Основни права на човека и гражданина в Република България

[Mozo]

Университет за национално и световно стопанство
Юридически факултет

Основни права на човека и гражданина в Република България
Курсова работа

Съдържание:

I. Увод.
II. Основни права.
III. Система на основните права.
1. Лични права.
2. Политически права.
3. Социално-икономически и социално-културни права.
IV. Принципи на системата на основните права.
1. Принципът за всеобщността на основните права.
2. Принципът за равноправието.
3. Принципът за целостността (единството) на основните права.
4. Принципът за единството на обществените и личните интереси при формулирането и осъществяването на основните права.
5. Принципът за единството на правата и задълженията
6. Принципът „На гражданите е разрешено всичко, което не им е изрично забранено със закон”
7. Принципът за неотменимостта на основните права, закрепен в чл. 57, ал. 1 от Конституцията.
V. Гаранциите като форма на защита на правата на човека. Видове гаранции. Икономически (материални) гаранции. Духовни гаранции. Политически гаранции. Юридически гаранции.
VI. Правна защита на правата на човека по вътрешното ни право.
1. Материалноправна.
1.1. Наказателноправна.
1.2. Гражданскоправна.
1.3. Административноправна.
2. Процесуалноправна.
2.1. Наказателнопроцесуална.
2.2. Гражданскопроцесуална.
2.3. Административнопроцесуална.
2.4. Защита чрез прокуратурата.
2.5. Защита чрез омбудсмана.
VII. Международните договори като част от вътрешното ни право.
VIII. Заключение.













I. Проблематиката на основните човешки права съставлява една от най-значителните сфери в политическия дискус за демокрацията в съвременния свят. Тази тема е актуален въпрос, който надживява епохи, форми на държавно управление и политически режими.
Въпреки че в навечерието на революциите от XVIII и XIX в. просветителите въздигат основните права в център на социалната система, еволюцията на цивилизацията дава основание втората половина на XX в. да бъде наречена епоха на правата на човека. И все пак няма общество, което да е намерило по този въпрос такова теоретично решение и още по-малко практическо приложение, което да удовлетвори пълноценно гражданите.
Стабилността на модерното конституционно ограничено управление, степента на свободата на гражданското общество и публичната сфера се обуславят от изграждането на демократични политически институции, утвърждаване на развита система от права на гражданите и функционирането на жизнеспособен сектор, съставен от обществени организации с идеална цел или неправителствени организации.


II. Основни права

Основните права са юридическото продължение, позитивното развитие на естествените права. Те са държавно санкционираните и защитени естествени права. Тяхното значение е признанието на държавата за неприкосновеността и неотчуждаемостта на това, което принадлежи на човека по силата на неговото раждане. В известен смисъл основните права са неразделна част от естествените права, признати и обективирани от държавата посредством санкцията на основния закон.
Основните права характеризират човека като член на обществото. Те посочват неговите възможности, защитени от правния ред, за което има общо съгласие в обществото. В този смисъл те са законовите естествени права, юридически признато допълнение, държавната съставка към свободата на личността. Основните права отразяват обективно необходимата свобода на членовете на обществото, те са главната субстанция на правната свобода на гражданите.
Основното право е особен вид субективно право. Основното право е възведено в субективно право от самата Конституция, т. е. от основния закон на държавата. Всяко субективно право, намерило място в основния закон, със самия този факт придобива юридическо битие на основно право. Конституцията придава основност на всичко, което е намерило място в нея.

Целият материал: