Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Наказателно процесуално право

Безплатни есета, анализи, реферати, доклади и всякакви теми свързани с правото.
Публично право, частно право, материално и процесуално право, вътрешно право, международно право, субективно и обективно право, правна наука, правна система, континентално право, общо право, религиозно-традиционно право, философия на праото, социология на правото, правни институции.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283156
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332702
Местоположение: Somewhere In Time

Наказателно процесуално право

Мнение от Mozo »

1.НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
1. Чрез извършване на наказателен процес се осъществява възникналата наказателно-правна отговорност, материалното наказателно-правно отношение за извършено престъпление.
В НП централна роля заема обвиняемия - лицето, спрямо което се повдига и обосновава обвинение, доказва се винов­ността му за извършване на престъпление и се отстоява необходи­мостта да му бъде определено наказание от системата на чл. 37 НК. Лицата-жертви на престъпно посегателство защитават своите права и законни интереси като частен обвинител или частен тъжител. В НП действат и други лица - свидетели, експерти, поемни лица, преводачи, специалисти-технически помощници и др.
2. Наказателно-процесуалната дейност е законоустановена. Регламентирана е ком­петентността и правомощията на държавните органи, а за гражданите - правоспособност, права и задължения. Процесуалните отношения, при които винаги една от страните е държавен процесуален орган, възникват, развиват се и се погасяват във висящо наказателно производство. Процесуалната дейност е изградена в определена последователност: фази, стадии и етапи. Най-общото деление на наказателното производство е на досъдебно производство (първа фаза) и съдебно производство (втора фаза). За първата фаза са предвидени стадиите разследване и дейст­вия на прокурора след завършване на досъдебното производство. Съдебното производство се формира от следните стадии: действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание, съдебно заседа­ние на първата инстанция, съдебно заседание на въззивната инстан­ция, съдебно заседание на касационната инстанция. Към тях се до­бавят възобновяване на наказателното дело и привеждане в изпъл­нение влезлите в сила присъди, решения и определения. Съдебното заседание включва етапите: действия по даване ход на делото, съ­дебно следствие, съдебни прения, последна дума на подсъдимия и постановяване на присъдата. Заседанието на касационния съд и на съда по възобновяване на делото не съдържа съдебно следствие.
3.Основни про­цесуални функции: обвинение, защита и ръководство и решаване въпросите на делото. ОБВИНЕНИЕ – повдигане и обосноваване на обвинение с/у определено лице за определено престъпление. СУБЕКТИ – прокурор, разследващ орган, частен обвинител, частен тъжител; ЗАЩИТА – пълно или частично оборване на обвинението, доказване на невинност или на по-малка отговорност. СУБЕКТИ – обвиняем, защитник; РЪКОВОДСТВО НА ПРОЦЕСА и решаване на въпросите на делото. СУБЕКТИ –съд, прокурор, разследващ орган. ДРУГИ ПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ- ПРЕДЯВЯВАНЕ и обосноваване на граждански иск – СУБЕКТ – граждански ищец; ОСПОРВАНЕ на граждански иск – СУБЕКТ – граждански ответник.
4. За да се способства пълното и точно изпълнение на импе­ративно предвидените изисквания на наказателно-процесуалния за­кон, е уредена наказателно-процесуална форма: ред, условия, пред­поставки, реквизити (при постановяване на процесуални актове).

2. НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНОТО ПРАВО КАТО ОТРАСЪЛ НА ОБЕКТИВНОТО ПРАВО
1. Наказателно-процесуалното право е отрасъл на публичното право и съставлява система от правни норми, които уреждат дей­ността на участващите в наказателния процес органи и лица и развиващите се помежду им процесуални отношения. Характерен за него е подчертано властническият метод на правно регулиране.
2. Наказателно-процесуалното право е в органическа връзка с други отрасли на публичното право.а) С наказателното право. Докато наказателното право урежда въпросите на престъплението и наказанието, то про­цесът регламентира пътя за установяване на престъпление, винов­ност на неговия извършител и за налагане на наказание. б) С наказателно-изпълнителното право. Определеното с влязла в сила присъда наказание подлежи на изпълнение. С оглед на това, се предвижда държавни процесуални органи да извършват действия по привеждане в изпълнение на правораздавателния акт. в) С гражданско-процесуалното право. НПК е предвидил възможност за т.нар. "съединяване" на граждански процес към едно висящо наказателно дело под формата на предявяване на граждански иск в наказателния процес. г) С административното право. НПК регламентира освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание по ЗАНН, за което се прилагат процесуални правила на същия закон.
3. Наказателно-процесуалните норми разкриват типичната за всяка правна норма структура: хипотеза, диспозиция и санкция. ХИ­ПОТЕЗАТА визира предпоставките за започване на наказателно произ­водство, за извършване на едни или други действия и за поста­новяване на процесуални актове. ДИСПОЗИЦИЯТА се отнася до оправомощаване, задължаване, забраняване, стриктни законови изисквания, реквизити на процесуалните актове. САНКЦИИТЕ са от различен по­рядък; те може да бъдат предвидени както в процесуалния закон, така и извън него.
4. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИТЕ НОРМИ.а) Действие по предмет (чл. 2 НПК). Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Р България.б) Действие по време (чл. 3 НПК). Разпоредбите на НПК, от момента на влизането им в сила, се прилагат и за процесуалните дейст­вия, които предстоят по незавършени наказателни производства. в) Действие на място (чл. 4 НПК). Законът установява, че наказателно произ­водство, образувано от орган на друга държава и влязла в сила присъда на съд на друга държава, непризната по реда на кодекса, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Р България за същото престъпление и срещу същото лице; влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на Р България. г) Действие спрямо лицата (чл. 5 НПК). Нормите на НПК се прилагат за всички лица, които попадат в сферата на наказателно-процесуална дейност.
5. Източници. Тълкуване. Аналогия. Въпросът за източниците на наказателно-процесуалното право има пределно точен и ясен отговор — само законът. - Конститу­цията, НПК, ЗСВ Законът за адвокатурата, Законът за СРС, Законът за МВР , Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, Закона за екстрадицията в европейската заповед за арест.
Наказателно-процесуалните норми подлежат на тълкуване и прилагане по аналогия. Тълкуването е способ за изясняване действи­телната воля и цел на законодателя при създаване на законовите норми. Наред с прякото прилагане, наказателно-процесуалните норми може да се осъществяват и чрез прилагане на аналогия: когато се открие празнота в законодателната уредба за еднородни процесуални отношения.

§ 3. ОСНОВНА И НЕПОСРЕДСТВЕНА ЗАДАЧА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
1. Наказателното производство е целенасочена дейност, в която наказателното преследване на извършилите престъпления лица е ориентирано към достигане на определен резултат.
2. Непосредствена задача на НПК (чл. 1, ал. 1 НПК). НПК определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъп­ленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Нейното осъществяване във всяко отделно наказа­телно дело разкрива две страни: фактическа и юридическа.
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА – (установяване на обективната истина чрез доказване) – разкриване на престъпленията и Разобличаване на виновните;
ЮРИДИЧЕСКА СТРАНА – (прилагане на правни норми чрез използване на правна техника) – правилно прилагане на закона - пряко законоприложение, при­лагане по аналогия, тълкуване на правни норми
3. Основна задача на НПК (чл. 1, ал. 2 НПК). Осигуряване защита от престъпни посегателства срещу Р България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, срещу правата и законните интереси на юридическите лица, както и съдействие за предотвра­тяване на престъпленията и укрепване на законността.

§ 4. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА Р БЪЛГАРИЯ
1. Основните принципни положения в процеса, са изрично предви­дени в НПК. Те са изградени като даденост, произтичаща от закона, позитивно-правни положения, елемент на обективното (писаното) право.
2. НПК изрично и лимитативно урежда основните принципи. Формирането на тяхната съвкупност е съобразено с определени непрoменни правила.
а) Основните принципи са уредени в пълнота. б) Проявата на основните принципи е динамична: не всички от тях се реализират в пълна степен в отделните стадии на наказателния процес. в) Основните принципи са равностойни. г) Основните принципи се обезпечават и обуславят едно-друго. д) Основните принципи пораждат действие по специфичен начин в отделните стадии на наказателното производство, в зависи­мост от характерните белези и предназначението на всеки стадий в контекста на целия наказателен процес. Казаното води до извод за системност на съвкупността на основните принципи. Тяхната общност се поддържа в единство на базата на сплотяваща интегративна връзка. Системата се състои от следните основни начала, указани съобразно формулировката на НПК: ПРИНЦИПИ със Съдоустройствен характер - 1. Участие на съдебни засе­датели в работата на съда- чл. 123 КРБ, чл. 8 НПК; 2. Равенство на гражданите - чл. 6, ал. 2 КРБ, чл. 11 НПК; 3. Назначаемост и несме­няемост на органите на съдебна власт - чл. 129, ал. 1 КРБ, чл. 9 НПК; 4. Независимост на съда, прокурора и разследващите органи и подчинението им само на закона - чл. 117, ал. 2 КРБ, чл. 10 НПК, чл. 1, ал. 2 . ПРИНЦИПИ със Функционален характер; 5. Право на защита - чл. 122, ал. 1 КРБ, чл. 14 НПК; 6. Разкриване на обектив­ната истина - чл. 121, ал. 2 КРБ, чл. 13 НПК; 7. Служебно начало - чл. 13 НПК; 8. Публичност - чл. 121, ал. ЗКРБ, чл. 20 НПК; 9. Оценка на доказа­телствените материали по вътрешно убеждение- чл. 14 НПК; 10. Непосредственост и устност - чл. 19 и 18 НПК; 11. Състезателност - чл. 121, ал. 1 КРБ, чл. 12 НПК
Основни процесуални гаранции, без които принципите на органи­зация и дейност на наказателното производство не биха се разгърнали достатъчно ефективно: - осъществяване на правосъдието по наказателни дела само от съдилищата (чл. 6 НПК);-централно място на съдебното производство (чл. 7 НПК);- водене на наказателното производство на български език и право на лицата, невладеещи български език, да се ползват от родния си или друг език и да им се назначи преводач (чл. 21 НПК);- еднакви права на съдиите и съдебните заседатели и равен глас при постановяване на процесуалните актове на първоинстан-ционния съдебен състав (чл. 8, ал. 2 и чл. 33, ал. 4 НПК);- презумпция за невиновност на обвиняемия (чл. 16 НПК);- задължение на съда и на органите на досъдебното произ­водство да разясняват на обвиняемия и другите граждани, които участват в наказателното производство, техните процесуални права и да им осигуряват възможност да ги упражняват (чл. 15, ал. 3 НПК);- неприкосновеност на личността (чл. 17 НПК); -разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 НПК).


§ 5. СЪДОУСТРОЙСТВЕНИ ПРИНЦИПИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В СЪСТАВА НА СЪДА (ЧЛ. 8 НПК). РАВЕНСТВО НА ГРАЖДАНИТЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО (ЧЛ. 11 НПК)
1. Участието на съдебни заседатели в наказателното произ­водство е основно начало с предимно съдоустройствен характер. Съдебните засе­датели участват в съдебен състав при първоинстанционно разглеж­дане на наказателни дела (чл. 66 ЗСВ), по които за престъпното деяние в особената част на НК се предвижда повече от пет години лишаване от свобода или доживотен затвор; когато процесното престъпление е наказуемо с лишаване от свобода до пет години или по-леко наказание, действа едноличен съдия, без съдебни засе­датели.
2. Съдебните заседатели са градивен елемент от колективния правораздавателен орган, съда, който в законоустановен състав ръ­ководи наказателния процес и решава неговите въпроси. В това отношение те се характеризират от две гледни точки.
а) Съдебните заседатели се включват при формиране на състава на държавен орган, орган на съдебна власт;
б) Актуалното законодателство и традиционното правно разби­ране за съдебните заседатели ги разглежда като представители, излъчени от състава на определена социална структура.
- действат по вътрешно убеж­дение;
- не могат да упълномощават друго лице (повереник) да участва от негово име и на негово място в съдебния състав по отделно наказателно дело.
3. Наказателно-процесуалната дейност е строго формализи­рана. Участието на съдебни заседатели е възможно само в случаите и по реда на НПК, който урежда функцията, процесуалното качество, процесуалните права и т.н. на съдебните заседатели (чл. 8 НПК).
4. Мандатът на съдебните заседатели е 5 години от решението за тяхното назначаване.
5. Функционален аспект на участието на съдебни заседатели. Преди всичко с оглед постановяване на проце­суални актове. В този смисъл се очертават няколко основни момента.

Целият материал:
Прикачени файлове
Наказателно процесуално право.rar
(85.14 KиБ) Свален 22 пъти
Прочетено: 400 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Право”