ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
РЕФЕРАТ
на тема:Девиации и девиантно поведение
Проверил: Изготвил : Йорданка Тодорова Радева
Проф.дпн Ив. Карагьозов Специална педагогика – ПДИН
Факултетен номер : 0932
Девиантното поведение като понятие и явление включва в себе си дейности и постъпки, които по своята същност се намират в разрез с установените от обществото писани и неписани норми и правила. Според общественото съзнание то е опасно и деструктивно не само за личността, която го “притежава”, но и за самото общество, тъй като заплашва установения ред в него. Това отклоняващо се поведение е описвано и проучвано в продължение на десетилетия, но основателно продължава да бъде обект на научни изследвания и теоретични обосновки от страна на педагогиката, психологията, социологията, правото. Като условен период, в който девиантното поведение се превръща в обект и предмет на науката, можем да посочим началото на XX в., но превръщането му във феномен, предизвикващ изследователски действия от страна на психология, педагогика и социология се осъществява през 30-40-те години на XX в. Но въпреки научната значимост на феномена “девиантно поведение”, в съвременното общество тази тема е толкова сериозна и обширна, че е невъзможно тя да съществува единствено в границите на една или повече научни области, напротив, девиантното поведение провокира различни граждански позиции, предизвиква размисли и разсъждения в отделната личност, засяга дейността на различни правителствени и неправителствени институции и организации.
Съдържанието на девиациите и девиантното поведение е твърде сходно, доколкото самостоятелните девиации се срещат и в състава на системното девиантно поведение. Най-често срещаните девиации в поведението главно сред контингента от деца и подрастващи са:
a) Според типа на действието (деянието)
лица, склонни към бягства от семейното жилище или местоживеенето (домове, интернати, попечители) и скитничество, съпроводени с кражби, противообществени деяния;
лица, извършващи кражби на малоценно лично и обществено имущество (пари, ценности, предмети), предназначени за изхранване или набавяне на алкохол, цигари, наркотични средства, дрехи;
лица с девиации в сексуалната сфера, между които проституция, блудства, хомосексуални изяви и др. Отклоненията в поведението им са ненаказуеми или се откриват трудно – хомосексуалните връзки в интернати и домове, ексхибиционизъм и др;
лица с агресивно асоциално поведение (подчертана агресивност, бруталност и вулгарност на поведението и социалните контакти), насочено срещу личността и често съпровождано с груби посегателства над нея под формата на вербална и/или телесна агресия, физическо или психическо насилие и тормоз, с резултат телесни наранявания и увреди и/или психически дискомфорт (фобии, стрес, депресии) на потърпевшия;
лица, за които съществуват обективни данни за използване на интоксикиращи средства – предимно алкохол и елементарни упойващи вещества (ацетон, лепила), лекарства (транквиланти или възбуждащи), наркотици (с редки изключения – предимно “меки”). В преобладаващото си болшинство тези лица не могат да бъдат квалифицирани като наркомани поради липсата на трайни характерни (вкл. клинични) симптоми на това състояние. Голяма част от лицата в тази група приемат интоксикиращите вещества в група и под въздействието на алкохолно опиянение;
...............................
Целият материал:
Девиации и девиантно поведение.rar- (18.13 KиБ) Свален 29 пъти