Международно частно право

[Mozo]

МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНО ПРАВО
01.09.2010 г.
Доц.Венцислава Желязкова

1.Понятие и обща характеристика на МЧП: Предмет са частноправни отношения с международен елемент.
При всеки спор, независимо дали той е вътрешен или има международен елемент съдията следва да подведе фактите, описани в исковата молба. Компетентен съд в един спор е публичноправен орган, всеки съд може да правораздава само в рамките на определена държава, за да има действие, решението да има действие извън държавата е необходимо международното частно право. Всеки проблем във връзка с международното право е свързан с поставяне на делото пред съда. Съдът действа съгласно собственото си право – собствената си национална държава. Не може правилно да прилага чуждо право.
При всеки спор съдът подвежда фактите в исковата молба под съответната правна норма. Фактическата ситуация се превръща в юридическа, при което се квалифицира претенцията и се прилага съответната правна норма. В случай, че спорът няма международен елемент, съдията трябва да потърси съответната правна норма, която регулира правните отношения. Ако фактите имат международен елемент следва да се реши един предварителен въпрос, а именно дали материалният закон на сезирания съд следва да бъде изоставен и да се търси прилагането на чужд материален закон. /Пример: продавач –Френски търговец със седалище Търново е доставило стока на Българско дружество със седалище в Троян – купувача е платил 50 процента от цената. Продавача предявява иск. Когато пред съдията са изтъкнати тези факти, той в съдебното решение прави квалификация на фактите – Видно от представените доказателства по делото….следователно искът трябва да се квалифицира като иск чл.200 ЗЗД. Касае се за облигационно продажно правоотношение, което се регулира от чл.189 ЗЗД……/ Пример с международен елемент: /голяма част от примерите са от френското право/ Така нашумялото Дело Патрином от 1963 г. - Боливийски гражданин се жени в Мадрид за френска гражданка. Последната придобива бол гражданство по силата на брака. Те живеят както в САЩ така и в франция. Съпругът получава развод в Мексико. След развода тя претендира подялба на имуществото. Какво ще е решението след като институтът на подялба на имуществото е познат на френското и испанското право, но не и на боливийското право?Избор на приложимото право, което да уреди по същество правоотношението? Допустим ли е искът на съпругата след като вече има постановено решение по развода на Мексиканския съд? /Компетентността на съда да разгледа определен спор/ Постановеното от чуждестранен съд решение как може да бъде признато и допуснато до изпълнение в друга държава? Общата пресечна точка на тези проблеми се свежда до международен характер на отношението. В отношението има международен елемент, който би изисквал да се приложи определено чуждо право.
Понятието международно частно право по своята същност е доста неточно, защото правилата и методите, които подчиняват са национални по своя произход. МЧП е част от националното право. Макар в общуването си правната действителност да е създала редица общи понятия, МЧП продължава да бъде различно за всяка отделна държава. !!!! МЧП е национално право във всяка държава.
Правоотношенията, които урежда са свързани лично или териториално със суверенитета на няколко държави. Тези правоотношения са частноправни. Правните системи на различните държави претендират да регулират тези правоотношения и те се регулират по различен начин. За това често пъти МЧП се нарича КОЛИЗИОННО ИЛИ СТЪЛКНОВИТЕЛНО. Нормите се наричат колизионни или стълкновителни. Спецификата на отношенията, предмет на регулиране дава основание на националния законодател да подчини правоотношението на собствения си или на чужд правен ред. Само националният законодател може да превърне едно обществено отношение в правоотношение и само той може да каже дали към това правоотношение ще се прилага българското или чуждо право. Еднотипността между международното частно право и гражданското право не е тъждество. МЧП регулира не обикновените отношения, а тези които възникват в международната сфера. Личностно или териториално, тези правоотношения са свързани със суверенитета на различните държави.
Имаме частни правоотношения, гражданскоправни с международен елемент и поради своя международен елемент – личностното или териториално, поради това може да се приложи чуждо или национално право. Само законодателят решава кое право ще се приложи.
Два основани признака характеризират отношенията, ПРЕДМЕТ НА РЕГУЛИРАНЕ
1.Правния ред на повече от една държава
2. Частноправни, тоест гражданскоправни
Международният характер може да бъде обективно и субективно предявен.
Обективен е когато в самото правоотношение е виден международния елемент. Може да има субективно предявен– пример: двама французи са се оженили, живели дълги години във Франция, имат там имущество, но жената идва в България, работи 4-5 месеца и подава молба за развод пред наш съд. От гледна точка на Франция няма международен елемент, но самия факт, че подава исковата молба пред български съд, вече това правоотношение от гледна точка на българския съд е международно правоотношение. Става международно от субективната гледната точка на съда.
Чл.1, ал. 1 от КМЧП определя приложното поле на кодекс като сочи че той урежда частни правоотношения с международен елемент като определя приложимото право. На второ място определя международната компетенция на българския съд. На трето място признаването и допускането на изпълнението на чуждестранните решения. “Чл. 1. (1) Разпоредбите на този кодекс уреждат:
1. Международната компетентност на българските съдилища, на други органи и производството по международни граждански дела; 2. приложимото право към частноправните отношения с международен елемент; 3. признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България.”
Той дава отделните насоки, с които се занимава тази материя. Международният елемент в частноправното отношение е свързан със самата структура на отношението, проявява се в елементите – субектите, юридическите факти, взаимните права и задължения /Пример:Две български дружества сключват договор за покупко- продажба на облекла, купувачът нарежда на продавача стоката да се експедира до Италия. Договорът за покупко-продажба не разкрива до определен момент международен елемент, обаче правата и задълженията на продавача водят до международен елементи/, обекта на правоотношението /стоката - и тук може да се прояви международен елемент/, може да се прояви и това, че последиците от осъществяване на определено правоотношение се осъществяват на различна територия от държавата на възникване/, един деликт- ако са се блъснали двама българи в България и единия е заминал да работи в Гърция и се е разболял там в резултат на травмата, което води до прилагане на чуждо право. Или пък български гражданин притежава недвижим имот в чужбина, българите са наследниците, но обекта е в чужбина, налага се да се приложат нормите на международното право. Ако става дума за ТД, чиято собственост е изцяло притежание на чужди физически лица, но ТД е регистрирано в БГ, подчинява се на българското законодателство, а обстоятелството, че са чужди физически лица няма правно значение тук/. Фактическата ситуация може да бъде свързана – лично и териториално. Една фактическа ситуация може да бъде чисто вътрешна, да възникне като такава, но в последствие да придобие международен елемент.
Какви са способите на регулиране – тогава, когато негов предмет е отношение с международен елемент. Няма държава, която да отказва регулиране на частни отношения с международен елемент. Практически – каква да бъде тази уредба? Два основни способа за уреждане на частни отношения с международен елемент – създаване на преки норми, които съдържат в себе си материална уредба, уредба по същество на частното отношение с международен елемент и стълкновителни норми или отпращащи норми, които сочат приложимото право, било то национално или чуждо. Именно тези стълкновителни норми, които са създадени от националното законодателство дават основание на съдията да приложи чуждото право само въз основа на международни частни норми, така наречената стълкновителна норма. Националния съд може да приложи чужда норма, тоест въз основа на отпращащата норма. Свързано е с взаимното зачитане суверенитета на държавите и равноправието на различните правни системи. По принцип всеки законодател е заинтересуван от прилагането само на своето вътрешно право, универсалното му прилагане обаче, противоречи на международното общуване и стокообмен. ???Връзката на правото е по-силно създадена с чужд правен ред, поради което този национален закон предвижда възможността да бъде приложено и чуждо право и тази възможност е предвидена в специфичните норми на МЧП – стълкновителни или отпращащи норми.
Стълкновителният метод е специфичен метод само за МЧП. Той се различава с колизията между законите, различава се от колизията във времето на нормативните актове, защото това са колизии, които лежат във вътрешното право. Съществува интертериториално право, което е правото на една федерална държава, но в която съществуват различни правни системи за различните нейни области. Такова е правото в САЩ. Съществува интертемпорално право – определя действието във времето на различните правни актове, но все на територията на една национална система. Стълкновението или колизията в МЧП е свързано със стълкновения с национални правни системи на различни държави – свежда се до избор на приложим закон от националния законодател. Извън определен национален закон проблемът за приложимо национално право не съществува. Законодателят е този, който определя дали да допусне прилагане на чуждо право и как да изключи прилагането на националното право. В МЧП на всички държави има стълкновителни норми. МЧП на всяка държава съдържа стълкновителни норми, които определят кога ще се приложи чуждото право. У нас КМЧП съдържа само стълкновителни норми. Този метод на правно регулиране е характерен само за МЧП. Стълкновителната норма /отпращаща/ в хода на нейното прилагане минава през два стадия – избор на приложимо право с помощта на тази норма и критериите в нея и втори стадии на прилагане е прилагане на материалната норма от избраното чуждо право.
Стълкновителният способ е свързан с големи трудности и те се дължат на националните характери на стълкновителните норми. Така, както се различават вътрешните норми, така се различават и стълкновителните норми във всяко право. (Съгласно българското международно частно право правоспособността на лицата се определя от правото на държавата, чийто граждани са те или един американски гражданин, който живее в България и сключва сделки в България, от гледна точка на българското право следва да е правоспособен, но по американското законодателство придобива провоспособност на 21 год., следователно ако това лице е на 19 г то не е правоспособно от гледна точка на българското международното частно право – правоспособно е, но не е дееспособно, ако обаче това лице живеейки в България иска да сключи сделка в Англия, от гледна точка на английското право, защото съгласно английското право дееспособността се определя от обичайното местопребиваване на лицето, което е България) -това е стълкновения на различните правни системи.
Различията в съдържанието на материалното право и стълкновителните норми на различните държави – отношения, които по правото на една държава са действителни, а по правото на друга са недействителни. Пример: Ако в Гърция са регламентирани две форми на сключване на брак – граждански и църковен и българка и грък сключат само църковен брак, този брак няма да е признат у нас, там съществуват две форми, но в България се признава гражданския брак. Тоест от гледна точка на гръцкото законодателство ще има действителен брак, а от гледна точка на българското няма да има. Ако в Гърция, обаче единствена форма на сключване на брак е църковна, то тогава този брак би могъл да се признае у нас. Няма да се получи този КУЦАЩ брак.
В съвременното развитие на МЧП все повече напредва проблемът с възприемането на едни критерии на стълкновителните норми за определяне на международното частно право, за да не се получават куцащи проблеми. Разглеждането на стълкновителния способ налага да се види и теорията за така наречените ПРИДОБИТИ ПРАВА. Това са отношения, които по силата на една правна система са довели до възникване на субективни права, които следва да бъдат зачетени пред друга правна система. Тук става дума не за прилагане на чуждо право, а до признаване на неговия резултат, според теорията на придобитите права всяко субективно право, което е законосъобразно възникнало по действието на чужд правен ред се признава от другата държава и може да бъде приведено в изпълнение. Така например, ако един кувейски гражданин има 3 жени и се премества да живее е България с 3-те си жени, това многоженство не се признава в България, но в същото време обаче ако една от съпругите поиска издръжка от мъжа си, това нейно право на издръжка ще се зачете, защото е възникнало по чужд правен ред законосъобразно. Резултатът, обективните права, възникнали законосъобразно следва да бъдат признати..
Втори способ
Прекият способ на регулиране – националния законодател създава специални норми за уреждане на частно правоотношение с международен елемент, но не като сочи приложимото чуждо право или собственото си, а като директно ги урежда.
Съществува Виенска конвенция за международна продажба на стоки – в нея са уредени начини на сключване на договора за международна продажба на стоки. Тази конвенция съдържа материални правила, същите правила като в ЗЗД, по характер на уредбата, но те се отнасят само за международна продажба на стоки. И когато българска фирма доставя стоки от фирма в Румъния и румънската фирма не е платила, съдът прилага Виенската конвенция за международна продажба на стоки, тъй като тя съдържа специални правила за международната продажба. Съдът не отива да търси даденото чуждо право въз основа на стълкновителните норма, а директно прилага тази конвенция, която съдържа преки норми.
Конвенция за международен транспорт – също съдържа преки норми. Урежда отношенията между участниците. Когато украйнска фирма е възложила на български превозвач да му закара стоката правоотношенията между тях се уреждат от тази конвенция пряко и непосредствено.
КМЧП не съдържа преки норми.!!!! Всички са отпращащи!!!!
Правната уредба на частните права с международен елемент се постига и при УНИФИКАЦИЯ на материалноправни норми. Унификацията на материалните правни норми предполага висока степен на сътрудничество между държавите. Една такава унификация е постиганата чрез Конвенциите за менителницата, записа на заповед и чека. Уредбата, която е сега в ТЗ представлява възприемане на уредбата на тези конвенции от 1930 г. Тези конвенции са възприети във вътрешното право на много държави и при това положение дали ще се приложи българското право или немското право дефакто ще се стигне до една уредба, поради унификацията на материалните правни норми.

ФУНКЦИЯ НА МЧП
Дали МЧП представлява самостоятелен отрасъл от правната система която регулира международни отношения или е само указател който казва кое право е приложимо? В първия случай се говори за регулативна функция, а във втория за стълкновителна.
У нас дълго се поддържаше мнението, че МЧП има само стълкновителна функция – тост нормите му само насочват към прилагане на чуждо или вътрешно право. Тоест поддържаше се теорията, че МЧП само изучава международните и пространствените предели на законите, не определя само правата и задълженията на страните. След като правата са международни, вътрешни, това право само ги разграничава и разпределя прилагането на правните системи. Тази теза се поддържа от проф. Ставрев през 1980 г. Това практически означава – води до определено значение в правната система. Докато се поддържаше, България нямаше самостоятелен акт на МЧП. След това се наложи регулативната функция.
Регулативна функция - МЧП е самостоятелен клон, който регулира частните отношения с международен елемент. Чрез развръщане на отпращащите норми. Пример: договор за покупко-продажба се урежда от държавата на продавача - седалището, ако един продавач е германец и не е доставил стоката в България и купувача е платил цената авансово, купувачът може да предяви пред българския съд иск за изплащане, съгласно отпращащата норма българския съд трябва да приложи немското право, това обаче не стига до тук, от тук нататък самата стълкновителна норма, сочейки немското право на мястото на тази нейна част от диспозицията влиза немската норма, която урежда изпращането на стоката – правоотношението е регулирано като цялост и съдът постановява решение, той издирва съответната норма от немското право. Обстоятелството, че МЧП представлява самостоятелен правен клон и има регулативна функция се отрази и върху законодателната дейност. КМЧП, влязъл в сила през 2005 г., урежда всички въпроси с прилагането на стълкновителни норми и съдържа стълкновителни норми за отделните типове частни правоотношения.

ВРЪЗКА НА МЧП С ДРУГИТЕ ПРАВНИ ОТРАСЛИ
Връзка с Гражданското право – връзката на тези два клона на вътрешното право се състои в това, че регулират частни правоотношения. Наличието на този общ характерен белег осигурява използване на общ метод - метод на диспозитивно регулиране и равноправието на страните в отношенията, институтите, които се създават в гражданското право на една държава намират уредба и в МЧП. Вътрешното систематизиране на МЧП следва това на гражданското право. Ако в нашата вътрешна правна система не съществува квазиделкита той няма да съществува като защитен и в МЧП. Ако в нашето ГПК няма заповед, с която на ответника или ищеца се забранява да предявява иск пред съд и в МЧП го няма. Ако в нашата правна система не е защитен тръстът – вид доверителна собственост, специален институт в английска правна система, определено имущество може да се предостави за управление на специално лице, което се нарича тарстии, и след като у нас тръста не е уреден в нашето вътрешно ГПК, не е уреден и в МЧП. Разбира се, тази връзка не може да доведе до извода, че МЧП е част от ГПК. То е гражданскоправна дисциплина, местната международночастна норма е самостоятелна норма, която урежда особен вид гражданскоправни движения, МЧП е една проекция на вътрешното право с оглед неговия предмет.
Каква е връзката между международното частно право и международното публично право – и двата правни клона уреждат отношения с външния свят, с чужди държави. Субекти на международните частни отношения са частноправни субекти – ЮЛ и ФЛ, а субекти на международното публично право са държавите. Държавата може да бъде субект на частно правоотношение тогава, когато тя сама е встъпила в това отношение и има така нареченото отказ от суверенитет. Може държавата да бъде и гражданскоправен субект – примерно приватизиционни сделки. Министърът на финансите по правило е представител на държавата в частноправните сделки. В случая може да бъде и друг. Държавата преотстъпва своите права във връзка със сделката на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
(Арбитражното производство е по – бързо и е едноинстанционно, гледат се предимно търговски и граждански дела, тоест арбитражни съдии са специализирани, което прави решенията доста по-обосновани, при международните дела, когато не е свързано с държава членка на ЕС, след това изпълняването и признаването е по-лесно)
Връзката между МЧП и МПП – има сходни източници. Голяма част от източниците на МЧП са създадени по международен договорен път- конвенции, договори, споразумения между държавите. Когато тези договори са между определен брой държави, то тези договори се прилагат от тези, които са страни по договора.
Двустранните договори за правна помощ се прилагат само за правоотношения между субекти с националност на държавите страни по тези договори.
Договори за закрила на инвестиции само, когато има националност на тези две държави.
Договори за избягване на двойно данъчно облагане – когато юридическите лица осъществяват дейност в държавите страни по тези договори.
Връзката между МЧП И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО – вече е налице международно частно право на ЕС. Представлява част от нашето вътрешно право и уредбата в МЧП на ЕС замества уредбата съдържаща се в нашето МЧП.
Съгласно договора за създаване на ЕО (европейската икономическа общност, после европейската общност и накрая Европейски съюз) всяка държава, която се присъединява към този договор отстъпва част от своя суверенитет. Това е така наречената теория на отстъпения суверенитет, на институциите които са създадени от ЕС. Тези институции издават нормативни актове, които имат задължителна сила в държавите членки, и поради това, че всяка държава членка е отстъпила своя суверенитет на ЕС, тя се задължава тези нормативни актове да имат примат в нейното законодателство. Договорът за създаване на ЕО е сключен в Рим през 1956 г., тогава се създава Европейската общност, до тогава има Европейско обединение за въглища и стомана и атомна енергия. Така се създава общ пазар, самия общ пазар е функция на ЕИО. Вътре в нея се присъединяват Италия, Германия, Люксембург, Франция и Белгия. Едновременно този договор, така наречения Римски договор се променя от държавите членки с няколко договора, които са знакови, те имат значение за прехвърляне на компетенции.
Договорът от Ница, Амстрих, Лисабон.
С договорът от Амстердам сътрудничеството на държавите по граждански дела беше на 3-ти стълб – това уреждане може да става само с международни договори. До подписването на този договор е действал –?!?!??! римски договор…..и още които са действали само между държавите подписали договора. С договорът от Амстердам по граждански и търговски дела органите на общността, институциите могат да издават актове, които са задължителни за всички държави членки. Така започна така наречената комонитаризация на МЧП – създаване на международно европейско частно право. Съвкупност от норми, които да казват кое е приложимото право в дадено правоотношение.
Тези норми на европейското МЧП, които са създадени в рамките на ЕС и които съвпадат с нормите на Кодекса на МЧП отменят нормите на кодекса – прилагат се вместо тях. Те са два регламента, които се прилагат независимо от това дали правоотношението е свързано с държава членка или не.

ИЗТОЧНИЦИ НА МЧП
Източниците на международното частно право се делят на два вида – вътрешни и външни.
Вътрешни, по вътрешен национален ред и тези, които се създават по реда на международното сътрудничество на държавите.
Същественото тук е характера и предмета на регулиране МЧП. Относително самостоятелна система на вътрешното национално право. Международният договор е резултат на международното правотворчество и представлява съгласуване на волята на държавите. Международното право не регулира вътрешните отношения. За да могат нормите на международните договори да станат източник на вътрешното право, тоест източник на МЧП, тази норма на международния договор следва да стане част от националната правна система и само тогава ще е регулатор на частните отношения с международен елемент. Това става по реда на чл.5 от Конституцията – международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБ са част от вътрешното право на страната – следователно, ако се сключи един международен договор, той поражда задължение само във външните отношения на държавите, за да бъде източник на МЧП трябва да се ратифицира. Парламентът издава закон – източник е този закон, вътрешният нормативен акт, с който се въвежда в действия самия международен договор. Използва се с примат, тоест прилагат се нормите на международния договор. Ако е ратифициран, но не е обнародван по съответния ред – ще има ли примат? Няма да има примат спрямо вътрешното национално право, но има решение на конституционния съд – ако според действащото тогава право не е било необходимо обнародването, то тогава той става част от вътрешното право, но не се ползва с примат, ако тогава е било необходимо обнародването, то въобще не се включва във вътрешното решение.
Решение на Конституционния съд от 1992 г. по дело №7.
Чл.3 от КМЧП – разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частни отношения с международен елемент, установени с друг закон. Или по точно – тя е по-разширена и въвежда примат на международните договори и на уредбата, която се съдържа в други актове на ЕС, както и международните обичаи.
Кои са основните вътрешни актове ?
Конституцията, в нея има определени норми за частните отношения – чл.19 урежда законовата закрила на чуждестранните инвестиции и чл.22 урежда възможността чужди граждани от ЕС да придобиват земя и вещни права върху земя. До присъединяването ни в ЕС чужденците нямаха право да придобиват права върху земя.
Основният източник, вътрешноправен източник е КМЧП – нормативен акт, който е резултат на изключителните усилия на българските учени в областта на МЧП. Приет е на 20.05.2005 г. и действа за напред, няма обратно действие. Урежда така наречената трипартитна система в МЧП.
ТРИПАРТИТНА СИСТЕМА :
КОМПЕТЕНТЕН СЪД
ПРИЛОЖИМО ПРАВО – функция от компетентния съд
ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ РЕШЕНИЯ
След като приложи правото, съдът постановява решение и това решение следва да бъде признато от другата държава. Тези два момента се оценяват като международен граждански процес.
Във всички държави стълкновението на закони и юрисдикции са част от международното частно право. Тази логика следва и Кодекса на МЧП – от чл.4 до чл.38 включително е определена компетентността на българския съд. С вътрешен нормативен акт може да бъде уредена компетентността само на националния съд. Винаги се казва българската съдебна компетентност, тоест националния закон урежда само компетентността на националния съд по граждански и търговски дела.
От чл.39 до чл.116 КМЧП включително се урежда приложимото право към частните правоотношения с международен елемент - когато определим компетентния съд, приключваме с компетентността, т.е. съдът се произнася по своята компетентност, относно допустимостта на иска, ако не е компетентен – делото се прекратява. Ако съдът реши, че е компетентен и искът е допустим, преминаваме към определяне на приложимото право. Прави се квалификация, прилагаме нормата на международното частно право, респективно посочената от нея материалноправна норма и се постановява решение. След това се стига до третия елемент – изпълнение на решението.
КМЧП съдържа редица общи институти относно начина на прилагане на стълкновителните норми или така наречения МЕХАНИЗЪМ НА ТЯХНОТО ДЕЙСТВИЕ. Това са институти, които влизат в действие при прилагането на всяка препращаща норма, независимо коя е тя. КМЧП съдържа уредба на всички видове частни отношения с международен елемент – лични, семейни, брачни, облигационни, вещни.
Международните частни норми сдържат една обща уредба.
По отношение на СПЕЦИАЛНИТЕ ЗАКОНИ: Тук част от уредбата не е уредена в кодекса. Примерно Закона за авторските права. В самия Закон за авторските права има цял раздел относно уредбата на авторските права с международен елемент.
Кодексът за Търговско корабоплаване съдържа норми относно частни правоотношение с международен елемент.
В КМЧП не се съдържа уредба на менителницата, записа на заповед и чека, по отношение на тази уредба, кодексът препраща към ТЗ. В ТЗ се съдържа специална уредба.
Когато направим един сравнително правен преглед ще установим, че почти всички държави имат закони за международно частно право. Ако един иск бъде предявен пред чужд съд – трябва да се знае, че той има закон за МЧП. Такива закони имат Турция, Италия, Германия, бивша Югославия, Румъния, Унгария, Испания, почти всички без Франция. В Англия се нарича Choice of law.
В повечето случаи почиват на едни и същи институти, но уредбата им може да се различава.
В хода на уеднаквяване на МЧП голяма част от отпращащите норми съдържат едни и същи принципи и са редактирани по един и същи начин.
Едновременно с това в редица държави и предимно в тези от англоамериканската правна система се съдържат или се издават по-скоро специални справочници по МЧП, които съдържат и решения по делта, постановени от тези съдилища. Това е една традиция започнала преди създаване на различните законодателства, тази традиция е известна като Dicey and Morris – това са двама адвокати, които издават книга, в която са изложени решенията на различните съдилища и в тези томове се систематизират решения по дела с международен елементи. И до сега издателството издава такива книги. Заедно със законовия текст се издава теория и практика по отношение на МЧП. Подобна практика има и в Америка.
Кои са международноправни източници?
На първо място това са тези международни двустранни договори и многостранни такива, които са сключени от РБ и са ратифицирани и обнародвани. Някои от тези договори имат непосредствено действие, като например Виенската конвенция.
Тълкуване на международен договор.
Тогава, когато в самия договор се съдържа определение на даден термин - това се нарича автономно тълкуване – самите договорили се държави дават определение на тези термини. Международен договор се тълкува като се вземат предвид неговата цел, както и необходимостта за постигане на еднообразие за тълкуване. В тази връзка е Виенската конвенция за тълкуване от 1987 г. на международните договори. В нея е казано как става тълкуването. В чл.31 са дадени основните насоки за тълкуване на международни договор.
В областта на МЧП има няколко основни групи конвенции.
1. На първо място са така наречените Хагски конвенции, които се изработват от хагската конференция. Тази конференция е постоянно действащ институт, който изработва конвенции в областта на МЧП и ги предоставя за подпис и ратификация.
Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти при отвличане на деца.
Хагска конвенция за международните осиновявания.
Хагска конвенция за защита на детето.
Считано от 05.10.2006 г. съдоговорител по Хагската конференция по МЧП е ЕО. От 01.01.2007 г., ако ЕО подпише или ратифицира, даде съгласие за присъединяване към някоя Хагска конвенция, тя автоматично се прилага за всички държави членки. Никоя държава членка, също така няма право да се присъедини отделно към някоя хагска конвенция ако това не е сторено от ЕО.
2. Друг известен институт, който изработва конвенции и международни актове е UNIDROIT – международен институт за унификация на частното право, който е в Рим. Неправителствена организация е, изработва конвенции, които предлага на държавите за присъединяване, изработва принципи.
3. Друга организация е UNCITRAL – комисия към ООН по правото на международната търговия. Тя изработва конвенции, закони модели (изработва един проект на закон, който би могъл да се ползва от различните държави – пример е закона за арбитража)
4. Понастоящем договорът за европейската икономическа общност, ДОЕ – договор на ЕО, сега е ДФЕС (ДОГОВОР ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ). Всеки договор, който се сключва между държавите членки на общността се състои от две части –
Първо самият договор между страните членки - Договор от Маастрих, Договор от Ница, Договор от Лисабон. Той съдържа принципни положения, основни моменти и споразумения между страни да бъде променен съответния договор за европейската общност - за европейската икономическа общност.
В договора за функциониране на Европейския съюз се съдържат всички основни текстове във връзка с институциите на общността – правомощия, принципи, правила, селскостопанска политика, наказателни дела и т.н.
Докато договорите от Лисабон, Маастрих и Ница съдържат един общ вид. Договора за европейската общност има 300 и няколко текста, той е основният договор, на който се основаваме и който се тълкува. Въз основа на текста на чл.81 от ДФЕС институциите на общността имат право да издават или имат право да регулират частните правоотношения с международен елемент. В кои области е това? - §3 на чл.81 съдържа особени разпоредби относно семейното право – защото трансграничното сътрудничество в областта на семейното право е твърде трудно и изисква особено внимание. Семейното право е много консервативно. Мерките се определят от съвета по специална процедура и действа с единодушие след консултация с европейския парламент.
Органи:
ЕВРО ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТ, който се избира от парламента и КОМИСИЯ.
Комисията – в нея има комисари по отделни области.
Съвета се състои от министър-председателите на различните държави членки.
Органите законодателстват – издаване на тези нормативни актове, които са предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз – чл.288 (предишен чл.249 от Договора за европейската общност)
Въз основа на чл.281 от ДФЕС – институциите приемат РЕГЛАМЕНТИ, които уреждат тези отношение
Чл.288 ал.2 – Регламент – акт с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Когато излезе един регламент той не е необходимо да преминава през каквото и да е било законодателни действия на държавите членки, действа пряко, непосредствено, задължително. Обикновено е посечена датата на влизане в сила и датата, от която се прилага. Този разход във времето се налага, за да могат държавите членки да направят всичко необходимо. В областта на МЧП от 01.01.2007 г. у нас действа Регламент 44/2001 относно компетентността на съдилищата на държавите членки при граждански и търговски дела. Следователно тогава, когато ответникът има обичайно местопребиваване в държава членка чл.4 до чл.49 КМЧП не действат, а действа Регламент 44/2001!!! Без значение какво е гражданството на ищеца и ответника. По отношение, в което ответника няма местопребиваване в държава членка действа кодекса. Този регламент разпределя компетентността между тях.
По семейни и брачни дела от 01.01.2007 г. по отношение определяне компетентността на съдилищата действа Регламент 2201/2003.
В областта на договорните задължения – Регламент РИМ І(593/2007) съдържа само отпращащи норми и определя приложимото право по договорните отношения, тогава когато договорът е сключен след 17.12.2009 г. Ако договорът е сключен преди това ще търсим други норми. Ако е след това се прилага този регламент. Действа във всички държави членки и представлява международно частно облигационно право за всички държави членки.
Втория вид актове, които издават институциите на общността са ДИРЕКТИВИТЕ. Директивата е акт който въз основа на чл.288, ал.3 от ДФЕС обвързва по отношение на постигането на даден резултат държавата членка, до който е адресиран, като предоставя на държавните власти свобода за постигането й. Директивата казва до какви резултати трябва да достигнете.
Пример- Директива за международни вливания и сливания на ТД - съдържа подробни разпоредби относно това на какви условия трябва да отговарят международните сливания и вливания. Директивата поставя едни минималния изисквания за решаване на тези проблеми. Не самата директива е източник на правото, тя е източник на задължение за държавата, по силата на договора за ЕС да оправи своите закони.
В директивата е предвиден срок, в който държавите членки трябва да я въведат в националното си законодателство. Ако те не сторят това в този срок, то тогава частноправните субекти могат да се позовават на директивата, но не в отношенията помежду си, тя не е нормативен акт, а в отношенията с държавата, с публичноправните институции, с дружества със 100% държавно участие или с дружества с преобладаващо държавно участие.

Други актове са решения, препоръки и становища
Решение: задължително в своята цялост, а когато има адресати е задължително само за тях.
Препратки и становища – препоръчителен характер.
Тези актове(препоръки, решения и становища) се издават от институциите на общността по определени проблеми.
Друг важен орган е Съда на Европейския съюз

Целият материал: