Международно правен режим на морските ресурси

[Mozo]

Международно правен режим на морските ресурси

1. Европейско виждане за океаните и моретата и морска политика на ЕС.
Океаните и моретата осигуяват препитание на милиони хора като източник на храна, енергия, като средство за търговия, съобщения и като живописно място за туризъм. Техния принос за икономическото благосъстояние на сегашното и бъдещите поколения не може да се подценява. Устойчивото управление на океаните и моретата е въпрос с огромна важност. Въпреки това, макар че океаните и моретата са сновен животоподдържащ елемент на нашата планета и дори влиаят на климата, те остават относително непознати. Все още тяхното значение се подценява. Такъв е случая с Европа, която е морски ко и която има дължина на бреговата линия близо 70 000 км. Европейците са водещи в морското дело по цял свят.
Голяма част от европейските държави са крайбрежни. Освен това 90% от външната търговия на ЕС и над 40% от вътрешната търгвия се извършва по море. Така морския сектор и ресурсите се оказват решаващи за европейската икономика, представлявайки най-голямата в света търговска флота с над 1200 пристанища, високо корабостроителна индустрия, крайбрежен туризъм и важен източник и средство за пренасяне на енергия, която консумираме.
Това трябва да се знае, защото океаните и моретата не са неизчерпаеми. Всъщност те са изправени пред значителни проблеми поради замърсяването, зчерпването на биоразнообразието и опустошаването на околната среда.
Научните изследвания и новите технологични разработки позволяват повече, по-конкурентни, а по някога начини да се използват моретата. Новите предизвикателства като промените в климата, повишаване на морското ниво, бурите, ерозията на крайбрежните ивици и нелегалните дейности ( от трафика на хора до контрабанда) изискват находчиви решениям като всички тези проблеми изискват нов подход към начина, по който управлявае океаните и моретата.
За да реши съществуващите проблеми и да предотврати появата на нови, за да проучи икономическите възможности и да се справи с предстоящите предизвикателства, ЕС чрез комисията изгражда европейско виждане за океаните и моретата, въз основа на нов всеобхватен и по цялостен подход. Това е една амбоциозна разработка, защото за първи път в историята на ЕС, морето се превръща в обект на внимание, а морското измерение на Европа става стратегически приоритет на комисията.
Тази инициатива е опит и начин да се отговори на международните ангажименти за по-добро управление на океаните и моретаа и в процес на това да се затвърждава водещото място на Европа в световното морско дело.
Това решение има комулиращ ефект. На базата на него държавите членки и регионалните власти , групите заинтересовани страни и международните партньори представят многобройни положителни реакции за една бъдеща всеобща морска молитика.
С приемането а Зелената книга, комисията откри широки публични дебати за бъдещата морско политика на ЕС. Зелената книга е първата крачка към тези обществени дебати и към една всеобхватна морска политика на ЕС.
Зелената книга полага основите на моркста политика, която ще постави управлението на океаните и моретата на солидна основа, като позволи развитието на добре балансирани и съгласувани дейности в областта на морското дело.
Зелената книга резглежда възможностите предлагани от океаните и моретата на Европа и предизвикателствата, пред които се изправя. Тя не се опитва да даде всички отговори, а да зададе необходимите въпроси. Основното послание за Зелената книга, е че повече Европа не може да си позволи да разглежда океаните и моретата само на чисто секторна основа.
ЕС приема като предизвикателство да проучи взаимодействието на всяка една от различните морски секторни политики и как те могат да се съчетаят за да се допълват взаимно и да се........................................................................................................... след като всички те се отнасят към един и същ световен ресурс- единен световен океан.

2. Формиране на понятието „управление на морските живи ресурси” в международното право.
Това понятие е характеризирано първоначално в естествените науки под влияние на научните идеи в областта на биологията, математиката и промишлената технология.
Формирането в съвременото ММП на това понятие и включването му в Конвенцията на ООН от ‘82г. Е подготвено и предхождащо от продължително изторическо развитие на юридически норми, регламентиращи морската промишленост.
Могат да бъдат обозначени по следния начин:
1) Подготовка и приемане на доклада на меджународната техническа конференция по опазване на морските живи ресурси от ‘55г., в частност съдържащите се в доклада положения за оптимално учстойчиво използване и устойчив улов с цел максимално осигуряване на морски продукти;
2) Прераглеждане от комисията по медбународно право на ООН на горепосочените въпроси;
3) Развитие на щридическите механизми за опазване на живите ресурси в открито море на първата конференция на ООН по морско право – 1958г. Приемането на тази конференция на Конвенцията за риболова и опазване на живите ресурси в открито море и резолюция относно особените обстоятелства касаещи крайбрежните рибни запаси.
За формирането на механизмите за управление на морските живи ресурси има съответни организации, а така също и зкаонодателната практиа на държавите.
Приложени към морските живи ресурси условно рапоредбите се подразделят на:
А) на такива, които предвиждат права и задължения на държавите по управление на морските биоресурси, в морските пространства с разлиен правен режим.

Целият материал: