Лекции по осигурително право

[Mozo]

Осигурително право
- социална сигурност – материална сигурност на човека като член на обществото и чрез обществото – правото е предвидено в ВДПЧ
- три средства за постигане на материална сигурност – 1.трудът на човека; 2.общественото осигуряване – предоставя средства, които заместват липсващите трудови доходи или поемат необичайни разходи, които човекът трябва да направи; когато и то не може да помогне – 3. Социалното подпомагане – предоставя средства в пари и натура и извършване на фактически действия за задоволяване на насъщните потребности, които лицата не могат да задоволяват сами или с помощта на своите близки
-няма отрасъл с по - всеобхватно приложение – насочено е към всеки член на обществото; започва да се прилага от зачеването, съпътства човека през целия му живот и го надживява
Учебници: 1. ОП - В. Мръчков;2. ОП – Красимира Средкова, Сиби 2008г.
Източници – КСО ;ЗЗО; ЗСП; много ПНА (препоръчва сборниците на „Сиби”)

Предмет, метод , система и функции на ОП
- предметът се определя от кръга ОО, които даден отрасъл регулира – предметът на ОП – също; това са отношенията , свързани с материалното осигуряване на гражданите, когато поради настъпване на предвидени в закона обективни причини не могат да придобиват средства за живот срещу труда си или се налагат необичайни разходи; това са формално обособени отношения – Осигурителните отношения съществуват само доколкото правото ги урежда – без да са уредени в закона, те не съществуват ; става дума за набиране и разходване на огромни финансови средства, поради което е необходимо точно да бъдат определени субектите на правата и задълженията
-ОП възникна на сравнително по-късен етап от развитието на човешкото общество; наченки още в първобитно-общинния строй, посмъртни каси; в средновековието – църквата; в Англия – приятелски дружества; държавата се намесва по-късно – в Германия по времето на Бисмарк – работещите, работодателите и държавата натрупват средства в определени фондове, които се разходват при настъпване на предвидени в закона причини, които водят до загуба на трудовите доходи; създава се моделът „Бисмарк” – младите издържат старите, здравите издържат болните, богатите издържат бедните – трудоспособните набират средства в определен фонд; разходването не е в зависимост от размера на вноските; изградена на разходо-покривен принцип – всички участват в набирането, а в разходването – само тези, за които настъпи основанието
-след Германия, осигурителни закони се приемат във Франция, Русия; развитие на тази система след Първата световна война
-модел „Беверидж” – държавата осигурява минимална закрила на всички граждани; ако някой желае нещо повече – доброволно осигуряване
-у нас ОП се оформя в началото на 20в. – Закона за общественото осигуряване – 1921г.
характеристика на обществените отношения, предмет на ОП:
1)отношения по материалното осигуряване – предоставяне на парични или натурални средства
2)осигуряване на изрично определени в закона лица – осигурени лица – включва всички лица, които осъществяват трудова дейност срещу възнаграждение; днес достига до всички български граждани;възможност за допълнително доброволно осигуряване
3)в определени от закона случаи – осигурени социални рискове – определят причините, довели до неблагоприятните последици, които се поемат от общественото осигуряване; наблюдава се тенденция към постепенно разширяване; чл.1 т.1 КСО
4)отношения на материално осигуряване на определени в закона лица при настъпване на определени в закона причини, което се осъществява за сметка на специално обособени средства – в нарочни осигурителни фондове; чрез тях рискът от неблагоприятните последици се поема от осигурителния орган; набирането на средствата става с или без участие на осигурените лица (например не участват в набирането на фонд ТЗ или ПБ)
-науката за ОП има за предмет преди всичко действащото ОП като правен отрасъл; тя трябва да даде знания за отрасъла и да насочи към правилното му прилагане; включва изучаване на историческото развитие, международноправната уредба; сравнителни изследвания; координация на системите за социална сигурност в ЕС и предложения за усъвършенстване на законодателството
-най-широко е съдържанието на ОП като учебна дисциплина – 1)познания за отрасъла; 2)за науката; 3)по дидактически съображения – знания за социално подпомагане (отделен отрасъл, но се изучава заедно с общественото осигуряване); една от най-новите учебни дисциплини
-система на ОП – съвкупност от определени по своите родови признаци и обособени по степен на общност правила за поведение; критерий – степента на абстрактност и широта на приложното поле на съответните правила – системата е изградена догматично – обща и специална част;
-Обща – правила и институти от значение за цялото ОП –осигурителни отношения, осигурени социални рискове и други;
- особена(спец) част – включва отделни елементи на осигурителната система – условно могат да бъдат обособени в 3 групи:
1)обществено осигуряване при невъзможност за полагане на труд – в зависимост от очакването за преодоляване на конкретната причина, с която се свързва невъзможността – краткосрочно(очаква се да бъде преодоляна; 3 случая – 1)временна неработоспособност; 2)майчинство; 3)безработица – периодът, за който се изплаща обезщетение, е предварително определен и дългосрочно(пенсионно) – осигурителните плащания се дължат за предварително неопределен период от време и не се очаква възстановяване на работоспособността – изплащат се пенсии;
2)здравно осигуряване – предоставят се материални средства за посрещне на разходите за лечение при увреждане на здравето на осигуреното лице; няма значение дали увреждането е довело до неработоспособност;
3)контрол за спазване на осигурителното законодателство и отговорност за неговото нарушаване – поради спецификата и значимостта на осигурителните отношения е създадена специална система за контрол и специални санкции
функции на ОП – изразяват основните насоки на въздействие на правото върху регулирането от него отношения; 1)основна – закрилна функция – ОП цели гарантиране на социалната сигурност на гражданите – създава се възможност за осигуряване на съответен на човешкото достойнство живот на стабилна икономическа основа – чл.28 ал.1 ВДПЧ; чл.12 ЕСХ – проява е обезщетението при временна неработоспособност, отпускане на пенсии, предоставянето на минимален пакет медицинска помощ; 2)стимулираща – насърчаване на активното поведение на човека за гарантиране на неговата собствена социална сигурност – например съразмеряване на обезщетенията с осигурителния доход, задължението на здравно осигурените лица да полагат грижи за опазване на собственото си здраве, изискването безработните да са на разположение на БТ и др.
-постигането на функциите се осъществява чрез конкретни правила за поведение
-начинът за осъществяване на въздействието определя методът на правно регулиране – определя се в съвкупност от успоредно прилагане на три основни критерия – 1)ред за установяване на правилата - определя се от органите, които установяват тези правила – преобладава централизираното регулиране – от централните ДО – чрез издаването на НА; необходимо е, за да има еднаквост при набирането и разходването на средствата; по изключение се използва децентралистичен (локален) способ – установяване на специални правила за поведение за определени категории участници в ОО от самите тези участници – например правилниците на дружествата за доброволно осигуряване; 2)според свободата на действие на участниците в ОО – изключително императивно (властническо) регулиране – точно определяне на поведението на участниците, невъзможност за отклонение; причина отново е необходимостта от еднаквост; по изключение – диспозитивно регулиране – поведението на страните се определя от волята им – възможността за доброволно ОО ( например при сключването на договор за ДОО); 3.властническо положение на осигурителния орган – има правна възможност да изисква определено поведение от осигурените или от техните осигурители и да осъществява контрол; в редки случаи може да има равенство – при сключването на осигурителния договор при доброволното ОО;
-разлики с ТрП – ОП урежда отношението при невъзможност за полагане на труд, хипотезите на предоставяне на заместващи или допълващи ТВ престации; ТПО са основание за осъществяване на ОО на работниците и служителите – извършването на трудова дейност е основание за включването на работниците и служителите в кръга на задължително осигурените лица ( но ТПО не е единственото основание)
-ОП и Данъчно право – и при двете става дума за набиране на средства от определен орган от получаваните от гражданите доходи; редът е в ДОПК; но осигурителните вноски имат специфични източници – само доходи от труд дейност; превеждат се по целеви фондове; винаги са възмездни за разлика от данъците;
-ОП и Застрахователното право – при застраховането може да има различно съдържание на рисковете, при ОО – винаги става дума за невъзможност за полагане на труд или за увреждане на неговото здраве;ОО винаги е свързано с конкретно определено ФЛ; средствата за застраховането се натрупват с вноски на застрахованото лице

10.10.2011г.
Източници на осигурителното право
Източниците са актове на компетентни държавни и други органи, приемани по установен ред, в които се съдържат правила за поведение, те са актове на определени органи, чрез които правото осъществява регулативното си действие
Значимостта им – необходимо е създаването на специални правила за поведение, на един етап става необходимо държавата да се намеси – нормативни и други актове се създават, характерно за тях е:
на първо място,че те са нормативни актове, и те са съвкупност от норми, от правила за поведение, тези норми определят възможното и дължимото поведение на участниците, те са общи правила и задължителни за неопределен кръг участници в осигурителните отношения, за неспазването им – юридическа отговорност, административно наказателна или големи наказания
на второ място – съдържат правила за регулиране на осигурителните отношения, предметната обособеност изисква специални правила – съдържат се в НА.
На трето – те са НА, които регулират осигурителните отношения и се създават от определени органи, преди всичко държавни, централните органи на законодателната власт и по изключение на изпълнителната власт ( преди всичко МС – например Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, министри с функционална компетентност – Наредба за неотложната медицинска помощ
Както НА на трудовото право – те се приемат след тристранно сътрудничество., чл. 3, ал. 1 КТ, всички актове подлежат на предварително обсъждане в Националния Съвет за тристранно сътрудничество
По изключение – източници могат да създават и недържавни органи , когато изрично е предвидено в закона, когато законът делегира правомощия, само в областта на доп. Обществено осигуряване, например пенсионно осигурително дружество за допълнително задължително пенсионно осигуряване
На четвърто място – характеризират се с множественост, голям брой са, макар и да има два важни закона (кодекси), законодателството по същество не е кодифицирано, защото в двата кодекса е уредена само материята по набиране на средствата; тази множественост се обуславя и от обективни причини – сложност и динамика на отношенията, много различни престации, различни условия, зависими са от икономическите условия
Множественост – и заради т.н. преходен период, нови принципи се налагат, но основният проблем е в законодателя
На пето място – тяхната многостепенност, всички възможни източници, но много проблеми възникват от това
Принципа на единство и диференциация, преобладава единството – единен правен режим на общественото осигуряване за всички категории, единни институции, единство на предпоставките за изплащане на паричните обезщетения и помощи
Съчетава се с принципа на диференцираност – различия на правната уредба, чрез съобразяване с особеностите на субектите и основанията за осигуряване, предназначението й е – социална справедливост, кои са критериите за диференцираност:

Целият материал: