Основни белези на европейското дружество

[Mozo]

ОСНОВНИ БЕЛЕЗИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ДРУЖЕСТВО

1. С подписване на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз , в българско търговско право намериха своето място нови правно-организационни форми за осъществяване на търговска дейност – европейското дружество (ЕД), Европейското кооперативно дружество (ЕКД) и Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ).
Замислено от европейския законодател като модел на преструктуриране на европейските предприятия, които осъществяват дейността си на общия европейски пазар, ЕД представлява адекватно средство, предоставено в полза на предприятията от обединена Европа, за осъществяването на транснационални сливания и обединения на предприятията от различни държави-членки, за облекчаване на управлението на предприятия подчинени на различни национални законодателства и за насърчаване на конкурентоспособността на им на международните пазари.
Уредбата на ЕД се отличва с неговите особени белези:
намаляването на управленските разходи на транснационалните предприятия; опростяване на транснационалните сливания
и възможността за преместване на седалището на дружеството от една държава-членка в друга, без това да води до прекратяване на ЮЛ;
подчиняване дейността на дружеството на по-благоприятното национално право, чрез преместването на седалището.
Същевременно, приемането на правната уредба на европейското дружество дава съществен тласък в развитието на европейското дружествено право. Тази материя се регламентира основно с Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври, 2001 година относно Устава на европейското дружество (SE), (наричан по-нататък Регламент 2157/2001) и на Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица, (наричана по-нататък Директива 2001/86/ЕО) са приети дългоочакваната Директива 2005/56/ЕО относно трансграничните сливания и Регламент 1435/2003, и Директива 2003/72/ЕО за европейското кооперативно дружество.

Освен това, уставът на европейското дружество оказва съществено влияние върху хармонизирането на дружественото право на държавите-членки, служейки като модел за подражание в тяхното национално законодателство.
При уреждането на въпросите свързани с учредяването и дейността на европейското дружество, европейският законодател в значително степен се ползва от характерния за международното частно право подход на отпращане към националното законодателство на държавата-членка по неговото седалище или към правото на държавите членки, където е седалището на ЮЛ, участващи в неговото учредяване. Този подход се допълва и от широко предоставената автономия на държавите-членки при уредбата на отделни въпроси свързани с дейността на европейското дружество. Достатъчно е да посочим приложимостта на националното право на държавата членка по седалището на европейското дружество относно способите за неговото създаване, включително и контрола върху учредяването, уставния капитал, отговорността на членовете на управителните органи за вреди причинени на ЕД, защита на кредиторите и мажоритарните акционери, провеждането на заседания на общото събрание, проверката и публикуването на годишните финансови и на консолидираните отчети, прекратяването, неплатежоспособността и ликвидацията на дружеството.

2. Наднационалност на ЕД - Основен белег на ЕД е неговата наднационалност. Наднационалният характер на ЕД намира своето най-ярко отражение в процеса на учредяването, а именно, чрез въведената от Регламент 2157/2001 изискване поне две от дружествата , участващи в неговото учредяване да имат седалище или клон в две различни държави- членки на Общността.
По силата на чл. 1 ал. 1 от Регламент 2157/2001 ЕД приема правно-
организационната форма на акционерно дружество. ЕД условно може да определим като
„вторично” акционерно дружество. Втор и ч ния хар а ктер на ЕД не сл ед ва да се аб со лютиз и р а , тъй ка т о , пр и учр е дяван е то на ЕД под формата на холдинг , пр и прех въ р л ян ето на учас т и ето на с ъ др у ж ни ци т е в д р у ж ест ва та - учр е ди т ел и , биха мо гли участие да вз емат и ф и зич еск и л ица .
Изборът на акционерното дружество като правно-организационна форма на ЕД не е случаен. От една страна той е продиктуван от широкото му разпространение и относителната уеднаквеност на неговата уредба в правните системи на отделните държави
- членки на ЕО. От друга страна характерните белези на правно-организационната му форма - ограничената отговорност на съдружниците, свободното движение на капитали, органите на управление и разпределението на правомощията между тях, които в голяма степен съответстват на неговия транснационален характер.
Същевременно, с оглед наднационалния характер на ЕД, по отношение на него не може да бъде приложена в цялост уредбата на АД, така както тя се съдържа в националните законодателства на държавите-членки на ЕО. Необходимо е предоставянето на по-голяма автономия на волята на страните при определяне клаузите на устава, ограничаване правомощията на Общото събрание за сметка на тези на управителните органи и създаването на значително по-гъвкави разпоредби относно функционирането на тези органи. Основният наднационален белег на ЕД е способността да се разклонява в множество различни дървави. В тази връзка ролята на ЕД, като институт на общностното дружествено право може да бъде определена като наднационално и самостоятелно средство за коопериране и концентриране, създадено за предприятията, които носят в себе си „европейското” призвание, т.е. които желаят да създадат междунационални образувания и по този начин да осъществяват дейност на общия пазар при условия близки до тези характеризиращи националните пазари.

3. Учредяване на европейското дружество - Наднационалният характер на ЕД
като средство за коопериране на предприятия от различни държани-членки с цел
осъществяване на търговска дейност на Общия пазар е определящ по отношение на неговото учредяване. Регламент 2157/2001 е предоставил тази възможност на дружествата и на приравнените към тях по смисъла на чл. 48, параграф 2 от ДЕО ЮЛ, имащи седалище и главно управление на територията Общността. Независимо от горното, по силата на параграф 5 на чл. 2 от Регламента е предоставена възможността на всяка държава-членка, чрез вътрешното си законодателство да разшири кръга на учредителите на ЕД по отношение и на дружествата, които независимо, че нямат главно управление на територията на Общността, са учредени по правото на страна-членка, седалището им съгласно устава е в тази държава-членка и имат реална и трайна връзка с икономиката .
С оглед изясняване съдържанието на понятието „реална и трайна връзка” с икономиката на дадена държава членка в преамбюла към Регламент 2157/2001 се уточнява, че същата следва да се преценява на основата на „принципите, установени в Общата програма за премахване на ограниченията на свободата на установяване от 1962 г.” Съгласно цитирания текст, счита се, че такава връзка съществува, „ако дружество има офис в тази държава-членка и извършва операции оттам.”
Условие за учредяването на ЕД е поне две от дружествата учредители да имат седалище, главно управление или място на стопанска дейност в две различни държави- членки на Европейския съюз.

Целият материал: