
• откриване на съществени мисли в него
• обобщаването им
• запомняне на обобщения материал
са свидетелство за органическо единство между процеси на мислене и памет.Развитието и усъвършенстването на това единство прави възможно все по-дълбокото проникване в същността на изучаваните предмети и явления, усвояването на закони и закономерности, принципи и правила, използването им в живота, предвиждане на бъдещи събития и изменението на лично и социално поведение.
Друго свидетелство за единство между памет и мислене е, че мисловно-евристичните способности на човека се оказват тясно свързани с мнемическите.
Първоначално и вторично запомняне
Първоначалното запомняне на учебния материал се осъществява по време на преподаването му от учителя.Това запомняне се отличава от запомнянето при заучаването със следните особености:
• липса на мнемическа насоченост, запомнянето тук е на втори план, но е необходимо за осмислянето;
• като непреднамерено запомняне е без специална цел и без специални волеви усилия;
• наличие на несъзнателно запомняне с разход на по-малко енергия и използване ресурсите на човешката психика;
• запомняме при първоначално възприемане без повторения, репетиции, проверка и контрол;
• неточност, непълнота, пропуски.
Първоначалното запомняне е съставка на краткотрайната памет използвана в процеса на решаване на задачи.При определени условия в оперативната памет се образува „работна смес” от материали, постъпващи от краткотрайната и дълготрайната памет.
За разлика от дълготрайната памет, за която е специфично повторение и продължително запазване на даден материал след повторното му възпроизвеждане, краткотрайната памет се характеризира с много кратко съхранение след еднократно непродължително възприемане и незабавно възпроизвеждане в първите секунди след запомнянето.
Вторичното запомняне на учебния материал при заучаването му се отличава с противоположни особености:
• мнемическа насоченост на дейността;
• преднамереност на запомнянето, предварително поставени цел и задачи, специални волеви усилия;
• съзнателност във висша степен и чувство за отговорност у ученика;
• повторения, репетиции, проверка, контрол и самоконтрол;
• точност, сравнително пълно и без съществени пропуски запомняне.
Със заучаването е органически обвързано обогатяването и усъвършенстването предимно на дълготрайната памет на учениците-процес на продължително съхраняване на по-рано запомнени обекти и тяхно възпроизвеждане след относително дълъг период.Информацията идва обикновено от краткотрайната памет, като в дълготрайната се кодира смисълът на наученото.
Фактори за запаметяване и забравяне
Запаметяването и забравянето са противоположни, взаимосвързани процеси.Обикновено се забравя това, което е било първоначално в краткотрайната памет, и се запомня част от учебния материал за сметка на забравяне на други негови части.Абсолютно забравяне обаче няма.В съзнанието и в подсъзнанието винаги остават известни, макар понякога и твърде бледи, следи, които при благоприятни обстоятелства, ситуации, състояния на човека могат да се актуализират, възпроизведат във вид на повече или по-малко адекватни на действителността психически образи.
• Закономерности на запаметяването и забравянето.Във връзка с действието на факторите за запаметяване и забравяне са установени две закономерности:
1. Скоростта на забравяне е право пропорционална на обема на материала и сложността му и обратно пропорционална на неговата логическа организация, методико-дидактическа обработка и емоционална привлекателност;
2. Неравномерност на забравянето.
• Фактори за заучаване.Факторите за заучаване са най-разнообразни по характер.Те могат да бъдат външни и вътрешни, обективни и субективни, рационални и емоционални, съзнавани и несъзнавани или недостатъчно осъзнавани от субекта на познавателната дейност.
От вътрешните фактори за заучаване първостепенно значение имат:
• Отношението на личността, изявявано във внимание, интерес, желание да се запамети определен материал, мотивация, установка;
• Готовност за учене;
• Развитието на обучаемостта и волята;
• Временните психически състояния на ученика, които са променливи величини и могат да бъдат оптимални или да се отразяват неблагоприятно върху продуктивността на паметта.

Целият материал: