Създаване на Търновската конституция

[Mozo]

КУРСОВА РАБОТА
по
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВО
На тема:


СЪЗДАВАНЕ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ




Конституционното развитие на България започва с свобождението от турско робство и приемането на Първата българска конституция.
Руско-турската война от 1877-1878г. слага край на турския феодален деспотизъм в българските земи. Поставено е началото на Tретата българска държава. В Търново Учредителното събрание, създадено в съответствие с Берлинския договор, приема Първата българска конституция – Търновската.
Временното руско управление съдейства за изработването на конституцията. Според чл.4 от Берлинския договор едно събрание от български първенци трябва да изработи Органически устав (събранието заменя този термин с конституция, с което демонстрира стремежа си към независимост). Липсата на категорични норми какъв да бъде основният закон се използва от депутатите, за да създадат такава конституция, която да утвърди Княжество България като почти суверенна държава. С помощта на княз Дондуков и професор Марин Дринов, руският императорски комисар Сергей Лукиянов изработва проект за Органически устав в умерено-консервативен дух. Застъпени са основните буржоазнодемократични права и свободи, неприкосновеност на частната собственост, равенство пред законите и т.н. проектът е изпратен за обсъждане в Петербург, където комисия го преработва в още по-либерален дух. По проекта се произнасят професор Градовски и някои висши държавници, които правят съществени промени. Усъвършенстваният проект се внася за обсъждане в Учредителното събрание, открито на 10 февруари 1879г. от княз Дондуков. В него заседават 229 депутати, от които 88 избрани (по един депутат на 10 хил. души), 117 по звание, 19 назначени от руския императорски комисар и 5 представители на учреждения и дружества. Пристигат и 40 делегати от Македония и Източна Румелия, свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинство.
Търновската конституция е приета на 16 април 1879г. Тя съдържа 22 глави, някои от тях обособени в дялове. Първа глава регламентира териториалната организация на княжеството, от втора до осма глава се урежда статуса на монарха, девета – вероизповеданията, десета е посветена на законите, единадесета – на държавните имоти, дванадесета е обособена в 10 дяла, в които се регламентират основните права, свободи и задължения на гражданите, от четиринадесета до деветнадесета регламентират избора, конституирането, правомощията на Народното събрание (НС), статуса на народните представители, законодателния процес, приемането на бюджета, сключването на заеми. Глава двадесета определя статуса на Великото народно събрание (ВНС), неговото свикване, състава и правомощията му. Глава двадесет и първа урежда статуса на Министерския съвет (МС), неговия състав, правомощия, положението на министрите, броя и видовете министерства. Глава двадесет и втора регламентира реда за ревизия на Конституцията.
С приемането на Търновската конституция се полагат основите на младата българска държава. Пред нея стоят няколко основни задачи: създаване на силна, добре функционираща държавна система, икономическа и културна модернизация в съзвучие с европейските постижения и национално обединение. Модернизирането на икономиката ще бъде решаващо за напредъка на България.
Върху развитието на българската икономика отражение дават няколко неблагоприятни фактора: късно тръгване по капиталистически път на развитие, наложените в продължение на пет века манталитет, културни традиции, стереотипи (чужда държавност), и не на последно място жестокото разпокъсване на България, наложеният й режим на капитулация, лишаването от правото на протекционизъм, на икономически контакти с външния свят.
Конституцията става важен инструмент за преодоляване на османския феодализъм и създава предпоставки за развитие на капиталистически обществени отношения на основата на либерализма.
На 17 април 1879г. депутатите от Учредителното събрание се провъзгласяват за I ВНС. По препоръка на руското правителство и без противодействие от западните държави той избира за първи български княз Александър I Батенберг. Тоя полага клетва пред I ВНС на 26 юни 1879г. Според Търновската конституция князът е свещен и неприкосновен. Тези основни положения на конституцията и фактът, че тридесет и два текста са посветени на монарха, определят неговото място и роля като център на политическия живот в България. Князът, а след 1893г. царят, е върховен представител и глава на държавата. Той притежава изпълнителната власт и всички органи, чрез които тя се осъществява, действат от негово име и под негов върховен надзор. Законодателната власт е поделена между двама титуляри според конституцията. Дуализмът на законодателната власт, поверена на царя и народното представителство, осигурява значително по – широки възможности за ролята на българския монарх. В конституционен план влиянието на монарха при създаването на законите е осигурено с правото на законодателна инициатива, утвърждаването и обнародването на законите.
Съдилищата осъществяват съдебната власт от името на монарха, въпреки тази формула конституцията полага основите за изграждане на независима, но не и равностойна на изпълнителната съдебна власт, която е ограничена в рамките на традицията на континенталната правна фамилия. Съдът прилага закона – творение на парламента, което в конкретните условия е преди всичко продукт на волята изпълнителната власт, а не създава или открива право, като прилага юридическите принципи в конкретните дела.
По силата на Берлинския договор основният закон установява конституционната монархия като форма на управление въпреки идеите на Националното освобождение за чиста и свята република. Конституцията предоставя широки правомощия на монарха въпреки стремежа на народните представители да издигнат парламента на един п- висок пиедестал в съответствие с тенденциите на европейският конституционализъм. Понякога в литературата са били лансирани становища, че предвидената в Търновската конституция форма на управление е парламентарната. Най- често конституционалистите се позовават на разпоредбите на чл.4, който съединява монархическата форма с необходимостта от народно представителство.

Целият материал: