Парламентарно право

[Mozo]

Георги Близнашки
„Принципи на парламентарното управление“-Г.Близнашки
Парламентарно право-предмет
ПП се обособява като научна дисциплина в онези страни,които са възприели парламентарно управление-Франция,Италия,Испания,Белгия.Има традиция да се ПП да се обособява като отделен правен отрасъл в тези страни,по-късно тази традиция се появява и в страните от Източна Европа.Нещо подобно се наблюдава и в Русия.тази теза обаче трудно може да се поддържа,ПП е квинтесенция на Конституционното право.Г.Близнашки е склонен да го разглежда като подотрасъл на Конст.право.То заема особено място в КП.ПП намира своето основание в Конституцията.Преди да се обособи ПП се наблюдава нещо друго-опитите да се обобщи парламентарната практика.Едва по-късно започват да я теоретизират.Това е така ,защото 19в. е век на ??номиналният конституционализъм?? .Началото на това е в САЩ.Т.Джеферсън издава специална книга за парламентарния конституционализъм-„Джеферсъновият наръчник за парламентарно управление“.Във Великобритания в средата на 19в. също се прави подобно нещо-Томас Пръскин-Мей-„Парламентарни прецеденти“.Опитват се да осмислят същността на английската Конституция-Алфред Дейсиг-„The law of Constitution”.Английската конституция става обект на много трудове.Според него конвенциите са основата на Английската конституция.Английското конституционно право до голяма степен е ПП-занимава се с прецедентите,които възникват в Конституцията.Във Франция констуционализма търпи много бавно развитие,поради революциите и отделните политически борби в страна (до 1875г.).Южени Пиер прави усилия да се обобщи парламентарната практика преди да се премине към съответните учебни курсове.Нашата Конституция има елементи от парламентаризма-чл.153-солидарната отговорност на министрите.Този принцип присъства единствено във Френския органичен закон за организация на държавната власт и др. Закон за Сената.Затова се твърди,че е механична Конституция,защото се състои от два закона.Управлението на Наполеон-плебисцитна демокрация-интересува се от общественото мнение.М.Вебер-„всеобщо избирателно право“.П.Каравелов е инициатор на тази идея(за орална отговорност на министрите).Той е за участие на народа в политическия живот(либерална демократична линия).
Самото название на ПП произтича от ролята и мястото на НС-централно място.На тази основа се очертават общи отношения,които са предмет на регулирана от страна на ПП.Основен източник на ПП е Конституцията на Република България.Конституционният статус на НС е уреден на конституционно ниво.Наред с този източник е и Правилника за организация и дейността на НС-регламентарна автономия-парламентът ще си извоюва това в резултат на продължителни борби в Западна Европа срещу кралската власт.В началото парламентът се разглежда като корпорация.Той ще си извоюва право на самостоятелност и независимост по-късно.Има 3 фази на развитие:
1)Ранен парламентаризъм
2)Класически парламентаризъм
3)Съвременен рационален парламентаризъм
Правилникът на Парламентът е вторият по значение правилник.Други изтпчници на право,които вземат отношение във функционирането на НС-Закон за конфликт на интереси,има юридическа сила ,която е равна на самата Конституция.Отделни решения на Конст.съд на следващо място.Те имат отношение към правния статус на адресатите на тези отношения.В Западна Европа огромно отношение неюридически институти-обичаите,прецеденти и конвенции.У нас все още няма подобна практика.


Еволюцията на парламентаризма
Той е резулта на едно постепенно натрупване.Придобива днешния си вид в резултат на едно продължително натрупване през различните епохи.Парламентаризмът възниква във Великобритания,затова има огромен интерес към английското КП.Поне в раннаа си фаза възниква в резултат на много случайни събития.Има три фази:
1.Ранна фаза
Ранния парламентаризъм-началото му се поставя със Славната революция от 1688г.С голямо историческо закъснение се смята за повратна точка за развитието на парламентаризма.Има безкръвен държавен преврат.По време на управлението на Кромуел.в продължение на няколко века-рамката на Конституцията.Гражданската война,която ще избухне-кралят срещу парламента.В тези сблъсъци парламента прави опит да отстои своята саостоятелност и самата революция изиграва голямо значениесвършва с екзекуцията на краля-Чарлз I.Самата реставрация няма да доведе до пълното завръщане на кралската власт.Чарлз II-„ Думите ми са мой собствени,делата ми се извършват от министрите ми.“Това води до постепеннот обособяване на парламентаризма:
1)Независимостта на съдебната власт;законът на престолонаследника.Кралица Ана дава последното вето на закона през 1707г.,от тогава това право изпада в неупотреба.
2)Star chamber-висша съдебна инстанция(лордове).кабинета започва да се предстедателства от един от министрите(кралят е германец и не знае наглийски).Правителството се оказва свързващото звено.Някъде там е последният опит за импийчмънт-отразяването на правото едно длъжностно лице да бъде свалено от власт,което било равно на смърт(1714г.).Вместо импийчмънт се появява политическата отговорност-отстранява се министър от власт,но продължава да живее.Този парламентаризъм се очертава като дуалистичен.Затова министрите носят двойна отговорност-пред кралят и пред мнозинството в Камарата.Това е един олигархичен парламентаризъм.Горната Камара е доминирала и е посочвала състава на Долната камара.Премиер-министърът трябва да се ползва с благоволението на Горната Камара.Едва през 1782г. ще се стигне до първият... ??.Смята се,че този период продължава до първата избирателна реформа от 1832г.В началото на 19в. се признава ролята на опозицията.По времето на Френската революция в лицето на опозицията се гледа като на държавен враг.“Не само министрите са не Негово величество,но и опозицията са на Негово величество“.След края на Наполеоновите войни,в Англия се разгръща едно мощно движение за разширяването на избирателното право.Първата реформа ще бъде извършена през 1832г. и ще доведе до разширяване на избирателния корпусТой се пряви на 5% от населението.тази публична реформа има потресаващ ефект,защото на мястото на ....?? идва организирана корупция.Появява се конкуренция за места в парламента.Появяват се нисши хроа,които имат финасови възможнсти и независими депутати.Златният период на парламентаризма-средата на 19в.-парламента заема основно място във властта.Право на разпускане на Камарарата преминава от краляв парламента.Този период на възход се казва-монистичен парламентаризъм-центърът на властта преминава от кралицата в парламента(премиер-министър).Правомощия на каралицата:
-право да бъде консултирана
-право да предупреждава
-право да наърчава
Иначе казано тя загубва своята фиктивна власт.Втората избирателна реформа от 1867г. разширява избирателния корпус-допускат се в изборите нисшите класи.За първи път се институционализира официално фигурата на премиер-министъра-при лорд Дизраели при подписването на Берлинския договор.Това е времето на парламентарно красноречие-парламентарното управление е управление чрез дискусия.Тук се налага съставянето на партийни организации по населените места т.е появяват се масовите политически партии.Ефектът е,че центъра на тежестта от Втората избирателна реформа в политическият живот се мести от Камарата на общините в правителството??,които в качеството си на министри заседават водачите на мнозинството.
КРАЛЯПАРЛАМЕНТАПРАВИТЕЛСТВОТО (промяна на тежестта на власт).На Континента и по-точно във Франция нещата следват различно-за следващия път.
продължение
Ако Вликобритания навлиза в масовата демокрация бавно,то на континента нещата не стоят такапросто.Това е така,защото Англия е световната империя и е могла да си го позволи.Във Франция 3тата република се учредява 1885г.Там се избира едно учредително събрание,което заседава цели 5 години.По своя състав това е монархическо събрание.Те обаче се разделят на различни фракции и не могат да стигнат до съгласие.Тогава основният претендент за монарх е парожкия ...?.Тогава се решава ,че претендетът ще се избира Парламента и от депутатите на двете Камари на Парламента с мандат от 7 години.Силаната фигура,която овладява положението е Адолф Тиер.Смята се ,че чрез Третата Република са се прекратили многогодишните вълнения във Франция (революции).А.Тиер приема едно решение за забрана на държавния глава да се явява лично пред Камарата.Бил е много добър оратор.Саркози през 2008г. си изволюва чак правото да се явява пред Националното събрание.А.Тиер става известен с двете му прочути статии 1880г.-дава интерпретация на доктрината на Б.Констан-„Кралят царува,но не управлява“(съкратено).В разгърнат вариант: „Кралят царува,министрите управляват,Камарата преценява.“-Тиер в навечерието на революцията.За първи президент на Франция е избран маршал Патрис МакМахон.Той е заклет монархист.През 1876г. 15 май той се опитва да назначи собствено законодателство,но Камарата отказва да го одобри,след това и Сената отклклонява бюджета на МакМахон и това го принуждава да си подаде оставката.Президентът има право да разпуска Парламента,но от тогава до днес нито един не го е правил (неупотреба).Парламентът получава централно място.Тази криза ще открие пътя за възходящо развитие на Парламентаризма във Фразнция.Там се установява принципа за по-широк избирателен корпус-има 7-8 партии и нито една не разполага с абсолютно мнозинствосъздават се коалиционни правителства,а самоте избиратели така не са се произнесли и това е едно от слабите места на тази Конст.Тези правителства са изключително неустойчиви.3тата република съществува до 1941г.В този период средната продължителност на едно правителство в 7-8 месеца,изключителна правителствена нестабилност.Жорж Клемансо (парл.тигър) бламира една дузина правителства.Той създава Радикалната партия без да влезе в нея.Ръководи своята партия като издава в. „Аврора“. „Ако на 20 не си радикал,нямаш сърце.Ако на 40 си радикал това означава да нямаш ум в главата си“-Клемансо (или нещо такова).Ако във Великобритания две партии са в центъра на управлението,във Франция е обратното и има нестабилност.Поради това правителствата не са в състояние да провеждат дългосрочна политика. „При Парламентаризма въпросът за доверието е на дневен ред.“-Клемансо.

Кризата на парламентаризма
Кризата на Парламентаризма е едно явление,което се свързва с причини от различен порядък.През 20-те години има еднмо влечение да се води спор-Как да продължи да се развива самия парламентаризъм?Роберт Редлоб е автор на една знаменита книга за парламентаризма,в която поддържа тезата,че се дължи от отклонението от класическия парламентаризъм.Иска да върне лентата назад и да върне управлението с два центъра на властта.Има и друга идея за рационализирания парламентаризъм-Гуджевич.Той вувежда рационализиране на парламентаризма още през 20-е години на 20в.За това ще се говори едва през втората половина на века.Трябва да се акцентира върху практиката да не се създават извънпарламентарни правителства.14-те точки на У.Уилсън.След края на 1 СВ се създава илюзията,че конституционализма е победил навсякъде,но това продължава едва няколко години.Появяват се авторитари режими в цяла Европа.По това време се появява концепцията-indirico politico(итлалианска идея-държавата трябва да има политически център,който да насочва политиката).Кризата на парламентаризма е в резултат на много причини,но финансовата криза изиграва много важна роля,също така класовата борба и т.н.Правителството трябва да се опира на едно мнозинство в Парламента.Това е една доста комплицирана епоха-с две разделения на обществото.Разционалния парламентаризъм ще придобие лице след края на 2СВ.Той има три направления:
1)Усъвършенстване на процедурата по образуване на правителството-трябва да се опират на мнозинството в Парламента.Трябва да се образува на основата на мнозинството,защото трябва да е стабилно.Всъшност нашата Конституция следва замисъла на Френската конституция от 1958г.Следва оригиналния документ,от който Де Гол по-късно се отклонява.Идея е на Рене Капитан.
-мандат на празидента 7 години-това налага предизборна консолидация,да се въведе избор на президента.Получават се два партийни блока-лявоцентрстки и десноцентристки.
2)Стабилизират се позициите на правителството в неговите оношения с Парламента.Свързано е съсъ специална процедура за гласуване на недоверие.Това означава,че правителството не може да пада от власт в резултат на косвен и инцидентен план.Това е ядрото,квинтесенцията на парламентаризма.
Аферата Дюманже-опит на един генерал да се кандидатира във всички избирателни райони.Клемансо го е осуетил,след като той го е издгнал.
Клемансо: „Въпросът за доверието е винаги на дневен ред.“
Инцидентен блам-интерпелация-питане до министъра,отоговор от него за политиката на правителството.Самият факт,че не се преминава към дневния ред е равни на блам на правителството(Франция).
Косвен блам-свързан съсъ законопроекти,които се внасят от правителството и които Парламента отхвърля този важен за правителството проектправителството приема,че Парламента не иска да работи повече с него,не директно,а косвено и в резултат на това си дава оставката.Въвъ Франция гласуването за законопроект е като вот на доверие.Със вивеждането на специална процедура на гласуване тези два института изчезват.Ако опозицията иска да свали правителството от власт,тя трябва да внесе специален вот и трябва да има абсолютно мнозинство-повече от половината от всички депутати.Може да се стигне до положение,при което правителството може да не се ползва с абслоютно мнозинство,но да оцелее,защото опозицията не е събрала повече от половината гласове.Единственото,което има значени е колко гласове са срещу правителството.Във Франция всички са отрицателно настроени по повод тези промени.Въвежда се дермина сурпризиран конституционализъм.
В Германия се въвежда т.нар конструктивен вот на недоверие-освен изискване за абсолютно мнозинство,идва и изискването за свлаянето на правителството,трябва да има и кандидатура з анов канцлер от страна на опозицията.Идеята е да се стабилизира правителството.В Европа страните са разделени-едните приемат френския модел,а др.приемат германския модел.

Целият материал: