Право на Европейския съюз - източници и основни правни принципи

[Mozo]

Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Юридически факултет, Специалност “Право”

Курсова работа по Обща теория на правото

на тема

“ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - ИЗТОЧНИЦИ И ОСНОВНИ ПРАВНИ ПРИНЦИПИ”

Изготвил:
Кристина Стефанова Тончева
I курс, 10 група, Ф№ 56170,
редовно обучение

Правото на Европейския съюз (ЕС) възниква през 50-те години на ХХ век, когато шест европейски държави (Франция, Германия, Италия, Люксембург, Белгия и Холандия) сключват последователно договори за създаването на общности, чиято цел е чисто икономическа. С времето европейските общности претърпяват еволюция, която надминава значително първоначалните проекти, и се превръщат в привлекателно място и за други държави. Членовете се увеличават. През 1992 г. се създава Европейският съюз, който в резултат на засилващия се интеграционен процес еволюира от типична европейска организация в една интегрираща се общност, притежаваща автономна правна система, различна от правните системи на държавите-членки и системата на международното право.
Правната система на ЕС се явява нов международен правен ред, в чиято полза държавите-членки са делегирали част от националния си суверенитет. По подобие на правните системи на държавите, тя съдържа всички компоненти на автономен правопорядък със собствени източници, нормотворчески органи и процедури, правоприлагащ и правораздавателен механизъм. Нормите на този правен ред, наричан “общностно право”, действат не само в рамките на Общностите, а се интегрират при определени условия в правните системи на държавите-членки, заемайки там специфично място.
Уникалната същност на правната система на ЕС е обусловена от множество характерни черти, част от които представляват специфичните за общностното право източници и основни правни принципи.
Правото на ЕС включва разнородни по своята юридическа природа източници, уреждащи компетенциите, функциите, дейностите и изпълнението на целите и задачите на ЕС. Структурирането на тези източници в системата позволява да се идентифицират различните категории норми и да се определят взаимоотношенията между тях в общата нормативна система. Западноевропейската доктрина познава множество класификации на източниците на правото на ЕС, използващи различни критерии. Най-общо те се разделят на писани и неписани източници. В по-задълбочен план източниците на правото на ЕС могат да се разгледат в следната система: източници на общностното право в тесен смисъл и източници на общностното право в широк смисъл.
Общностното право в тесен смисъл включва две категории източници: учредителните договори на ЕО или още т.нар. първично право и актовете, приети от институциите на ЕС в приложение на тези договори, т.е. вторичното (производно) право. Тези договори имат за предмет на регулиране вътрешните отношения в самите Общности и отношенията между тях и държавите-членки и гражданите им.
Към общностното право в широк смисъл спадат следните категории източници: договори, сключени от Общностите с трети държави-нечленки или с международни организации (т.нар. външни източници) и договори, сключени от държавите-членки. Както се разбира, става дума за международно договорно право, което действа във външните отношения на ЕО и рамките на самите Общности и трябва да се отличава от общото международно право.
Всички посочени дотук източници на правото на ЕС са писани. Неписани източници са обичаят, общите принципи на правото и съдебната практика,
Най-важно място сред източниците на първичното право на ЕС заемат трите учредителни договора за създаване на Общностите: Парижкият договор от 18 април 1951г., в сила от 23 юли 1952г. за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) и Римските договори, подписани на 25 март 1957 г., в сила от 14 януари 1958г. за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Тези актове съдържат разпоредби относно целите, институционната структура и начина на функциониране на ЕО. Те създават един общ пазар - секторен в ЕОВС и ЕВРАТОМ и общоикономически в ЕИО - и институционна рамка за неговото управление.
Трите договора имат идентична структура, а съдържанието им включва четири групи правни норми. Първата група се състои от преамбюл и уводни разпоредби, които очертават целите и общите принципи, на основата на които са създадени разпоредбите в самия договор. Следват нормите относно институциите на трите Общности, които уреждат състава, организацията, задачата и функциите на основните органи. Третата група представляват материалноправните норми. В зависимост предметния им обхват се използват различни подходи за правно регулиране. В ЕОВС специализираният стопанскоправен сектор е предмет на детайлизирана правна уредба, отнасяща се до правата и задълженията на държавите-членки, както и на частноправните субекти - адресати на тази уредба.

Целият материал: