Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Емоционално привързване и аз-концепция

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с психологията.
Съвременна психология, биологична психология, възрастова психология, генетическа психология, диференциална психология, сравнителна психология, когнитивна психология, психология на личността, психопатология, социална психология, военна психология, икономическа психология, инженерна психология, трудова психология, консултативна психология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173336
Местоположение: Somewhere In Time

Емоционално привързване и аз-концепция

Мнение от Mozo » съб май 25, 2019 14:15

Реферат
На тема
„ Емоционално привързване и аз – концепция ”

Съдържание
Увод……………………………………………………………………………………..3
Емоционално привързване…………………………………………………………….4
• Възникване на привързването…………………………………………………4
• Действия на детето……………………………………………………………4
• Усмивката и привързването…………………………………………………..4
• Плач и привързване……………………………………………………………..5
• Действията на майката и изграждане на привързването………………….5
• Стадии на привързването……………………………………………………...6
• Кога възниква привързването………………………………………………….7
• Видове привързване…………………………………………………………......7
• Към кого се привързва детето………………………………………………...8
Аз – концепция…………………………………………………………………………9
• Какво представлява аз – концепцията………………………………………...9
• Развитие на физическия Аз – образ…………………………………………….9
• Кога детето започва да разпознава себе си…………………………………...10
• Значение на физическия Аз – образ…………………………………………......10
• Развитие на социалния Аз……………………………………………………….10
• Как детето отговаря на въпроса „ Кой съм аз? ”…………………………....11
• Развитие на себеразбирането в по – късните възрасти……………………...11
• Условия за развитие на аз – концепцията……………………………………...12
• Значение на Аз – образа………………………………………………………….13
Използвана литература…………………………………………………………………..14

Увод
Още от раждането битието на детето е свързано драматично с битието на майката. В тази „среща" не само майката изменя детето, но и детето изменя майката, придава нов смисъл и перспектива на нейния живот. Самото появяване на детето създава у майката грижовно отношение, диспозиция на загриженост и отговорност, породена от откриването на детската безпомощност. Ако наблюдаваме поведението на майката към нейното дете, ще открием няколко забележителни неща. Тя говори много, нейният глас е топъл, с много повторения на ласкавите обръщения. Тя излъчва любов, нежност, грижа. „Майката е топлина, майката е едно безкрайно усещане на доволство и сигурност” (Е. Фром, 1992). Много скоро детето започва да открива тази грижа и да изпитва особена радост, когато е в непосредствена близост със своята майка. Между тях започва да се изгражда емоционална връзка, която ще има решаващо значение за духовното развитие на детето. Тази битийна връзка се обозначава като привързване, което се изгражда с участието на детето и този, който се грижи за него (майката). Детето е изначално „открито" и със своето поведение може да предизвика нейната отзивчивост. Поведението на майката се корени в любовта. Това е любов, отдаване, стремеж да се отдаде най - доброто на тази любов. Грижата и отговорността разкриват любовта като нещо деятелно, като отговор на майката, изразяващ една вътрешна загриженост за съдбата на детето, това е загриженост за детето да стане това, което може да стане. Ако отговорността и грижата разкриват деятелната форма на майчината любов, то уважението показва благоговейния трепет, способността да се види детето такова, каквото е, като с нищо незаместимо същество. Съчетана с разумността, тази любов се издига до едно дълбоко проникновение за съдбата на своето дете, до проникновение за това, което все още не съществува, но което ще придобие съществуване (Е. Фром, 1992). Майчината любов е тази дълбока причина, която прави майката „открита” за своята екзистенциална среща с детето.










Емоционално привързване
Възникване на привързването
Привързването възниква от взаимните действия на майката и детето. От позицията на детето това е свързано с необходимостта от майчината грижа. От позицията на майката подкреплението е свързано с чувство за сила и отговорност, с любовта и грижата към детето, което е безпомощно и беззащитно.
Действия на детето
Обикновено поведението на детето, неговият продължителен сън, плач, безсъзнателно състояние... изкушават да се мисли, че то е пасивно или безучастно в изграждането на тази връзка. В едно изследване Фокс и Дейвидсън (1985) показват, че новороденото започва да фокусира своите очи приблизително на разстояние 19 см. Това е почти същото разстояние, на което се намират очите на майката от лицето на детето, когато то е в позата за кърмене. Това фокусиране е много прецизно и помага на детето в неговите опити да се научи да разпознава по - лесно лицето на своята майка. Мелтзоф и Мур (1977) показват, че още двуседмични бебета могат да имитират някои от лицевите експресии на своите майки. Изглежда, че още от началото децата притежават предразположеност към взаимност. Те не приемат само пасивно въздействията, идва- щи от другите. Бебето притежава чувствителност към тези, които се грижат за него, и се стремят към близост. У детето могат да се открият предпочитания към неща, свързани с човека - жест, усмивка, ласка.
Усмивката и привързването
Усмивката е едно от основните средства за поддържане на взаимността. Тя се появява твърде рано и може да се открие още при новороденото. Усмивката е универсална (Уолф, 1963). Най - ранната усмивка е спонтанна и тя се появява като израз на определени вътрешни състояния. През З-ата - 4-ата седмица детето може да се усмихне, когато се чувства удобно или по време на сън. Между 3- ата и 8-ата седмица усмивката вече не е само израз на вътрешни състояния, но и отговор на различните външни въздействия. Гласът на възрастния, лицевата експресия и усмивката предизвикват усмивката у детето през първите 6 месеца. След 3-ия месец настъпва по-голямо избирателно отношение към тези, които детето награждава с усмивка. След 6-ия месец усмивката става по - изразителна и емоционално натоварена. Тя може да бъде кратка, продължителна, бърза, широка. Детето се усмихва различно на различните събития и ситуации. От всички усмивки най - изразителна е тази, която е отправена към майката. Тя разкрива истинската радост на детето и включва израза на очите (Фокс и Дейвидсън, 1988). Усмивката е едно от най-специфичните неща, които характеризират човешкото същество. Тя е отговор на чуждото присъствие и израз на едно вътрешно топло отношение. Като отговор на въздействието на възрастния тя зависи от неговото поведение, от неговото ласкаво, грижовно и любовно отношение (Сроуф и Унч, 1976).

Плач u привързване
Плачът е средство, с което детето също може да влияе върху поведението на възрастния. К. Уолф (1969) открива три вида плач. Разграничаването на отделните видове плач от майката е възможно само по отношение на собственото дете. Първият вид плач е този, изразяващ глад. Той започва неравномерно, неритмично, доста тихо и постепенно започва да се усилва и да става все по – ритмичен. Вторият е плачът, изразяващ болка – започва изведнъж, много висок, след което следва затихване, последвано от къси хлипания, които се повтарят. И третият вид плач е този, който изразява гняв или раздразнение. Той е силен и висок, последван от пауза, с вътрешно задъхване, следван от друг висок плач, повтаря се в цикъл. Плачът изпълнява различни функции. С него могат да се изразят вътрешни състояния, да се предизвика отзивчивостта на тези, които се грижат за детето, и да се вземе контрол над тях (Лестър, 1988).
Действията на майката и изграждането на привързването
Айнсуърт описва чувствителността като способност на майката да види нещата от позицията на детето. Тя е отворена за получаване на посланията от своето дете, интерпретира смисъла на тези послания коректно и отговаря по подходящ начин. Тя е внимателна, когато трябва да откаже нещо на детето, и предлага подходяща алтернатива. Майката, която притежава чувствителност, не отхвърля, не е равнодушна или безразлична. Поведението на нечувствителната майка е много различно. Тя оценява детските желания за контакт в плана на собствените желания. Тези майки проявяват по - малка способност за децентриране. Айнсуърт открива, че деца с по-чувствителни майки били по - щастливи и радостни, когато изследвали непознати ситуации, и изпитвали по - малка тревожност при раздяла. Децата, които получавали повече ласка и внимание, преживявали по - голяма радост, когато били оставяни да играят сами или да изследват света. Възрастните са силно въвлечени във връзката със своите деца още от първия миг, което създава условия за изграждане на диспозиция за едно грижовно отношение и емоционално привързване. Но тези ранни контакти не могат да се разглеждат като критични, нито като достатъчни за изграждането на силна емоционална привързаност между майката и детето. Дълбоката привързаност се изгражда не в определен ден, а ден след ден, в продължение на много време, и няма основание да се приеме, че телесният допир е решаващ за развитието на майчината топлота и любов.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 157 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Психология”