Вещно право
Управление и използване на съсобствената вещ. Особен режим на съсобствените недвижими имоти: застрояване, разделяне на съсобствени имоти и сгради на самостоятелни обекти. Прекратяване на съсобствеността: понятие и способи
изготвил:
Използване на общата вещ обхваща личното служене с вещта, както и получаването на добивите от нея.
Право на лично служене с вещта – чл.31, ал.1 ЗС- законът гарантира възможността на всеки съсобственик лично да си служи с вещта, независимо от големината на неговия дял. Всеки трябва да има достъп до вещта, когато поиска. Вещта трябва да се ползва само съобразно предназначението и в такъв обем, съответен на дела на съсобственика – така че да не пречи на останалите да си служат. Налага се разпределение на ползването – на реални части, повременно и т.н. Този въпрос е свързан с управлението.
Приложно поле на чл.31, ал.2 ЗС.Когато един съсобственик ползва сам общия имот, лишавайки останалите от тази възможност, те могат да търсят от него обезщетение за ползата, от която са лишени, считано от деня на писменото поискване. Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственикът лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на семейството си нужди, а не когато е получава плодове от нея, като я е отдавал под наем или си е служил с нея като средство за производство или стока – в такива случаи останалите съсобственици могат да търсят полагащите им се дялове от плодовете по реда на чл.30, ал.3 ЗС, считано от момента на събирането им, без да е нужна покана. Иск по чл.31, ал.2 ЗС има основание и когато е предявен от единия срещу другия съпруг по време на фактическа раздяла, когато последния си служи с общата вещ в режим на семейна имуществена общност, като лишава другия съпруг от ползата, която му се полага съгласно чл.22, ал.1 СК.
Предпоставките на иска по чл.31, ал.2 ЗС са:
- съсобственост между страните;
- един или няколко от съсобствениците да си служат с общата вещ, а останалите да не си служат с нея или да си служат по-малко от полагащото им се съобразно притежаваните дялове;
- причинна връзка между упражняваната от единия съсобственик фактическа власт и невъзможността на останалите да получават ползи от вещта;
- писмено искане за обезщетение от страна на лишения съсобственик до този, който си служи с вещта. При наличие на споразумение за повременно или поместно ползване – меродавно е единствено уговореното, а не размерът на дяловете. Не е нужен в писменото поискване да е посочен конкретния размер на дължимото обезщетение, тъй като законът не съдържа подобно изискване. Ако останалите предпоставки бъдат доказани, искът не може да бъде отхвърлен поради недоказаност на размера на дължимото обезщетение. Ако след поканата ползващият съсобственик, е отговорил, че предоставя на другия съсобственик възможност да ползва общата вещ, съобразно правата си, и последният не се е възползвал от това, не се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Активно легитимиран е всеки съсобственик, който не си служи или си служи със съсобствената вещ в по-малка реална част от дела си. Причините са без значение – може да не иска или да няма обективна възможност да я ползва. Съсобственикът трябва да има качеството на такъв през посочения в исковата молба период, през който е била ползвана общата вещ. Пасивно легитимиран е съсобственик, който ползва вещ или реална част, по-голяма от дела си. Последващо прехвърляне на идеалната част от съсобственика не се отразява на материалноправната им легитимация по иска.
Претенцията по чл.31, ал.2 ЗС се погасява по давност на общо основание. Давността започва да тече от връчването на поканата, когато възниква вземането за обезщетение.
Обезщетението е винаги парично. Размерът му е функция от квотата, която има право да ползва кредитора и стойността на ползите, от които е лишен – на база средната пазарна наемна цена в населеното място или района, като се има предвид и начинът на ползване при възникване на съсобствеността. Без значение е размерът на обогатяването на длъжника.
Право на добивите от вещта – чл.30, ал.3 ЗС.Върху добивите от вещта възниква общност между съсобствениците по силата на чл.93 ЗС във вр. с чл.30, ал.3 ЗС – при същите дялове. Хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС обхваща както естествените, така и гражданските плодове. Тук се включват на общо основание и ползите от извършените в общия имот подобрения, тъй като по силата на чл.92 ЗС те стават част от имота. Припадащите се части се дължат без покана и в натура от съсобственика, който ги е получил. Ответникът може да се защити с възражение за прихващане с разноските за плодовете. Изключение представлява хипотезата на добросъвестно владение от страна на съсобственик – той придобива плодовете по чл.71 ЗС до предявяване на иска за връщането на вещта. Гражданските плодове могат да се придобиват едновременно, но ако се получават само от някои от съсобствениците, те дължат съответните части на останалите. В наемното отношение съсобствениците имат вземане срещу наемодат
Целият материал:
Вещно право.rar- (16.13 KиБ) Свален 7 пъти