Административни наказания (Курсова работа)

[Zeroadhesion]

Редът за налагане на административните наказания е установен от от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Административното наказание е ”израз на държавната наказателна
репресия и се явява като мярка за възмездие,предупреждение и
превъзпитаване по отношение на извършителя на едно административно правонарушение”. По друг начин казано, административното наказание е неблагоприятна правна последица от морален или имуществен характер, налагана по определения от закона административен ред заради извършването на едно административно нарушение.
Административното наказание се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.
Административното наказание се определя съобразно с общите разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания, в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на вида и размера на наказанието в конкретния случай се вземат предвид тежестта на самото нарушение (от обективната страна), подбудите за неговото извършване (дали нарушението е извършено по корисни подбуди или не), формата и степента на вината (умишлено или непредпазливо е извършено деянието) имотното състояние на нарушителя, както и други смекчаващи вината обстоятелства (отношението на дееца за извършеното от него, личността на нарушителя – трудова и обществена характеристика, извършвал ли е друг път подобни нарушения и т.н.)
В следващите редове ще разгледаме само накои от поважните видове административни наказания.

I. ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ

Общественото порицание е една от основните наказателно-
административни санкции по ЗАНН, налагани за извършени административни нарушения. Съгласно ЗАНН „Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува. Това административно наказание засяга неимуществената (морално-политическа, професионална, културна и т.н.) сфера на лицето, извършило неправномерното деяние. Урокът на закона е отправен към несъвместимото с правото или правилата на социума негово поведение, което дава основание да бъде „осъдено”, порицано пред колектива, организацията или най-обшо – пред обществената и професионална среда, в която живее.
Практическото значение на общественото порицание се изразява в привличане вниманието на гражданите, които принадлежат към същата обществена и професионална среда, върху факта на нарушението и и на последвалата го санкция. „Средата” , пред която се прави порицанието, може да бъде учреждението, предприятието, организацията, с които траино е свързан деецът (учебно заведение, стопанско предприятие, школа и т.н.) и в които упражнява някаква дейност. Не е изключено, ако деецът не членува в никаква организация или не работи никъде, общественото порицание да бъде направено пред и пред събрание на членове на дадена обществена среда, оформена населено място, квартал, улица, общежитие и др., свикано специално за случая.
Общественото наказание е основно наказание и не може да се приеме,че е в някаква по лека (а в някои случаи и неефикасна) форма за търсене на отговорност. Напротив, то е замислено като важно средство за преодоляване на нарушенията в областта на държавното управление. Така например законодателя е приел, че тъкмо този вид административна санкция е единствената подходяща наказателна мярка срещу нарушения извършени от непълнолетни граждани. Нешо повече, при допускане на такива лица на административни нарушения, за които е предвидено наказание „глоба”, последната задължително се заменя с обществено порицание. Няма никакво основание тази наказателна мярка да се игнорира и при извършени административни нарушения от пълнолетни граждани и да се смята, че на практика тя не може да окаже необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху тях. Желателно е компетентните органи на администрацията да вземат под внимание тази специфична наказателна мярка и да я налагат винаги, когато видът и обществената опасност на извършеното нарушение изискват това.

II. ГЛОБА

Административната глоба е парично наказание, което не може да надхвърля определените от Закона за административни нарушения и наказания размери. Според ЗАНН е определен максимален размер на глобата, а при повторно извършване на на същото нарушение (рецидив) – сумата е в двойно по-голям размер.

III. ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОТО ДА СЕ УПРАЖНЯВА ВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЕНА ДЕЙНОСТ ИЛИ ПРОФЕСИЯ.
Това административно наказание засяга правната сфера на нарушителя, свързана с упражнявана от неог определена дейност или професия (медицински работници, архитекти, музиканти, адвокати, търговци, занаятчии, художници, шофьори и т.н.). Налагането и на това наказание може да стане стане само ако е предвидено в специален закон или указ.
Условията и характеристиките на наказанието са изложени в ЗАНН. На първо място, това административно наказание не засяга придобитата правоспособност от нарушителя в областта на дадена професия или дейност. Не може например, ако това наказание е наложено на лекар, да се смята, че то го дисквалифицира като медицински работник (че се анулира дипломата му за придобито висше медицинско образование);същото е положението и когато нарушителят се лишава от упражняване на определена дейност. Не може лишеният от правоуправление на МПС шофьор да се смята за дисквалифициран водач на МПС, да се заличи неговата правоспособност и да се задължи поради това на ново да я придобива по установения ред. За да може наказанието да засегне и придобитата правоспособност, е необходимо да има изричен законов текст.
На второ място, тук разглежданото административно наказание има временен характер. Неговото налагне само блокира упражняване правото от нарушителя за определен период, който според ЗАНН може да бъде най-малко 1 месец, но не повече от 2 години. Само при употреба на алкохол или друго упойващо вещество при нарушение на правилата за движение максималният срок може да бъде до 5 години. И тук трябва да се отбележи, че въпросът за максималната и минималната граница на лишаването от право да се упражнява професия или дейност се решава винаги от специалния закон, който е прдвидил съответните административни нарушения и който следва да държи сметка за установените от ЗАНН предели. Временният характер на разглежданото административно означава най-накрая, че с изтичането на определения срок лицето, което го е изтърпяло, придобива автоматически възможността да упрайнява пак своята професия или дейност, без да е нужно пак да се придобива правоспособност или квалификация за това.
IV.КОНФИСКАЦИЯ

Административната конфискация е наказание, което засяга имуществото на нарушителя и в сравнение с другите административни санкции има субсидиарен характер. Тя не може да бъде налагана отделно от другите основни наказания, а само заедно с тях, освен ако е предвидено нещо друго в специалния закон или указ. Класификацията може да се наложи като допълнително (субсидиарно) административно наказание, само ако извършеното административно нарушение е умишлено деяние и санкционирането му е предвидено изрично в специалния закон или указ.

V.ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ, НАЛАГАНИ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Имуществените санкции, са последния вид административни наказания установени в ЗАНН, налагани на юридически лица според хипотезата на чл. 83 ЗАНН. При тях е характерно, че се налагат само в предвидени от закон, указ или постановление на министерския съвет случаи на неизпълнение на задължения към държавата. Обикновенно става дума за неизпълнения на планови задължения от различни държавни или недържавни стопански организаци, без да се изключва възможността санкциите да се налагат и на нестопански организации ( учреждения, институти, заведения и т.н.).
Санкциите по чл. 83 ЗАНН са различни и се различават от обикновенните административни глоби и конфискации. Глобата е парично наказание, докато имуществената санкция, освен чрез парично изражение, може да бъде наложена и под формата на лишаване на оборотни средства, от имуществени превилегии (ползуване на държавни имоти, сенокос, паша и др.) и т.н.

VI. ДРУГИ АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ

Освен разгледаните до сега административно наказателни санкции нешето административно право познава и други административни наказания, които не са указани пряко в ЗАНН. Такива административни наказания са предвидени в редица специални нормативни актове като Закона за националната полиция, Закона за движение по пътищата, Закона за териториално и селищно устройство, Указа за борба с дребното хулиганство и др. Понякога в специалните закони в такива случаи на административни санкции се говори за „принудителни мерки”, какъвто е случаят например с редица наказания, налагани по Закона за движение по пътищата, Указа за борба с дребното хулиганство и др.
В следващото изложение ще обърнрм внимание само на две по-характерни административни санкции, неотбелязани в самия ЗАНН.

6.1. Задържане до 15 денонощия в поделенията на МВР

Това административно наказание се прилага само при извършени административни нарушения в два случая:

-Дребно хулиганство, посочено изрично като административно нарушение в Указа за борба с дребното хулиганство, „Задържането” на нарушителя се изразява в принудително пребиваване в определено поделение на Министереството на вътрешните работи при установен режим на работа и живеене...Наказанието е лично и не може да бъде изтърпявано от друго лице освен нарушителя. Размерът на наказанието не може да надхвърля 15 денонощия. Съответния районен съд е органът за налагане на наказанието, който издава решение, неподлежащо на обжалване.

-Управление на моторно превозно средство след употребата на алкохол. Наказанието „Задържане” в този случай, предвиден от Закона за движение на пътищата, се налага само ако е установена алкохолна концентрация в кръвта на нарушителя над 1,2 на хиляда. Размерът на наказанието е от 5 до 15 денонощия, а при повторно извършване – от 10 до 15 денонощия. Решението се издава от съответния районен съдия и не подлежи на обжалване. До разглеждането на преписката лицето може да бъде задържано в поделение на МВР, но не повече от 24 часа. Предварителното задържане се зачита при издаване на решението.

Задържането в поделенията на МВР се различава от познатото на нашето старо право „запиране”, което можеше да се прилага и като заменоизпълнението на наказанието „глоба”.

Наказаният извършва определената от администрацията трудова дейност при условията на Кодекса на труда. Задържането в поделенията на МВР не се отразява на трудово-професионалния статут на наказаните лица.

6.2 Отстраняване от строеж

Длъжностни лица (технически ръководители, бригадири на строителни обекти, отговорници по авторския или инвеститорския контрол и др.), които разпоредят или допуснат да се извършват строителни работи без разрешение или неспазаване на даденото разрешение, на строителните книжа или др., или допуснат нарушаване изискванията за качествено изпълнение на тези работи се наказват с глоба. Същите лица могат да бъдат отстранени от строежа въз основа на акта с мотивирана заповед на органа, който издава наказателното постановление. При издадено и влязло в сила наказателно постановление определени технически лица (проектанти, техници, ръководители на технически служби и др.) могат да бъдат санкционирани и с отстраняване от заеманата длъжност или с лишаване от техническата правоспособност за срок от две години със заповед на министъра на териториалното развитие, жилищната политика и стоителството.