Международният наказателен съд – принос на модерната правна мисъл в стремежа за запазване на световния мир и съпровождащ

[Mozo]

Ваня Константинова Янкова - “Международният наказателен съд – принос на модерната правна мисъл в стремежа за запазване на световния мир и съпровождащите го ценности”
Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Юридически факултет
Специалност “Право”


Курсова работа
по международно публично право
на тема:

“Международният наказателен съд – принос на модерната правна мисъл в стремежа за запазване на световния мир и съпровождащите го ценности”


Изготвил:
Ваня Константинова Янкова,
Юридически факултет, специалност право,
II курс, 14 група,
Факултетен № 56359



Въведение

Философски поглед към глобалните предизвикателства

Световният прогрес води човечеството към постоянно развитие и благоприятства новаторския подход, включително и в правните постижения. Успоредно на тези явления обаче пред света са поставени сериозни изпитания, тъй като е необходимо да се преодолеят консерватизма и преследването на цели, несъответстващи на общото благо в световен план. Очертава се едно ясно предизвикателство, в центъра на което стои човешката личност, а гарантирането на нейната неприкосновеност и свобода са от първостепенна важност. Ханс Келзен пише, че такива ценности, гарантирани от правото, не могат да съществуват без наличието на съответни съдебни органи, които да ги бранят и да се борят за техния триумф, като настрана се оставят всички субективни политически и други предпочитания или предразсъдъци. За тази цел трябва да се предотврати възможността правото да прикрива користни действия, целящи да предизвикат облага за едни и вреди за други. В междудържавен план не може да прави изключение от този основополагащ възглед, а в случай, че се касае цялостна липса на правосъдни органи в интернационалното пространство, може да се заключи, че международното публично право има изначален порок. В днешно време се полагат всички усилия този недостатък да се отстрани и да се изградят необходимите институции, които да придадат реална възможност международното право да намери естествен пазител и коректор на всичко противоречащо му.

Поради тази причина преобладаващото звено от правоприлагащите органи трябва да сведат усилията си до въздигане правата на човека в най-висша ценност. Със скръб може да се отбележи, че макар в наши дни човекът да е този, който се превръща в обект на най-достойни грижи, в същото време става и жертва на най-ужасяващи деяния. Претърпявайки една такава промяна и превръщайки се в общество, в което преобладава индивидуалният интерес, демократично-либералната система налага радикално преосмисляне на политико-институционалната реалност. Ето защо трябва да се съсредоточим върху международните институции и да се опитаме да премахнем мъглявината и неразбирането, което съществува около тях, защото тъкмо те са извор на актуална проблематика, която неизбежно търси своите отговори.

Съвремието изисква от държавите да направят жертва и да предоставят част от правомощията си на международни формирования с цел да се решат по-уместно някои задачи, които се очертават като значими и в световен мащаб. Тази необходимост се доказва от съществуването на някои механизми, които поставят под съмнение институционалното функциониране на една държава заради самата нужда да се пуснат в действие. Под механизми разбирам всички тези наддържавни феномени, които се зараждат в контекста на глобализацията и които довеждат до конституирането на различни структури, заместващи и действащи на мястото на държавните органи. Става въпрос също така за обратния процес, т. е. за тенденцията да се поверяват някои държавни правомощия и функции на поддържавни или регионални структури. Успоредно до първата категория се вписват и организационни форми на парадържавна регулация - пример за такава са правосъдните институции, каквато е Международния наказателен съд. Той се създава с цел да действа в онези области, където държавата е неспособна да изпълни ефективна намеса. Мисията му се вписва в рамките на трансформацията не само на международните, но и на човешките отношения. Опазването на човешките права се превръща все повече и повече в основна цел на нашето ежедневие, като МНС утвърждава изцяло този стремеж на съвременното ни общество. Държавата като че ли губи монопола върху това да съди собствените си военнопрестъпници, тя вече не е и не може да бъде единственото действащо лице в областта на хуманитарното право и правата на човека. Разрешаването на такива политически конфликти не може да бъде прехвърляно изцяло на отговорността на отделните държави, защото той заради сложността и сериозността си, се превръща в мисия на цялото човечество. Фактът, че международните съдилища изземват част от държавните правомощия, допринася за едно по-успешно прилагане на международните норми - нещо, което е трудно осъществимо от вътрешното правосъдие, тъй като при него винаги ще съществува стремеж да се запази националната идентичност като се избягват всички възможности за злепоставяне на собствената държава. Тази закономерност нерядко оказва негативно влияние върху цялостното прилагане на международния правов ред.

I. Същност на Международния наказателен съд

1. Общи бележки

Поредният опит на света да въздигне справедливостта до ранга, който й се полага, се увенчава с успех на 18 юли 1998 г., когато представителите на 120 държави заявяват в Рим своята готовност за учредяването на постоянен международен съд и радостта си, че такъв най-после ще бъде реалност. Генералният секретар на ООН Кофи Анан изразява своя възторг, говорейки за съда като за “подарък на надеждата” и реакцията му ясно свидетелства за това, че за мнозина постоянният трибунал е извеждането на добрите идеи в действителността и вдъхването на живот в тях. Той набляга неколкократно, че благодарение на Международния наказателен съд, който се поддържа от 89 държави, ще бъде предотвратена появата на колективна отговорност за държави и няма да се разглеждат като виновни тези, които по един или друг начин са били в по-близки дипломатически връзки с държави, които се преследват от съдa. Според него този съд е пътят към истинския преход на държавите към правовост, благодарение на факта, че справедливостта и законността ще бъде обект на усилия в международен план, така че глобалните престъпления да бъдат заплашени от подобаващо възмездие.

Целият материал: