Международно частно право Казуси Казуси
През март 2007 г. Дружество със седалище в България сключило договор, по силата на който продавало хранителни продукти и добавки на украинска фирма. Материалите се доставяли периодично в хладилни складове на украинската фирма, намиращи се в Румъния, Молдова и Украйна. За превоза украинската фирма сключила договор със спецализиран български автомобилен превозвач. Една от доставките на обща стойност 200 хил. Евро пристигнала в склада в Румъния с твърде влошено качество, като в товарителницата било описано, че стоката е бързо разваляща се и трябва да се превози в срок от 20 дни от натоварването. Тя обаче пристигнала на 31- ия ден и украинците решили да търсят отговорност за това. В момента на разтоварване на лошокачествената стока в склада шофьорът на камионапо невнимание го преобърнал и разрушил стената на халето, където се съхранявали и други стоки на същата украинска фирма.
Въпроси:
1.Квалифицирайте фактите.
2.Определето Международната компетентност (МК) относно търсенето на отговорност.
3.Определете приложимото право (ПП).
4.Какъв ред за екзекватура ще се следва?
5.Изяснете формулата за привързване lex voluntatis?
6.Какво е съотношението между източниците на МЧП?
7.Кое е особеното в уредбата на европейското изпълнително основание при безспорни вземания?
Отговори:
1. В така изложения казус, следва да се извърши правна квалификация на фактите. Това е процес, при който фактите се свързват с релевантните норми на МЧП. В конкретния случай сме изправени пред две правоотношения: Първото е договор за покупко – продажба с международен елемент, който се изразява в това, че седалището на продавача е в България, а седалището на купувача е в Украйна. Мястото на дейност на купувача е в Румъния, Молдова и Украйна. Второто е договор за превоз, сключен между българския превозвач и украинската фирма. Местоизпълнението е в Румъния. Във връзка с това правоотношение са възникнали вреди – деликт, при което българският превозвач е нанесъл вреди на украинската фирма. Шофьорът е деликвент, но фирмата – превозвач отговаря за действията му. Според Виенската конвенция за международна продажба на стоки собствеността преминава към купувача от момента на предаване на стоката на превозвача. В товарителницата е описано, че стоката е бързо разваляща се, но купувача не е уведомен за това. От казуса следва, че стоката е развалена от забавата. Оттук следват и изводите, че отговорността на превозвача произтича от договора за превоз – както забавата от 11 дни, така и деликта. Тоест търси се и договорна и деликтна отговорност.
2. Първо се определя МК към договоната отговорност: Договорът за превоз е автомобилен. Към казуса има отношение Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В чл. 1 от същата е указано приложното поле на конвенцията: от казуса следва, че попадаме в хипотезата на чл. 1: България е страна – съдоговорителка по конвенцията, мястото на приемане на стоката е в България, а мястото на доставянето и е в Румъния. Според чл. 31 ищецът може да сезира съдилищата по местожителството на ответника или главното му седалище или мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й. Следователно ищецът може да сезира българският съд – по седалището на ответника (българската фирма – превозвач) или румънския съд по мястото на доставяне на стоката. Конвенцията още определя всички права и задължения на страните по договора за превоз.
МК на българския съд: страните нямат имунитет. Казусът се развива през март 2007 г. - по това време България е държава – членка в ЕС. Следователно у нас има пряк и директен ефект Регламент 44/2001 г., който определя компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел 1“). Проверява се дали сме в обхвата на регламента по чл. 1 – в случая да, не сме изключенията. Не попадаме в хипотезите на чл. 22 - няма изключителна компетентност. Няма мълчаливо учредена компетентност по чл. 24, няма и споразумение за избор на съд по чл. 23, както и по-слаба страна (потребител, застрахован, работник). Преминаваме в търсенето до обща компетентност – по чл. 2 от регламента във връзка с чл.60. Искове срещу лицата с местоживеене в държава – членка ( т. е. седалище, централно управление, основно място на стопанска дейност), независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Следователно общата компетентност е на българския съд. Следва да си зададем въпрос дали може да има специална компетентност? Отговорът намираме в чл. 5 и 6 от регламент 44: Срещу лице с местоживеене в държава – членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка, по дела свързани с договор за продажба на стоки по мястото където са доставени стоките (местоизпълнение). В нашия казус това е Румъния – следователно особено компетентен е румънския съд.
Относно МК към деликта: Отново по регламент 44 проверяваме дали има изключителна, компетентност, мълчаливо учредена компетентност, споразумение за избор на съд или по-слаба страна. В случая няма, следователно отново преминаваме към общата компетентност по чл.2 във връзка с чл. 60 от регламент 44: българският съд е компетентен да разгледа извъндоговорните отношения за вреди. Отново има и специална компетентност на румънския съд, тъй като съгласно чл. 5, параграф 3 от регламента компетентен е и съда по мястото на настъпване на вредите, а именно: в Румъния.
3. ПП относно договора за превоз: отговорността на превозвача се определя се от преките норми на Конвенцията CMR. Относно договора за продажба: Проверява се в другите международни източници – Виенската конвенция за международна продажба на стоки. В чл. 1 е обсега на приложение на конвенцията. В този казус местата на дейност на двете страни са в различни държави. Тъй като в чл. 2 не попадаме в нито една от хипотезите за изключване от обсега – конвенцията следва да се прилага. Конвенцията е диспозитивна и би могло да се изключи приложението й с уговорка в договора между страните, но това не е станало.
ПП – Римска конвенция. Чл. 4, параграф 2 въвежда една презумпция, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характеризиращото задължение по договора е установила своето обичайно местоживеене (централна администрация за ЮЛ). При договор за покупко - продажба продавачът дължи характерната престация, а седалището на дружеството е в България. Следователно приложимо е българското право. Има се предвид материалното право – ТЗ и ЗЗД.
ПП към деликт: В случая сме изправени пред приложното поле на регламент „Рим ΙΙ“ (864/2007), който влиза в сила от януари 2009 г. И урежда приложимото право към извъндоговорните задължения. Съгласно чл. 4, параграф 1 ПП към непозоленото увреждане е правото на държавата, където е настъпила вредата – в казуса това е Румъния. Но следва да се съобрази факта, че деликта е ричинен във връзка с договора за превоз, който е едно предходно отношение между същите страни. Следователно съгласно чл. 4, параграф 3 от регламента: приложимо към деликта е българското право, за да се достигне резултат на единен статут.
2 - 05.11.2008 г.
Осемнадесет годишен датчанин (бивш българин), живеещ в Базел от 5 години, сключва договор в София с „Керемиди“ ООД за покупка на 10 000 бр. Керемиди. Продавачът е дружество, регистрирано в Германия, където е и неговото главно (действително) управление, но развиващо основната си дейност по производство и търговия с керемиди у нас. Купувачът се обърнал към продавача, след като е посетил неговия интернет сайт: keremidi.bg, в който са били посочени конкретни спецификации на продукти, цени и налични количества. Продавачът не знае, че купувачът е чужд гражданин и е предполагал, че керемидите ще се използват на територията на нашата страна. В действителност те ще служат за покриване на селскостопанска ферма в Алпите, където купувачът отглежда крави и където живее със семейството си (60 % от сградите служат за лични нужди). Цената е платена при сключването на договора в София. Непосредствено след това керемидите са вдигнати от купувача. Датчанинът (все още 18 годишен) сключва договор за превоз на керемидите в Базел с дружество – превозвач, регистрирано в Италия, но имащо основно място на дейност (ОМД) в Австрия. Превозвачът извършва превоза. При пристигането на керемидите, се оказва, че 70 % от тях са счупени. Датчанинът предявява у нас иск за намаляване на цената и обезщетение за претърпените вреди срещу „Керемиди“ ООД и иск срещу превозвача, с който претендира обезщетение за повредите, причинени на товара по време на превоза.
Въпроси:
1. Квалифицирайте фактите.
2. Определето Международната компетентност (МК)
3. Определете приложимото право (ПП) към дееспособноста.
Към казуса е дадено допълнително, че правния статус на ФЛ се определя от правото на държавата по обичайното местопребиваване на лицето. Дееспособността в Швейцария настъпва на 20 годиник, а в Дания – на 18 г. Виенска конвенция за международна продажба на стоки – прилага се само ако всички по договора знаят, че има международен елемент.
Отговори:
1. В така изложения казус, следва да се извърши правна квалификация на фактите. Това е процес, при който фактите се свързват с релевантните норми на МЧП. В конкретния случай сме изправени пред две правоотношения: Първото е договор за покупко – продажба, сключен между купувачът, с датско гражданство, 18 годишен, с обичайно местопребиваване в Базел, Швейцария и продавача – юридическо лице, регитрирано (действително управление) и седалище в Германия, но ОМД – България. Местоизпълнението на договора е в София, България. Вазжно е за отбелязване, че „Керемиди“ ООД не знае къде ще се използват керемидите. Второто правоотношение е договор за превоз, сключен в Базел, между купувача и дружествоо – превозвач, което е регистрирано в Италия и има ОМД в Австрия. Местоизпълнението на договора е в вейцария.
Искове: 1. иск за намаляване на цената и обезщетение, заведен в България за претърпени вреди срещу „Керемиди“ ООД и 2. иск срещу превозвача, като претендира обезщетение за повреди на товара.
2. МК: По първото правоотношение – договор за покупко-продажба на стоки. Договорът е сключен в България, страните нямат имунитет. В казуса не е упомената дата, следователно се счита, че действието се развива днес. Приложение намира регламент 44/ 2001 г. , който има пряк и директен ефект в българското законодателство след присъединяването на България през 2007 г. към ЕС. Попадаме в приложното поле на регламента след направена проверка на изключенията, изброени в чл. 1. Не попадаме в хипотезите на чл. 22 - няма изключителна компетентност. Няма мълчаливо учредена компетентност по чл. 24, няма и споразумение за избор на съд по чл. 23. Стигаме до въпроса дали в казуса има по – слаба страна : потребител, което се проверява съгласно чл. 15. В казуса е упоменато, че 60 % от фермата се използва за лични нужди, а 40 % - за търговска дейност. Подобен проблем е отнесен до СЕО. Това е смесен договор. Съгласно решение на СЕО C–464/2001г. (делото Грубер) – съществува изискане за цел извън неговата търговска дейност. Чл. 15 от регламента е специална норма, която се тълкува стеснително, като се ограничава общия принцип на чл. 2. Можем да възприемем в случая, че договорът е за продажба (търговски), не е потребителски. 40 % не е незначителна част и не може да се приеме, че купувачът е по-слабата икономически страна. Може да се обоснове обща компетентност по чл. 2 - ответникът да има местоживеене в държавата на сезирания съд. В казуса ответникът е търговското дружество с ОМД в България, което според чл. 60 от Регламента означава, че има местоживеене. Следователно българският съд ще е компетентен.
Целият материал:
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Казуси по Международно частно право
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 283738
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 334077
- Местоположение: Somewhere In Time
Казуси по Международно частно право
- Прикачени файлове
-
- Казуси по Международно частно право.rar
- (14.93 KиБ) Свален 6 пъти
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Сарафов за снимките с Пепи Еврото: Гешев разполага с частно външно наблюдение
от Mozo » пон май 29, 2023 12:01 » в Любопитни новиниСрещу мен се води мръсна, кална война. Публикуваните снимки (от Антикорупционния фонд с въпрос дали КПКОНПИ прави проверка), на които се вижда Петьо... - 0 Отговори
- 17 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пон май 29, 2023 12:01
-
-
-
Методическа разработка по етика и право
ИЗГОТВИЛ : ----------------------------------------------------------------------------------------------------------
МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА по Етика... - 0 Отговори
- 48 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
ср май 03, 2023 16:40
-