Пищови по семейно право

[Mozo]

1.Понятие и предмет на СП
СП е система от правни норми, които уреждат отношенията основани на брак, родство и осино-вяване, настойничество и попечителство.
Предмет на СП – това са отношенията, основани на брак...попечителство
Понятие за семейство:
-в широк смисъл е съвкупност от ФЛ, свързани с правни връзки на брак, родство или осиновяване
-в тесен смисъл – ако живеят в общо домакинство
Специфични семейнопрани институти са:
-семейната имуществена общност
-съпритежание на права
-издръжката
Правопораждащи ЮФ в СП:
-брак
-родство/произход/
-родство по осиновяване
-настойничество и попечителство
Принципи на СП
-закрила на брака и семейството от държавата
-равноправие на мъжа и жената
-доброволност и трайност на брака -гарантира се от процедурата на сключване на брака и на развод
-всестранна защита на детето
-грижа и подкрепа на членовете на семейството
-принцип на единобрачието и валидност само на гражд.брак
Източници на СП
-КРБ
-Международни актове – конвенции и договори
-нормативни актове – СК, ЗЗакрД, ЗГР, ГПК и др.
-подзаконови НА – Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка, Инструкция за реда на медицинско освидетелстване на встъпващите в брак и др.
-други източници – общите актове на ВС и ВКС

5.Болестта родството и осиновяв., като пречка за брак.
Два вида болести – психични и опасни болести
І. Психичните болести са свързани с валидността на съгласието за сключване на брак. Лицето страдащо от такива болести е неспособно да изразява правно-релевантната воля. Болестите, засягащи съгласието са сведени до такива, които обуславят пълно запращение на лицето, т.е. трайно състояние, създаващо перманентна неспособност за изразяване на валидна воля.
Ако лицето не запретено,
но са налице съответните предпоставки за това, дееспособно лице не може да сключи брак, защото важно е действителното му състояние.
При ограничено запрещение се допуска брак, понеже се счита че бракът е лесен за разбиране дори и при психично-рацстроените и умствено изостаналите.
ІІ.Опасна болест – сериозна опасност за живота и здравето на другия съпруг и поколението му. Орасността се изразява във възможност за пренасяне ли заразяване, а също така и опасност от агресивно състояние на болния, който може да увреди фицически другия съпруг. За поколението опасността се изразява в наследяване. Важна е преценката с оглед научни постижения, появата на наследствена обремененост, възможността за овладяване със съответните лекарства.
ІІІ. Родството, като пречка за брак – простира се м/у всички роднини по права линия без ограничение и по съребрена до 4-та степен.
По права линия – лица, които пряко или непряко произхождат един от друг/баща и син, дядо и внук/. Степените на родство се определят от ражданията, които свързват двете лица.
По съребрена – когато лицата произхождат от общ родоначалник. Степените се изчисляват от съответното лице, през съответния родоначалник, до другото лице, като се броят ражданията. Например 4-та степен са първи братовчеди или брат и внучка на другия брат.
ІV.Осинявяването, като пречка за брак. Има два вида осиновяване
-непълно – при него забранен е само бракът между осиновител и осиновен/ и низходящите на осиновения/. Няма пречси за брак м/у осиновения и с роднините на осиновителя.
-пълно – бракът е недопустим само между лицата, които стават роднини по права линия или „братя и сестри”
Пречките за брак с роднините по осиновяване, съществуват докато трае самото осиновяване. Ако то бъде прекратено, отпадат и пречките за брак.

9.Управление и разпореждане с лично и общо имущество
По отношение на личното имущество, съпрузите се третират, като самостоятелни гражданскоправни субекти. Всеки от тях може да се разпорежда с личното си имущество и да извършва всякакви сделки.
Има едно изключение на този режим. Това е разпореждането със семейно жилище, жилището ли помещенията, в които живее семейството. Разпореждането с такова имущество, може да се извърши само със съгласието на другия съпруг – несобственик. Такова съгласие може да се замени с разрешение от РСъд, ако се установи, че не е в ущръб на децата и семейството.
Разпореждане с вещите, включени в СИО
В СИО няма дялове, поради това разпореждането с вещи СИО може да се извършва само съвместно от двамата съпрузи. При управителните сделки, когато вещта не се отчуждава, а само се използва /например договор за ремонт, наем и др./, действията могат да се извършват от всеки един от съпрузите. Приема се, че е налице своеобразно, законно представителство спрямо неучаствалия съпруг.
Х-ра на разпоредителната сделка е успорим. Т.е. ако има еднолично разпореждане с общо имущество от страна на единия съпруг, то другия може да го оспори. Тук има две хипотези, в зависимост от това дали разпореждането е с недвижимо имущество ли с движими вещи
- разпореждане с недвижимо имущество – другият съпруг може да оспори едноличното разпореждане с недвижими имоти в 6 месечен срок от узнаването му, но не по-късно от 3 години от извършването на сделката. Оспорването става по исков ред. Искът е констититивен. Преди да изтече срокът за оспорване от другия съпруг, сделката е при относителна недействителност. Тя не е нищожна, защото при определени предпоставки може да породи действие и да се валидира – изтичане на срока за оспорване.
- разпореждане с движимо имущество – при разпореждане в/у обща движима вещ, чрез възмездна сделка, извършена от единия съпруг, без участието на другия съпруг, третото лице придобива правото, ако не е знаело или не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. Тона означава, че ако третото лице –купувач е добросъвестно, то сделката произвежда действие, но ако е недобросъвестно, сделката не произвежда действие за другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква нотариална заверка на подписите се прилага хипотезата за разпореждане с обща недвижима вещ.

изчезне, и няма сведения за него, повече от една година. Ако са изтекли пет години от деня, в който е последното известие за него, по искане на заинтересованите лица, съдът обявява лицето за починало. Ако изчезването е по време на война или друго събитие, което дава основание да се приеме, че то е загинало, срокът е две години. За дата на смъртта се приема датата на последното известие за него.
Обявяването на отсъствие не прекратява брака, обявяването на смърт го прекратява, но не от момента на предполагаемата смърт, а от влизане в сила на съдебното решение. Така че, ако отсъствието или смъртта не са обявени формално, то презумцията за бащинство ще важи, колкото и отдавна да е изчезнал той.
Оспорване на предположенето за бащинство
Презумцията за бащинство е оборима. Оспорването става с орицателен установителен иск за оспорване на бащинство. Овластени за предявяване на такъв иск са съпругът на майката и самата майка.
При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът. Искът за оспорване е ограничен с преклузивен срок. За майката този срок е една година от раждането, а за съпругът – от узнаването за раждането. Предмет на доказване е, че детето не могло да бъде заченато от съпруга. Допустими са всякакви доказателства за това – кръвни и ДНК експертизи, медицински и др. Ссъс свидетелски показания не може да се докаже, но може с факти, че по време на зачеването единия от двамата е бил в чужбина или в затвора или пък ако се докаже неспособността на съпруга да бъде баща.

Продължание на въпрос № 13
навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, то припознаването се заличава със съответната бележка в акта за раждане.
Оспорване от трети лица – извършва се само от заинтересовани лица. Интересът може да бъде наследствен, морален и др. Третото лице, трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Ако направи това, то припознаването ще бъде заличено с обратна сила.
Унищожаване на припознаването – това е възможност на самия припознал, да иска унищожаване на собственото си волеизявление, поради порок на волята.
Припозналият може да иска унищожаване на приознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при ндееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. Предмет на доказване е порокът на волята, т.е. трябва да бъде доказана грешката, измамата, заплахата или недееспос.
15. Осиновяване. Необходими съгласия
І.Осиновяването е създадена чрез юридически акт правна връзка /осиновително правоотношение/, между две лица, подобна на връзката м/у родител и дете. Осиновяване се допуска само ако е в интерес на осиновения.
Условия за осиновяване – три групи
а/условия, отнасящи се до личността на осиновения
-лицето трябва да не е навърило 18 години, при подаване молбата за осиновяване
-не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази разпоредба не се отнася за съпруга на осиновителя
-осиновява се само лице, което е включено в списъка на общинската служба по осиновяване. Изключение има само, когато осиновяването лице е дете на единия съпруг или дете на роднини. Включването в списъка за осиновяване става по молба на родителите, а ако те са неизвестни – с решение на районния съд. Инициативата се поема от прокурора, кмета или управителя на дома, в който е настанено детето
б/условия отнасящи се до осиновителя
- осиновителя трябва да е дееспособно ФЛ, което не е лишено от родителски права. Изключение има само когато се осиновява дете на другия съпруг
-осиновитеят трябва да има писмено заключение, че може да осиновява. Такова се издава от общинската служба за закрила на детето, след проверка на качествата на желаещия и има действие две години.
в/условия отнасящи се до общите качества на осиновителя и осиновения
- възраст – за осиновения от един месец до 18 години. От раждането на детето, родителите му могат да дата съгласие за осиновяване, не по-рано от един месец. За осиновителя възрастта трябва да е с 15 години разлика от възрастта на детето, с изключение когато се осиновява дете на съпруг/ тогава никаква разлика не е необходима/ и при осиновяване от двама съпрузи /тогава е достатъчно разлика само от единия родител/
-наличие на родствена връзка - по права линия без ограничение на степените, с едно изключение - дядото и бабата могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или едният от родителите му.
ІІ.Съгласие за осиновяване –
- съгласие от осиновяващ – абсолютно здължително
-съгласие от осиновен – ако детето е навършило 14 години се иска, ако е 10-14г. се изсушва от съда, но не е необходимо съгласето му
-родители на осиновения – единодушно и от двамата родители. Ако са непълнолетни, поставени под ограничено запретение или лишени от родителски права, родителите дават само мнение.
Ако са малолетни, поставени под
20. Ограничаване и лишаване от родителски права.
І. Ограничаване от родителски права – принудителна мярка, която се налага от районния съд, когато:
- поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Районният съд поставя условия на този родител, за упражняване на родителските му права
- ако личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето са застрашени поради продължителна физическа или душевна болест на родителя, поради която той не е в състояние да упражнява родителските си права, това също е основание за ограничаване им
ІІ. Лишаване от родителски права:
- при особено тежки случаи, когато поведението на родителя поставя в опасност личността, здравето, възпитането или имуществото на детето.
- когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка
Ако детето има само един родител и на него са му отнети родителските права, то съдът взема мерки за закрила и го настанява извън семейството.
ІІІ. Производство
Иска пред районния съд. Право на иск имат:
-другият родител
-прокурора, когато счете че е нарушен обществения интерес
-дирекция „Социално подпомагане”
Съдът взема решение с определение, след като изслуша страните. Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено.
Родителят може да поиска възстановяване на родителските си права, ако счете че са отпаднали основанията.

25. Развод – обща характеристика
Разводът е способ за съдебно прекратяване на брака, приживе на съпрузите, поради причини възникнали след неговото сключване.
Важен момент е, че чрез развод, бракът може да бъде прекратен само от съда, независимо че е сключен от длъжностно лице по гражданско състояние.
Основанията за развод, на базата на които съдът прекратява брака са 2:
-поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака
-по взаимно съгласие на съпрузите
Разводът на базата на настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака се нарича още развод по исков ред. Производството е исково, спорно.
При развод по взаимно съгласие на съпрузите, производството е от типа на охранителните, тъй като няма спор.
Втората група въпроси, които законодателно са решени са въпросите за последиците от брака. Последиците са:
-лични – свързани са със статута на съпрузите и положението на децата, ако има такива, след брака
-имуществени – при развод по исков ред, спора за имуществото е изведен в отделно производство. При развод по взаимно съгласие, имуществените последици са предмет на споразумението между съпрузите.
26. Развод по исков ред
Всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Производството е исково, спорно. Искът е конситтуитивен.
Тежеста на доказване е върху ищеца. Той трябва да изложи факти, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
„дълбоко разстроен” е брак, при който м/у съпрузите липсва взаимно уважение, доверие и другарски отношения
„непоправимо разстроен” е брак, при който няма възможност за преодоляване и възстановяване на брачната връзка.
Причините могат да бъдат изневяра, несходство в характерите и др. Често изтъквана причина е фактическата раздяла м/у съпрузите, но тя може да бъде и проява на разстройството на брака. Фактическата раздяла е не просто раздяла м/у съпрузите, а трябва да има прекъсване на семейните отношения.
Съдът е длъжен да изследва причините, а също така и вината, освен ако разстройството на брака не се дължи на обективни причини. Въпросът за вината е важен, поради последствията, които ще настъпят при евентуален развод.
-по отношение на издръжката – право има само невиновния съпруг
-по отношение на упражняване на родителските права- на невиновния
-по отношение на сем.жилище – обикновено на когото поверят децата
-за погасяване на разноските по делото
Важно – първото заседание винаги е помирително!

34. Наследяване. Наследство. Откриване на наследство
Наследяването е преминаване на имуществото на починалото лице към едно или няколко лица – наледници. Налице е наследствено правоприемство.
Наследяването бива два вида:
-по закон – Закона за наследството предписва реда и лицата, които имат право на наследяване. Волята на наследодателя не участва.
-по завещание – наследяването е на основание волята на наследодателя, изразена приживе в особен документ – завещание
Заветът е особен вид завещание, при което завещателят завещава конкретно имущество. Лицето на което е завещано това имущество се нарича заветник и той няма качеството на наследник. По начало правоприемникът не получава нпосредствено това имущество, а посредством наследник, на когото правоприемникът се явява особен кредитор.
Наследство – съвкупност от прехвърлими права и задължения на наследодтеля, които той е притежавал приживе.
В състава на наследството влизат преди всичко имуществени права. Наследяват се:
-право на собственост и огр.вещни права в/у движими и недвижими вещи
-облигационни права, придобити о наследодателя във връзка със сключени от него договори, вземания,
- някои лични права, като авторските права - наследяват се еднократно и за срок
- членството при капиталовите дружества
-задължения – наследниците, отговарят за тях съобразно дела, които получават. Глобата не се наследява, тъй като е наказание, но ако акта е влязъл в сила приживе, глобата ще се събира от имуществото му.
Не приминават по наследство:
-право на ползване- то се погасява със смъртта на наследодателя
-права и задължения по договори, сключени с оглед личнотта на починалия – например договор за поръчка
-права и задължения за идръжка
-права от трудов договор
Откриване на наследство – ЮФ при наличието на който възниква правото на наследяване. Това става в два случая: смърт на наследодателя и обявена смърт в случай на безизвестно отсъстващо лице.
Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя по последото му местожителство. Това има значение за определяне компетентността на държавните органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на наследството
Когато има едновременна смърт на няколко лица – например катастрофа, се приема че по-възратният е починал първи. Това е с цел да се определи точния момент на наследството.

38. Размер на наследствените дялове
- наследници от 1 ред – по закон получават равни части
- от 2-ри ред – родителите получават равни части, но ако е починал единят или е недостоен, наследството се получава от живия. Ако починалият е оставил само възходящи от по-горна степен, наследяват тези с по-близка степен без значение дали са по майчина или по бащина линия
- от 3 ред/братя и сестри и техните низходящи по право заедно с възходящи от по-горна степен/
Когато наследодателя е оставил само братя и сестри и техните низходящи, братята и сестрите наследяват равни части, а техните низходящи по право на заместване – техните части.
Когато е оставил братя и сестри, заедно с възходящи от 2-ра и по-горна степен, братята и сестрите наследяват 2/3, а възх. – 1/3. Дяловете на братята и сестрите се определят от това дали са еднородни, еднокръвни, едноутробни.
- преживелият съпруг – когато наследява с първи ред наследници, получава от идивидуалното имущество част, равна на частта на всяко дете, независимо от броя им. Когато наследява с втори ред наследници, получава дял, като от значение е продължителността на брака

Целият материал: