Живот между Сърбия и Албания

[Mozo]

Правно-исторически факултет
Югозападен университет „ Неофит Рилски ”




Курсова работа

по

ИЗВЪНРЕГИОНАЛНИ ФАКТОРИ И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА


Тема :

Живот между Сърбия и Албания



I. Въведение

Косово...дали то е „ябълката на раздора” или просто ябълка, към която Сърбия и Албания отправят своите апитити? Дали последните две не вярват, че притежават кошниците, от които се предполага, че тази ябълка е паднала и сега е изгубена сред нищото? Може би е така и може би те са толкова благосклонни към нея, че искат да й помогнат и ориентират като й покажат какво би било ако стане част от Сърбия или Албания. Питам се защо им „позволява” и защо не се опази от тази благосклонност?А може би няма избор.Сега те са по-силни от нея и тя няма право на глас. Но някой ден ще дойде времето, в което всичко ще се обърне в полза на Косово и то ще може да отстои себе си не само пред Албания и Сърбия, но и пред света. Скоро, много скоро...

„Косово е една равнина, където сърбите, превили гръб, орат земята, албанците леят пот в мините под земята...”

Името Косово има турско-албански произход и с него се обозначават косовският вилает, който преди Балканскятя война от 1912 г. обхваща територията Санджак, Горно Полимле, Косово и Метохия, както и северната част на Македония до Велес и източната част на Македония до река Брегалница. Площта на днешно Косово е 10 887 кв.км, което е 12, 3 % от тази на Сърбия. Регионът се състои от две отделни географски единици. Първата е Косово – долина между Прищина и Дреница, дълга около 4 км и широка около 14 км. Тя е гъсто населена , богата на селскостопански и минерални ресурси, с добре развита мрежа от транспортни връзки за тази част на Балканите. Другата е територията известна на сърбите като Метохия (през Средните векове с думата „ метох ” се обозначават манастирски имоти), която албанците причисляват към една по-голяма област, наречена Дукагин. Тя е дълга около 80 км и широка около 40 км и в сравнение с Косово е предимно земеделска област.Сърбите наричат целия регион Косово – Метохия или „ Космет ”.
Косово е особено богато на минерални залежи – там се намират 50 % от всички залежи на никел в бивша Югославия, 48 % от залежите на олово и цинк, 47% маг-незий, 36% лигнит и 32, 4 % - каолин. Районът е богат също и на кварц, азбест, ва- ровик, мрамор, хром и боксит. Освен подземните богатства Косово има разноо-
бразна флора и фауна – големи горски площи с кестенови, дъбови и брезови дърве-
та, обитавани от рисове, кафяви мечки и диви свине.
Но тъй като винаги е бил и продължава да бъде пренаселен, регионът е един от най-бедните на Балканите. Голямото демографско превъзходство на албанците в Косово в сравнение със сърбите е сериозна причина за омразата между двата наро- да през последните два века. Албанците съставлават около 90 % от населението на Косово. Според данните от 1981 г. албанското население в Югославия възлиза на почти половината от цялата албанска нация, което го превръща в на-голямата народност в света, управлявана от друга народност. Албанците са най-слабо интег-
рираната националност в бивша Югославия и заемат най-ниското социално-иконо-
мическо стъпало в най-бедния и най-слабо развит регион на Югославия. През 1991 г.те наброяват 1 954 747 души (25, 5 % от цялото население в Сърбия ) и имат най-високата за страната и за Европа раждаемост. През 1991 г. в провинцията живеят
170 000 сърби и черногорци, които представляват само 9 % от косовското население.
Според мнозина албанци и някои сърби въпросът за историческата принадлежност на Косово е само предтекст за етническо напрежение. Истинският проблем е в това, че стратегическото положение на провинцията е толкова важно, че Сърбия не може лесно да се откаже от нея или да й предостави някаква форма на истинска автономия. Косово граничи с Македония, която макар и да е призната от Съюзна република Югославия, до неотдавна се обявяваше открито срещу провинцията,предявявайки претенции към „наследството на бивша Югославия.”Но най-важният факт е, че Косово граничи с република Албания, която във военно отношение е на страната на Турция срещу Сърбия, и че планините, разделящи Косово от Албания и Македония, са единствената естествена защита в случай на кофликт между тези страни. Поради тези гео-политически и военни причини за Сър
бия е изключително трудно да се откаже от Косово.
Исторически албанският народ е разделен от географски бариери на две отделни групи, които говорят на различни диалекти и имат различно социално устройство. Гегите, сред които са и албанците от Косово , населяват планинските райони на север от река Шкумбини. До 1945 г. гегите живеят в племенни общности, които се основават на малка силно сплотена родова система, свързваща многобройни изолирани домакинства. Тоските населяват равнините и низините на юг от река Шкумбини и по времето на османското нахлуване те не са организирани в племена, а живеят в села като безимотни селяни. През 70-те години на 20 век правителството на Тирана си поставя за задача да наложи официален албански език, който до голяма степен да се основава на южния диалект на тоските. Гегите в Косово са предимно мюсюлмани сунити и около 10 % католици. Славянското население в по-голямата си част изповядва сръбската православна религия. Докато в Югославия се сменят националистически режими, някои албанци се „сърбизират” и приемат православната вяра, а много етнически сърби и черногорци се „ислямизират” или „албанизират”. Ето защо религиозните различия и лишаването от социални права са тясно свързани с етно-политическите конфликти в Косовския регион и постоянно противопоставят целите и интересите на славянските и албанските общности в региона.
Началото на борбата за Косово се заражда , още когато международната общественост признава очерталата се нова политическа карта в бивша Югославия. Този рисунък обаче оставя голяма част от жителите на региона неудовлетворена, и най-вече разочарование се „чете” в очите и сърцата на албанското население на Косово. Разпадането на Югославия през 1991 г. съвпада с рухването на комунизма в Албания. Тези две събития поставят на дневен ред албанския национален въпрос и въпроса за обединението на албанското население на бивша Югославия. Това от своя страна може да има драматични последици за други райони на Югоизточна Европа със смесено етническо население.
Повечето албанци, независимо дали живеят в Албания, или в бивша Югославия, смятат, че рано или късно албанците непременно ще се обединят в една държава. Преди обаче желанието да се превърне в реалност, сърби, македонци, черногорци и евентуално гърци ще трябва да се споразумеят отново за своите граници с Албания. Това може да стане причина за катастрофален конфликт на Балканите. Тъй като нито сърбите, нито албанските лидери в Косово няма да приемат провинцията да се върне към автономията от Конституцията от 1974 г.,за това са възможни само две алтернативи : независимост, гарантирана от международните сили, или кървава баня.
И за сърби и за албанци името Косово се е превърнало в синоним на „страданието и несправедливостта”, на които са подложени сръбският и албанският народ през тяхната бурна история. Но аз се питам защо „несправедливост”, когато именно Косово би трябвало да „сее”правда, тъй като е истинският съдник в конфликта, и рано или късно ще отсъди не друго, а своя лична свобода и независимост. А може би тези две „понятия” са злощастието на сърби и албанци, за това Косовската справедливост пряко се превръща в тяхна жестока несправедливост.
И все пак в Косово, отношението между тези два народа не винаги са приемали
форма на конфронтация. Новата балканска история е низ от битки и войни, подстрекавани и разпалвани от външни сили, от местни заинтересовани кръгове, които умишлено злоупотребяват с национализма и с отявления шовинизъм. Различията в езика, религията и обичаите се преувеличават. Жертвите на този процес неизменно са балканските народи, славяни или гърци, албанци или турци. Етническите и културните различия съществуват и не могат да бъдат отречени, но има нещо друго, което сближава тези народи : общата култура, онова, което е заложено от византийското, а по-късно и от османското управление. Още по-залегнали обаче са робството, гнетът и страданието, на които са били подложени всички тези народи.
Според сръбския историк Предраг Симич Косово е „район, който придава възвишеност на националната идентичност на сръбския народ, каквато роля има например Йерусалим за еврейския народ.” Емоционалната привързаност към региона е породена от Битката на Косово поле през 1389 г., когато Сърбия се изправя за последен път срещу настъпващите османски войски. Поражението, което сърбите претърпяват на Косово поле, оставя толкова дълбок неизлечим спомен, несравним с никое друго събитие от тяхната история, че те сякаш приемат , че са призвани да отмъстят за това поражение. Така Косово се превръща в люлка на сръбския народ. За сърбите провинцията е „душата и паметта” на нацията, светая светих на православна Сърбия.

Целият материал: