Осигурително право

[Mozo]

ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО
2009-03-04
Гл. Ас. Д-р Миролюб Топалов

Два учебника по осигурително право
1. Васил Мръчков – Осигурително право
2. проф. Красимира Средкова – Осигурително право
има трето издание.
Закони
Кодекс за социалното осигуряване – задължително
Последни изменения от 2007 и декември 2008
Закон за здравното осигуряване – задължително;
Закон за социалното подпомагане , обнародван 1998 г, посл. Изм 1 юли 2008
Това е задължително!!!
Държавно обществено осигуряване – на Сиди – Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, Наредба за експертизата на работоспособността, списък на професионалните болести, Актове, които ги няма в закона – актове – подлагащи на първична уредба отношенията, които са предмет на дисциплината
Административна практика на Кодекса за социално осигуряване
Това не е административна практика – това е осигурително-правна практика – всичко включено вътре е по осигурително право.
Административно-процесуалния Кодекс – койтот се прилага субсидиарно към Кодекса за социално осигуряване и Данъчно-осигурителния процесуален Кодекс.
!!!Последните два въпроса от конспекта 78 и 79 въпрос – няма да ги включва, те са предмет на международното осигурително право, а не на вътрешното осигурително право
Виж в интернет
1 В. ПРЕДМЕТ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО КАТО ПРАВЕН ОТРАСЪЛ, КАТО НАУКА И КАТО УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА
Като всеки правен отрасъл и осигурителното право има предмет на регулиране, който е РАЗЛИЧЕН от предмета на регулиране на трудовото право , търговското, данъчното и пр. При социализма имаше само бегли бележки за това, че осигурителното право е правен отрасъл, различен от трудовото право. Изучаваха се заедно в трудовото право. Това беше така, тъй като между трудовото от една страна и осигурителното от друга страна не беше прокарана ясна граница, трудовото право се отделя от гражданското право в средата на 19 в., започва да се говори за трудовото право като нещо отделно от гражданското право. Осигурителното право се отделя от трудовото у нас с демократичните промени. Едва през 90-те г. на 20 в. И се говори за осигурително право като самостоятелен отрасъл на правната система, различен от трудовото право. Възниква отделен закон от Кодекса на труда и днес имаме Кодекс за социалното осигуряване, който е основен закон на осигурителното право, различен от всички други права.
Средства за набиране , управление и разходване на материални средства за загуба на работоспособността на осигурените лица. От една страна се набират от всички осигурени лица, централизират се и при настъпване на осигурения социален риск, бил той дългосрочен или краткосрочен, се изплащат на съответното лице , обезщетение или пенсия , за неговата загуба на работоспособността – временна или трайна. В тая връзка осигурителното право трябва да се отличи от трудовото право. Трудовото право се занимава с организирането на трудовите отношения – член 1 ал. 1 от Кодекса на Труда
Предмет и цел
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
В осигурителното право не е така
Трудовото право се създава със създаването на блага – материални или нематериални, а осигурителното право се занимава с ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕТО на тези блага, защо?! Защото живота на човека не протича равномерно и при липса на доходи, това лицe трябва да може да съществува. Трудово право и търговско право – търговското право има за предмет дейността на търговците, физически и юридически лица, то е специална част на гражданското право. Капиталът – от една страна и труът – от друга страна, се събират на едно място и цел на това събиране е да произведат продукти – материални или нематериални. А на осигурителното право – целта е да преразпредели тези продукти, щото те да достигнат до всички осигурени лица. Целта на данъчното право и трудовото право – данъчното право има за цел да набира данъци, които да се ползват за държавата и за общините. То е публично право. Въз основа на него всички лица – данъчно задължени лица – са едностранно задължени да внасят данъци , които да постъпват в държавния или общинския бюджети, за да функционира самата държава. Към какво се насочват данъците – към всичко онова, което е финансирано от бюджета. Не така е по осигурителното право. То е И публично И частно, парите се набират в нарочни фондове. Централизират се там, управляват се там от Националния Осигурителн Институт и се разходват при временна или трайна загуба на работоспособността на осигурените лица. Осигурително право и застрахователно право – застрахователното право е институт на гражданското право. То винаги може да застрахова нещо – въз основа на което от лицето се прибира застрахователна премия при случване на застрахователното събитие на лицето се изплаща застрахователна сума. Отношенията между застрахован и застраховател са частно-правни отношения между два напълно равнопоставени субекта.



Застраховател застрахован
Отношенията са равнопоставени.

А при ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ – ВЕРТИКАЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ между Териториалното поделение на НОИ




Осигуреното лице
Те са и от друго правно естество – те са публични правоотношения от осигурителното право, което е отделен правен отрасъл. Системата към момента – около 20 години осигурителното право е нещо различно от всички други права, с най-близките го съпоставяме

2 в. МЕТОД НА РЕГУЛИРАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
Включва реда и способите, чрез които правните норми достигат до адресатите си
Те биват:
1. между централизирания и децентрализирания метод – ударението ще падне на централизирания метод, защото пр. Никой няма да се осигурява
работник сключва трудов договор – чл. 60 КД , с подписването на трудовия договор се постигат не един, а два ефекта, създава се трудово правоотношение ipso jure , по право се създава и осигурително правоотношение, без страните да са длъжни да правят каквото и да било. По този начин се уреждат и трудовите правоотношения и осигурителните правоотношения.
2. осигурителното право действа чрез централни държавни органи – за да бъде всеобхватно задължението за осигуряване, а не с местни органи. От гледна точка на метода – ДИСПОЗИТИВНИ И ИМПЕРАТИВНИ ПРАВНИ НОРМИ – цел – да се уредят правоотношенията с императивни правни норми!!! Диспозитивните само понякога , само допълнително към императивните правни норми, ЗАЩОТО така или иначе фондовете трябва да се пълнят.
ОБЩЕСТВЕНИ ФУНКЦИИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО – осигурителното право е самостоятелен правен отрасъл, първата му функция е ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА. От съвкупния продукт трябва да се отдели съответна част – около 1/3 и да се преразпредели той към лица , които временно или трайно не са годни да упражняват трудова дейност. Затова тази обществена функция е най-главната – за разпределянето на блага.
втората функция е на СОЦИАЛНАТА ЗАКРИЛА – работника или служителя се защитава от работодателя чрез трудовото право, осигуреният се защитава при намаляване или загубване на работоспособността ЦЕЛ – просперитета на нацията, а не както се случва в повечето случаи у нас – „забиването”
трета функция – на ОБЩЕСТВЕНАТА СОЛИДАРНОСТ – не може едно общество в днешния смисъл на понятието да остави без внимание хората, които по една или друга причина са изпаднали в невъзможност да упражняват трудова дейност и са в невъзможност да си набавят насъщните продукти, за да живеят. Тази функция е тясно свързана със СОЦИАЛНАТА справедливост. Затова е цялата тази НЕСЪВЪРШЕНА система от осигурително-правни норми – за да намали социалната дисхармония, тя не може да я ликвидира, но поне може да я намали.
СИСТЕМА НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
Две части:
Едната е ОБЩА част, а другата е ОСОБЕНА част на общественото осигуряване. Общата част включва такива въпроси като предмет, метод, осигурители, осигурени, осигурителни органи, а специалната част съдържа – обществено осигуряване , което може да бъде: КРАТКОСРОЧНО и ДЪЛГОСРОЧНО обществено осигуряване, ЗДРАВНО осигуряване и /под въпрос/ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ!!!.
Каква е разликата между краткосрочно и дългосрочно обществено осигуряване за осигурителното право?!
НЕ СРОКЪТ!!!,Който може да бъде по-дълъг или по-къс. НЕ ТОВА!!! ВАЖЕН е МЕДИЦИНСКИЯ КРИТЕРИЙ – дали се очаква да бъде възстановена трудоспособността на осигуреното лице или не се очаква да настъпи това. Когато се очаква да настъпи това, сме изправени пред краткосрочно обществено осигуряване. Пример: инфлуенца грип – три дни болничен лист – на 4-тия ден работникът е в състояние да изпълнява трудовите си задължения, а при инсулт – вече случаят е друг – всички лица получават наследствена пенсия , което е осигурен социален риск от дългосрочното обществено осигуряване – пенсия и обезщетение –
!!!Да направим симетрия – в широк смисъл всички те са обезщетения заради загубения трудов доход в широк смисъл на понятието. В дългосрочното обществено осигуряване се говори и за пенсии. Пенсия в тесния смисъл на понятието е обезщетение при краткосрочното обществено осигуряване. В дългосрочното обществено осигуряване понятието е „пенсия”, за по-продължителен период от време се получава тя и е възприет този термин. Иначе да се каже обезщетение по дългосрочното обществено осигуряване НЯМА лошо в тази словоупотреба. Въпрос на семантика . ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ по Закона за здравното осигуряване – това са случаи, при които лицето е засегнато от здравни проблеми от майчинство , то се намира в отделен Закон и социалното подпомагане . Е ли от осигурителното право или не е и защо??? СОЦИАЛНОТО подпомагане е твърде близко до общественото осигуряване – общото е – то е израз / и двете са израз на обществената солидарност, представляват системи за материално обезпечение на лицата; на трето място – са израз на социалната закрила на държавата и регулирането на тези отношения. Наред с тези общи белези има и разлики, които поставят под въпрос дали социалното подпомагане е към осигурителното право:

Целият материал: