Екологично право

[Mozo]

КОНСПЕКТ ПО ЕКОЛОГИЧНО ПРАВО


І. Национална правна уредба
1. Понятие и предмет на екологичното право.
2. Развитие на българското законодателство в областта на околната среда.
3. Държавна политика в областта на околната среда.
4. Управление на околната среда.
5. Законът за опазване на околната среда – основни цели и принципи.
6. Правото на информация за състоянието на околната среда.
7. Екологична оценка /ЕО/ и Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.
8. Контролът върху състоянието на околната среда.
9. Финансиране на мерките за опазване на околната среда.
10. Отговорности при замърсяване или друго увреждане на околната среда.
11. Опазване на въздуха от замърсяване.
12. Опазване на водите от замърсяване.
13. Опазване на почвата от замърсяване.
14. Статут на защитените територии.
15. Управление на отпадъците.
16. Мерки за опазване на българското черноморско крайбрежие.

ІІ. Международноправни аспекти за опазване на околната среда
17. Сътрудничество на глобална основа в областта на околната среда.
18. Европейско сътрудничество в областта на околната среда.
19. Политика на ЕС в областта на околната среда.
20. Законодатлество на ЕС в областта на околната среда.
21. Управление на околната среда в ЕС.
22. Международни организации и институции имащи отношение към проблемите на околната срада.
23. Двустранни договорености на България в областта на околната среда.
24. Регионали договорености в областта на околната среда, по които участва България.
25. Международни договорености за опазване на морската среда от замърсяване.
26. Защита на озоновия слой.
27. Проблеми свързани с климатичните промени.
28. Международноправна уредба на въпросите за екологичната информация, общественото участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие.





Доц. Симеон Божанов

Изпит 04.11.2006г. – 14 часа

Право на околната среда – правилен термин.
Правна уредба: основен закон – Закон за опазване на околната среда. Закон за морското пространство,
Черно мора, крайбрежието, Конвенция за климатичните промени /обнародвана 2004г./, за опазване на озоновия слой.
Инситуции свързани с опазване на околната среда: министерство на околната среда и водите; Регионална инспикция по околна среда и водите – на пряко подчинение на министъра на околната среда и водите; Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.

1. Понятие и предмет на екологичното право.

Специфичен клон на нашето право, уреждащ специфични обществени отношения, които обаче не могат да бъдат изолирани от другите такива. Но все пак то си е самостоятелен клон на правото. Екологичното право има свои специфични принципи и по-особен начин на прилагане на нормите на правото на опозване на околната среда. Пример за спецециални отношения, които урежда ЕП - правото на информация за опазване на околната среда – специален разпоредба.
Като термин “екология” /от гръцки/ – букв. как да си подредим дома; взаимодействието между живия свят и заобикалящата го среда.
Друго специфично – ОВОС – специфични отношение за тази област, или най-вече процедурите, които трябва да бъдат спазвани. Всички държави са длъжни да спазват процедури по ОВОС – принцип за ЕП.
Друг спец. вид обществени отоншение – дейността упражнявана в рамките на една държава не трябва да окозва вредни въздействия върху териотрията на друга държава.
Съпоставка с други клонове на правото:
Според различни автори ЕП е клон на административното право, но това не може да се каже според доц. Божанов /административните отношение се урежда от специални за него нормативни актове, които обаче са неприложими към ЕП/.
Може да се говори, че ЕП до известна степен е клон на конституционното право. Особено важно е, че сега действащата конституция има пряко действие. Относими към ЕП са следните текстове на Конституцията:
Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.
Текстове, имащи косвено отношение към околната среда:
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. /този текст послужи да се разработи глава в осн. закон за ЕП за правото на информация/
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.
Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 5 (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Гражданското право има общо с ЕП, тъй като то урежда имуществени отношения и естествено обезщетение. В ЕП има единствено термина обезщетение, но не може да се каже че е клон на гражданското.
Същото /че ЕП е клон на наказателното право/ не може да се каже и за наказателното право, с изключение на текствоте от Раздел III “Престъпления против народното здраве и против околната среда” (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

2. Развитие на българското законодателство в областта на околната среда.

В края на ХІХ век започват да се създават сдружения на любители на природата – Сдръжение на любителите и ... на природатата; 1928г. е създаден Българския туристически съюз. І-ва местност обявена за нормативно защитена Силкосия /в Странджа/; 1933г. създаден резервата Парангалица /до Дупница/; 1934г. – Народен парк Витоша – част от планинаната Витоше е обявен за защитена. 1936г. – приет нормативен акт Наредба-закон за защита на народната природа, който се прилага на територията на цялата държава. В тази Наредба-закон се включи и защите на водите. 1960г. – Указ за защита на народната природа, в който е включен освен двата компонента – природата и водатата, но вече и въздухът. 1963г. – специален закон Закон за опазване почвата, водите и въздухът от замърсяване. 1967 – Закон за защита на природата, който отменя донякъде Указа от 1960г. 1968г. в новия НК са включени и екологични текстове. През 70-те год. също са включени екологични разпоредби в редица закони, някои от най-важните са 1985г. - Закон за атомната енергия и 1987г.- Закона за морските пространства в България. 1987г. - Законопроект за опазване и възпроизвеждане на околната среда, който проект отпада. Великото народно събрание – Закон за опазване на околната среда – 2 октомври 1991г., който е основен закон очертава рамката на екологичното законодателство, след което се приемат специални закони и няма правилници за прилагане на съответния закон. 1996г. е приет първия специален закон.

Целият материал: