Съдебна практика по ЗЮЛНЦ

[Mozo]

Решение № 149 от 18.X.1994 г. по ф. д. № 27/94 г., V г. о., докладчик съдията Маргарита Златарева
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1994 г., стр. 24
чл. 149,
150 ЗЛС,
чл. 490 ГПК
Целта на фондацията материализира волята на дарителя или завещателя и следва да се вписва изчерпателно, без да се разширява смисълът и чрез употреба на "и други". Останалите обстоятелства, подлежащи на вписване на фондацията са: вид, наименование, седалище, устройство и начин на представляване. Недопустимо е вписване на обстоятелства, различни от изброените.
------------------------
Първоинстанционният съд е вписал в регистъра за юридически лица с нестопанска цел фондация с наименование "И.", със седалище гр. С., с имущество 11 000 лв., органите на фондацията, изразяващи нейното устройство и начина на представляване на юридическото лице. Със същото решение са вписани още уставът, членовете на УС и председателя на КС, за които обстоятелства няма изискване за вписване, както в материалния закон, регламентиращ фондациите - ЗЛС чл. 149 и сл., така и в процесуалните правила на чл. 490 ГПК .
Едно от основните обстоятелства, необходими и задължителни при вписване на фондацията, е целта на същата, която материализира волята на дарителя или завещателя. Тя определя рамките на бъдещата дейност на създаденото юридическо лице и обема на контрол, които дарителите, изпълнителят на завещанието или съответният ресорен министър ще упражняват върху фондацията. Именно целта (а не предметът на дейност, както неправилно се атакува в протеста на прокурора) е обект на проверка от регистриращия съд, който преди да я впише, следва да обсъди дали целите, за които е образувано юридическо лице са позволени и отговарят на изискването за нестопанско предназначение на фондацията. С оглед така посоченото значение на целта за фондацията, тя трябва да се впише в търговския регистър изчерпателно, като не се създава възможност за разширителното й тълкуване.
В решението, предмет на разглеждане в настоящето производство, съдът не е описал целта на фондацията, а е направил препращане към чл. 2, ал. 1 от организационния акт, наречен "Статут" и по този начин е лишил диспозитива на решението от конкретно вписване целта на фондацията. Липсата на едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване, прави решението постановено с наличие на отменителните основания на чл. 207, б. "а" и "б" ГПК и тъй като начинът на отразяване целите на фондацията в диспозитива на решението и липсата на изброяване на същите и в мотивите възпрепяствуват проверката на втората инстанция досежно правилността на решението в тази част, налице е хипотезата на чл. 208, ал. 3, б. "в" ГПК и след отменяване на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото регистриращият съд следва да обсъди конкретно посочените от дарителите цели и да впише тези, които са свързани с идеалното предназначение на фондацията. Целта на този вид юридически лица не може да бъде извършване на стопанска дейност, каквато е издаване на икономическо списание, както и не може да се формулира като неопределяема чрез включване на словосъчетанието" и други, позволени от закона". В този смисъл оплакванията в протеста на прокурора са основателни.

Първоинстанционният съд следва да се съобрази и с посочените в материалния закон обстоятелства, подлежащи за вписване на фондациите - чл. 149 ЗЛС и да регистрира само: целта и имуществото на фондацията, посочени в дарствения или завещателен акт, устройството и начина на представляване на същата, съдържащи се в учредителния акт или посочени от ресорния за фондацията министър, ако те не са уредени от учредителите - чл. 150 ЗЛС. В регистъра следва да се включат още и данните, предвидени за вписване за всяко юридическо лице - вид, наименование и седалище - чл. 490, б. "а" ГПК. Вписването на други факти, за които законодателят не предвижда регистрация, прави решението недопустимо.
С оглед изложеното, решението следва да обезсили в частта, с която в регистъра по партидата на фондация "И." са вписани членовете на УС, контрольорът и уставът на фондацията (който дори не е предвиден в минимално необходимите документи, които следва да представи заявителя за регистриране на фондацията, след като съдържащите се в него правила за устройството и начина на представляване на фондацията могат да бъдат създадени от ресорния министър).

Решение № 633 от 7.III.1995 г. по гр. д. № 734/94 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Симеон Чаначев
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1995 г., стр. 9
чл. 125, ал. 2 Конституция на РБ ,
чл. 92, ал. 2 ЗСВ ,
чл. 133а ,
§ 1, ал. 1 ЗЛС
Контролът за законосъобразност на актовете на министерския съвет, с които се отказва даването на съгласие за регистрация и пререгистрация на юридически лица с нестопанска цел по чл. 133а и параграф 1, ал. 1 от Закона за лицата и семейството, обхваща въпросите за компетентността на административния орган, спазването на процесуалните норми по издаването на акта, правилното определяне на приложимата законова хипотеза, представляваща правно основание за издаване на акта. Съобразяването на проектоустава на сдружението със законовите ограничения е предоставена на преценката на министерския съвет, който действа по свободно вътрешно усмотрение.
------------------------
Производството е образувано по жалба срещу решение № 296 от 19.VII.1994 г. на Министерския съвет в частта, с която е отказано даването на съгласие за регистриране на същото сдружение със седалище гр. С. като юридическо лице с нестопанска цел. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на посочения акт и се иска неговата отмяна.
Министерският съвет на Република България е изразил становище, че жалбата е процесуално недопустима.
Петчленният състав на Върховния съд, като взе предвид изложените съображения и доводи в жалбата, становището на ответната страна и данните по делото, намери следното:
По допустимостта на жалбата
Обжалваният отказ е издаден от Министерския съвет в упражнение на правомощията му по чл. 133а и § 1, ал. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) предвиждат, че спорове по законосъобразността на актове на Министерския съвет се разглеждат от Върховния административен съд. С решение № 13 от 22.VII.1993 г. по к. д. № 13/93 г. за тълкуване на цитираната норма Конституционният съд е приел, че Върховния съд е компетентен да упражнява правомощията на Върховния административен съд по такива спорове.
От изложеното следва, че жалбата е процесуално допустима и повдигнатият правен спор е подсъден на настоящата инстанция.
По основателността на жалбата
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Министерският съвет е овластен да дава съгласие за регистриране на юридически лица с нестопанска цел - такива, чиято дейност е религиозна или религиознопросветна или които извършват дейност, присъща на изповедание, съгласно чл. 133а и § 1, ал.1 от ЗЛС . Цитираната правна уредба не предвижда участие на молителя при разглеждане и решаване на заявената молба.
Разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от Конституцията и чл. 9, т. 2 от Конвенцията за защита правата на човека определят ограниченията за вероизповеданията. Правото на вероизповедание не може да накърнява интересите, очертани изчерпателно в цитираните норми. Въпросът за това дали целите, прокламирани в проектоустава на молителя, са съобразени с ограниченията по чл. 37, ал. 2 от Конституцията, респективно чл. 9, т. 2 от Конвенцията е предоставен на преценката на Министерския съвет, който действа по свободно вътрешно усмотрение. Контролът за законност на постановения акт в този случай е ограничен относно тези незаконосъобразности, които са свързани с компетентността на административния орган, изпълнението на процесуалните разпоредби по издаване на акта, правилното определяне на законовата приложима хипотеза, представляваща право основание за издаване на акта.
В настоящия случай висшият орган на изпълнителната власт при постановяване на обжалвания отказ е действал в рамките на правомощията, очертани от закона - чл. 133а от ЗЛС. Изискването за компетентност е спазено. Съблюдавана е и процедурата по разглеждане и решаване на молбата. Актът е мотивиран, като е посочено правното основание за издаването му.
Въпросите относно преценката, касаеща съобразяване на проектоустава със законовите ограничения, е предоставена от закона на Министерския съвет и правилността й не може да бъде предмет на настоящия съдебен контрол.

Целият материал: