Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Темперамент, характер, личност. Взаимовръзка. Диагностика, диференциални особености и патология.

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с психологията.
Съвременна психология, биологична психология, възрастова психология, генетическа психология, диференциална психология, сравнителна психология, когнитивна психология, психология на личността, психопатология, социална психология, военна психология, икономическа психология, инженерна психология, трудова психология, консултативна психология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Темперамент, характер, личност. Взаимовръзка. Диагностика, диференциални особености и патология.

Мнение от Mozo »

ТЕМА 10

Темперамент, характер, личност. Взаимовръзка. Диагностика, диференциални особености и патология.


1.Личност
Личността като понятие означава съвкупност от устойчивите психологически качества на човека, съставящи неговата индивидуалност. От своя страна индивидуалността е своеобразно съчетание на индивидуалните свойства на човека, отличаващи го от другите хора. А индивидът е отделният човек със съвкупността от всички присъщи на него качества: биологични, физически, социални, психологически и др. В структурата на личността се включват като правило способностите, темперамента, характера, волевите качества, емоциите, мотивацията, социалните нагласи и насочеността на личността.Личността се проявява единствено в обществото.Следователно личността носи изразения социален елемент.Тя има своята биологична основа в темперамента, психологична основа в характера ,а личността е социално формирана.
Личност наричаме човека, разглеждан като субект, т.е. като принципно свободен да избира своите цели и да насочва своето поведение така, че да направлява хода на собствения си живот, както и да влияе върху света, в който живее, утвърждавайки по този начин своето неповторимо присъствие в него.
Човек не се ражда личност – личност се става в хода на живота, на общуването с другите хора на решаването на разнообразни задачи, които изникват пред нас. По думите на Жан-Жак Русо ние се раждаме два пъти: веднъж – за да съществуваме и втори път – за да живеем. Истинският живот е животът на личността. За степента на развитие на обществото може да се съди и по това – доколко то осъзново ценността на личностното начало у човека.
Важно значение в структурата на личността има Аз-концепцията. Тя представлява съвкупност на всички представи на индивида за себе си свързани с тяхната оценка: Описателната част на Аз-концепцията се нарича Аз-образ. Тази част, която е свързана с отношението към себе си или отделните качества на личносtта се нарича самооценка. Аз-концепцията се определя не само от представата на индивида за себе си, но и от неговите мисли за себе си, отношението към себе си и възможностите за своето развитие в бъдеще.
Различни теоретици разглеждат личността по различен начин.
Първата теория за личността,е т. нар. теория за личностните черти,която е предложена от Г. Олпорт,според който всеки човек е уникален и неповторим, защото е носител на съчетание на качества и потребности, които Олпорт определя като личностни черти /предразположеността човек да се държи по определен начин в различни ситуации. /
Според Олпорт съществуват идивидуални черти, специфични за всеки конкретен човек и общи, присъщи за повечето хора.
Според Кетъл чертите на личността представляват конструкции, предразполагащи човека към устойчиво поведение в различно време и при различни обстоятелства. Структурата на личността се описва от него като включваща шестнайсет фактора или изходни черти. Айзенк смята, че в основата на структурата на личността стоят два главни типа: екстраверсия - интроверсия и емоционална стабилност - лабилност/невротизъм/. Всички особености на поведението на хората са резултат от комбинацията на тези два типа.
Типичния екстраверт е общителен,контактен,отворен към външния свят и хората, обича промените и риска ,оптимистично настроен,весел,подвижен нуждае се от възбуда и стимулации .

Типичния интраверт обърнат към себе си, тих ,затворен. Резервиран и дистанциран към външния свят.Обича реда,избягва шумните компании,има малко приятели,на които е предан.
Емоционално лабилните хора са неспокойни и тревожни . Впечатлителни са и реагират бурно на някои стимули.Предразположени са към стррес.
Емоционално стабилните лица имат по-високи прагове на емоционално реагиране , спокойни , уравновесени , не са високо тревожни.
По-късно Айзенк добавя третата суперчерта психотизъм.Лицата с висок психотизъм са егоцентрични , студени , агресивни , социопатни и странни.

2.Темперамент
Темперамента има латински произход и буквално означава ‘’съотношение на черти’’.Темпераментът е такава проява на нервната дейност на човека, която засяга поведението и начина на протичане на неговата психична дейност.Темпераментът не е тъждествен с типа нервна дейност, а е само една негова проява.За темперамента съдим по особеностите на човешкото поведение, засягащи динамиката на поведението и начина на неговото протичане. Темпераментът е феномен, особеност на личността, която се характеризира с изключително устойчиви свойства на психиката.Темпераментът притежава наследствена основа и е зависим от средата.Свойствата на темперамента се образуват от обединяване на наследствените явления и влиянията на средата. Древногръцкият лекар Хипократ, живял в 5 – ти век преди новата ера, описал четири темперамента, които са получили следните имена: сангвиничен флегматичен, холеричен и меланхоличен темперамент.

- Сангвиник- сангвиника е силен и уравновесен,смее се на висок глас, жив и с голяма възбуда откликва на всичко, което привлича вниманието му. Бързо съсредоточава своето внимание, висок праг на чувствителност, енергичен, работоспособен. Лесно се поддава на дисциплина, умее да сдържа чувствата си , бързо съсредоточава вниманието си. Лесно и сполучливо се приспособява към условията на живота, бърз и гъвкам ум, находчивост. Променливи чувства, настроения, интереси и стремежи. Лесно усвоява контакти с нови хора, екстравертен .
- Холерик – силен, неуравновесен, невъздържан, нетърпелив, избухлив.Реагира бурно и афектирано.Има затруднения в превключването на вниманието. Усвояването на навиците при тях трае най-дълго време. Мислите им изпреварват думите.
- Флегматик – силен, уравновесен, бавни и спокойни емоционални реакции. Трудно може да бъде разсмеян, разгневен или опечален. Енергичен е и с висока работоспособност. Бавно съсредоточава вниманието си и трудно го превключва. Трудно променя навиците си, интравертен; трудно осъществява контакти с нови хора.
- Меланхолик – Меланхоликът е печален, часто обеззверен и със забавени реакции. Извънредно докачлив, болезнено чувствителен, тих глас, плаче тихо, рядко се смее на глас, понижена активност, неуверен в себе си, стеснителен. Неенергичен, ненастойчив, лесно се уморява, слабо- работоспособен, вниманието му е неустойчиво и лесно се отвлича, бавен психически темп.
Няма лош темперамент.

Кречмер посочва три типа темпераменти : пикничен – весел нрав, склонност към удобствата; естетичен – слабо и високо тяло,пресметливост; атлетичен – силно развита мускулатура, студенина, благородство, педантизъм. Към втората класификация Кречмер отнася два типа: шизотимен – лесна възбудимост, несоциалност и циклотимен – добродушие, безпринципност.
Проблемът за класификацията на типовете е интересувал много учени. И. П. Павлов посочва, че типовете са много повече от 4, той посочва 24 типа.
Несъмнено човек не се ръководи в своята дейност от темпераментните си особености, но ги изявява в дейността си без да желае. Всеки темперамент притежава свои особености, които отнесени към различните дейности, намират покритие в една или друга от тях. Практиката е показала, че хората от различните типове могат да постигнат върхови постижения в една или друга област.


3.Характер
Понятието характер е тясно свързано с понятието личност. Най-общо с него се означава съвкупността от психични свойства на личността, които определят поведението и спрямо обществото и социалната среда и най-вече поведението при взаимоотношенията с другите хора. Всеки човек е отделна личност и се отличава от другите със своята индивидуалност,със своя характер и темперамент. В психологията характерът е индивидуално съчетание от съществени свойства на личността, изразяващи отношението на човека към реалността, и се проявяват в поведението му, в постъпките му. Характерът не се наследява и не се явява вродена черта на личността, не се явява също и постоянен и непроменен.Характерът се формира и развива под влияние на обкръжаващата среда, жизнения опит на човека, неговото възпитание.
Характера има своите черти,които са:
- Общи черти на характера- проявяват се в отношението на личността към обществените задължения и дълг, към хората, към самия себе си. В тази връзка се явяват такива черти от характера, като трудолюбие, добросъвестност, настойчивост, и противоположните им - мързел, небрежност, пасивност, разточителство и т.н. Отношението на човека към труда оказва решаващо влияние за формиране на личностните му качества.
- Отрицателни черти на характера - те се явяват като съмнение, високомерие, надменност. Човек, имащ тия черти, обичайно не може да живее в колектив, създава неволно конфликтни ситуации. Нежелателна е и другата страна на характера: недооценяване на своите достойнства
Принципността е едно от най- ценните личностни качества.
- Волевите черти на характера – Волята се явява способност на човека да преодолее препятствията, и да се добере до поставените цели. Конкретно тя се изразява в такива черти от характера като – целеустременост, решителност, настойчивост и мъжество. Волеви качества могат да се възпитат у човека. Павлов подчертава че човека , това е единствената система, която може да се самоусъвършенства.

Между темперамента и характера съществува двупосочна връзка: от една страна,темпераментът влияе върху формирането на чертите на характера,а от друга страна,характерът притежава възможността чрез формираните у него черти при водещата роля на социалната среда да усилва или потиска влиянието на темперамента
Между характера и темперамента съществува многостранна зависимост-върху едно и също свойство на темперамента могат да бъдат формирани не само една,а няколко черти и,обратно-една и съща черта на характера може да бъде формирана на основата на няколко свойства на темперамента.На едно и също свойство на темперамента и на един и същ темперамент могат да се формират положителни и отрицателни черти на характера.Например: черти на характера като храброст и грубост, индивидуализъм и целеустременост могат да се формират при сангвиничния или холеричния темперамент.
Начинът, по който се изграждат едни или други черти на хатактера, зависи до голяма степен от темперамента.От друга страна чертите на характера често скриват, маскират известни прояви на темперамента.


4.Диагностика и отклонения


За диагностика на темперамент,характер и личност се използват различни методи и тестове.Наблюдението е един от методите. Друга група методи включват експеримента: ролеви игри; беседа;анкета;анализ на творческа дейност.
От тестовете тези които най-често се използват са: личностния въпросник на Айзенк, 16 факторния въпросник на Кетел / 16 PF/ , многофакторен личностен въпросник Минесота / MMPI/ калифорнийския личностен въпросник, тестове за определяне на тревожността,на агресията/ Бъс Дюрки/ , тестът на Томас за начините на реагиране в конфликтна ситуация, тест на Шмишек за личностните акцентуации.Известен тест за изследване на темперамента при децата е въпросникът на Стреляу.Използват се и т. нар.проективни техники ,разработени на основата на отделни стимули.На изследвания се поставя за задача да ги интерпретира,допълни и развие. Например трябва да обясни съдържанието на картини,на които е представен определен сюжет,да завърши незавършени твърдения,да разтълкува и обясни неопределени черни фигури и т.н.


Отклоненията в темперамента и характера се наричат акцентуации.

Според немския психиатър К.Леонхард акцентуациите са индивидуални черти,които обаче притежават тенденцията за преход в патологично състояние.При голяма степен на изразеност могат да получат патологичен характер,разрушавайки структура на личността.Но личностите означени от него не са все още патологични и по негово наблюдение са половината от съществуващите хора.

Целият материал:
Прикачени файлове
Темперамент, характер, личност.rar
(18.67 KиБ) Свален 43 пъти
Прочетено: 2272 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Психология”