Белгия - конституционно устройство

[Mozo]

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
КАТЕДРА ПРАВО

Курсова работа

тема:
Белгия- конституционно устройство


Предмет: Федерации и федерализъм


Белгия е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад — със Северно море. Белгия има население от повече от десет милиона души и територия от едва тридесет хиляди квадратни километра, което я прави 17-тата най-гъсто населена страна в света.
Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. В резултат на това страната е лингвистично и културно разделена. В нея се говорят два основни езика — нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.
Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.
През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френско-говорещите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френско-говорещите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.
Историческото, културно и политическо развитие на Белгия намира отражение и в нейното конституционно устройство. Конституцията на Белгия датира от 1831г. На 25-ти ноември, 1830 година е изготвен проект за конституция, изработен от комисия, номинирана от Временно правителство и е представен за гласуване на Национален конгрес. Конгресът одобрява Конституцията на 7 февруари 1831г. и тя влиза в сила на 26 юли 1831г. (с изключение на някои разпоредби). Белгийската конституция е синтез на френските конституции от 1791г., 1814г. и 1830г., холандската конституция от 1814 и на английските конституционни закони. Въпреки това конституционният текст си остава оригинално творчество, а неговите основни принципи са все още в употреба и днес.
С приемането на Конституцията Белгия става парламентарна монархия, която прилага принципа на т.нар. „министерска отговорност” за политиката на правителството, както и принципа за разделение на властите. Конституцията установява Белгия като централизирана единна държава. Въпреки това, от 1970 г. насам, чрез последователни реформи Белгия постепенно се развива в една федерална държава.Последната радикална промяна на конституцията е реализирана през 1993 г., с което официално се узаконява и белгийският федерализъм.
През 1831г. Белгия е единна държава, организирана на три нива: национално ниво, провинции и общини. От 1993 г. първият член от Конституцията предвижда, че Белгия е федерална държава, съставена от общности и региони. Член 2 разделя Белгия на три общини: фламандска общност, френска общност и немски говореща общност, а член 3 я разделя на три региона: Брюксел (предимно нидерландско- и френско-говорещи, с население от 1 000 000 души), Фландрия (предимно нидерландско-говорещи, с население от 6 000 000 души) и Валония (предимно френско-говорещи, с население от 3 300 000 души). Последните два региона са разделени на по 5 провинции. Белгия е съставена от петте северни нидерландско-говорещи провинции на Фландрия (Антверпен, Фламандски Брабант, Западна Фландрия, Източна Фландрия и Лимбург), петте южни френско-говорещи провинции на Валония (Валонски Брабант, Ено, Лиеж, Люксембург и Намюр) и Столичният регион на Брюксел.. Белгия има четири езикови района: френско говорещ регион, холандска езикова област, двуезичен регион Брюксел и немско езичен регион. Всяка община е част от един от тези езикови региони. Нито един от езиците не е обявен за официален. Границите на държавата, провинциите и общините могат да бъдат променяни само със закон (чл. 7).
През 2007 г. в белгийската конституция е включен дял 1а, озаглавен "Общи цели на политиката на федерална Белгия; общности и региони", който към днешна дата се състои от само една статия- член 7bis. Този член гласи: " При упражняване на своите правомощия федералната държава, общините и регионите имат за цел постигане на устойчиво развитие в неговите социални, икономически и екологични измерения, като се отчита солидарността между поколенията."
Дял II на белгийската конституция е озаглавен „Белгийците и техните права”. В този дял са изброени редица права и свободи. Въпреки, че Конституцията говори за правата на белгийците по принцип, те се прилагат за всички лица на белгийска земя. В допълнение към правата, изброени в дял II от Конституцията, белгийците също се ползват от правата, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека.
Член 10 определя, че всички белгийци са равни пред закона, а също гарантира и равенството между мъжете и жените. Следващите членове също се отнасят до основни права на белгийските граждани. Те постановяват, че всички права и свободи трябва да бъдат гарантирани без дискриминация, гарантират свободата на личността и постановяват, че никой не може да бъде преследван с изключение на случаите, предвидени в закона и в съответствие с процедурите, установени със закон, както и, че всеки има право да се обърне към съда. Член 14bis е включен в белгийската конституция през 2005 г. и посочва: "Смъртното наказание е премахнато". Посочено е и, че то не може да бъде върнато обратно в сила.
Белгийската конституция регламентира и защита срещу необосновано претърсване. Тя определя, че местоживеенето е неприкосновено и че търсене може да се извършва само в случаите и по начина, който законът предписва. Също така предвижда, че никой не може да бъде лишен от своето имущество, освен когато това е в обществен интерес и в случаите и по начина, който законодателството предвижда.
Конституцията гарантира още основни права и свободи на белгийските граждани като свобода на религията, свобода на словото, право на зачитане на личния живот и др. Също така се посочва, че нарушенията на тези свободи ще бъдат наказани.
Специален член от Конституцията на Белгия гарантира и основни права на най-малките белгийски граждани-децата. Член 22а предвижда, че всяко дете има право на зачитане на неговия или нейния "морална, физическа, психическа и сексуална непокътнатост".
Защитава се и правото на белгийците да водят живот в съответствие с човешкото достойнство. Това право включва специално следните права: право на труд и свободен избор на работа, на справедливи условия на труд и справедливо заплащане, както и на правото на информация, консултиране и колективно договаряне; правото на социална сигурност, на здравеопазване и социална, медицинска и правна помощ; правото на прилично жилище; правото на защита на здравословна околна среда, и правото на културното и социалното развитие.
Конституцията регламентира и свободата на пресата и постановява, че цензура не може да бъде установена; защитава свободата на събранията, като определя, че всеки има право да се събират мирно и без оръжие; гарантира свободата на сдружаване и т.н.
За нарушаването на всички тези права, заложени в дял II следи белгийският Арбитражен съд, известен сега като Конституционния съд. Той проверява дали закони, постановления и наредби са в съответствие с дял II, както и за нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека.
Основна част от белгийската конституция (Дял III) е посветена на държавното управление. Тя се състои от членове от 33 до 166 и е разделен на осем глави, четири от които се подразделят на няколко секции. Това е най-големият дял от Конституцията. В него белгийската система на управление е очертана в съответствие с принципа на разделение на властите. Властва френският принцип: властта принадлежи на нацията. Конституцията постановява,че цялата власт произтича от народа и се осъществява по начина, установен от Конституцията.

Целият материал: