Рецидив. Понятие, видове, съпоставка

[Mozo]

Русенски университет “Ангел Кънчев”


Курсова работа

по

наказателно право

тема:

Рецидив. Видове. Съпоставка.


Проверил: проф. д-р Р. Владимиров
Н. Стефанов
К. Христова


Декември 2010
Понятието за рецидив:
От латински език recidivus означава повтарящ се, а на български език понятието означава повторно извършване на същото престъпление от едно лице, за което е било вече осъдено.
Рецидивът е вторият вид множество престъпления, уреден е в Наказателния кодекс (НК), за който е характерно, че деецът извършва престъпление, след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго престъпление.
Общото понятие за рецидив е изградено единствено във връзка с миналата съдимост на дееца, с факта, че при извършване на престъплението той вече е осъждан с влязла в сила присъда за предходно престъпно деяние. Така рецидивът се отличава от съвкупността от престъпления. За наличието на такъв вид множество от престъпления няма значение за какво престъпление деецът е осъждан. То може да е от общ характер или от частен характер, да е умишелено или извършено по непредпазливост, да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7, НК или да не е от тази категория. Обшото понятие не се обвързва и с вида на новото престъпление, а също и не взема предвид колко време е изминало от предишното осъждане. То също може да бъде от всякакъв вид. За наличието на рецидив като вид множество от престъпления няма значение какви наказания са наложени на дееца, както и това дали субектът е изтърпял наказанието по предходното осъждане.

Видове рецидив и съпоставка:
В теорията са познати различни класификации на рецидива, които отчитат както действащата нормативна уредба, така и различни негови особености като вид на извършените престъпления, вида на наложените наказания, евентуално изтърпяване на наказание по предходно осъждане, значението на рецидива за оценка личността на престъпника и други.
1. Първото разграничение е според това, дали двете престъпления са от един и същи вид:
- общ рецидив
- специален рецидив
От наказателна гледна точка общият рецидив показва известна склонност у дееца да нарушава законите, докато специалният рецидив може да се дължи на по-трайна склонност към посягане върху обществени отношения от един и същ вид.
2. Второто разграничение е според това, дали разкрива особеностите на чл 29, НК:
- обикновен рецидив
- опасен рецидив

Също така наказателноправно значение има и делението на рецидива на реален и формален, което се прави с оглед обществената опасност на деянието, но най-вече с тази на дееца.


Реалният рецидив:
Отразява едно трайно обществено укоримо отношение на дееца към установения правов ред, съответно негова трайна склонност към нарушаване на установените с НК забрани. Той се отчита в практиката най-вече при оценката обществена опасност на субекта.

Формален рецидив:
Имаме, когато отделните престъпни деяния имат случаен характер в живота на субекта, без да отразяват негови трайни престъпни наклонности.

Общ рецидив:
При условията на чл.27, НК. “Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. “ Въз основа на тази разпоредба трябва да приемем, че по нашето право общ рецидив има, когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, ако наказанието по втората присъда също е лишаване от свобода. Различно е положението, когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за друго престъпление, но преди да е завършило изпълнението на наказанието по тази присъда.

Целият материал: