Нормативно-правна уредба в туризма

[Mozo]

Великотърновски Университет
“Св. св. Кирил и Методий”
Стопански факултет
Катедра „Маркетинг и туризъм”

НОРМАТИВНО-ПРАВНА УРЕДБА В ТУРИЗМА
ПРАВНИ АСПЕКТИ НА ТУРОПЕРАТОРСКАТА И АГЕНТСКА ДЕЙНОСТ
В ТУРИЗМА


Туризмът е водещ отрасъл в националната икономика и ефективен инструмент за социално –икономически растеж. България разполага със значителен туристически потенциал. Съществуват благоприятни условия за развитие на всички съвременни видове туризъм. Наред с тях, развитието на туризма в страната се нуждае от ефективна нормативно- правна уредба в областта на туризма.
Понятието “туризъм” по етимология произхожда от френската дума tourisme и от английската дума tourism, има международно признание и еднакво значение на всички езици. В основата на това понятие е думата tour, която означава буквално обиколка, кръг. В житейски смисъл туризъм означава пътуване за развлечение, за почивка, с познавателна или с културна цел. По начало туризмът е свързан с организирано пътуване. Според международната академия по туризъм (Монте Карло), туризмът е съвкупност от човешки дейности, създадени за реализиране на пътувания за удоволствие.” Според Закона за туризма туризмът се третира като икономическа дейност, която е насочена към създаването, предлагането и реализацията на стоки и услуги, формиращи туристическия продукт. Туристическият продукт пък обхваща туристическите стоки и туристическите услуги.
Правната уредба на туризма в България се появява преди повече от век. Първият закон в областта на туризма е Законът за топлите и студените минерални води от 1891г. Друг важен стар нормативен акт е Правилника за лечебните (курортни) и почивни места от 1936г. По време на социализма има Указ за управление на курортите (1948), Закон за паспортите и милиционерския контрол (1949), Закон за пребиваване на чужденци на територията на НРБ (1972), ПМС № 56 за развитие и организация на международния туризъм у нас (1966) и мн. други.
Основен източник на ТП са нормативните актове. Обичаят и съдебният прецедент нямат приложение в България. С присъединяването на България към ЕС водещо знаяение имат и приетите от общността регламаменти.
2. Видове нормативните актове:
2.1. Надзаконови: Сред тях най-важна е Конституцията на РБ (1991). Към тях са и ратифицираните от България международни договори, имащи отношение към туристическата дейност.
2.2. Законови: Става дума преди всичко за сегашния Закон за туризма (2002), който е отменил първия Закон за туризма на Република България от 1998 год. Още много други закони регулират в по-малка или по-голяма степен туристическите отношения – Закона за концесиите, Закона за защитените територии, Закона за счетоводството, Търговския закон, Кодекс на труда, Закон за административните нарушения и наказания, Закона за кооперациите, Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите, и мн. други.
Законът за туризма (ЗТ) е най-важният източник на туристическото право. Първият закон от 1998 год. е готвен повече от 10 години преди да бъде приет. Той играе ролята на кодификационен акт по отношение на туристическото законодателство. Не са много държавите с подобни закони.
2.3. Подзаконови: Най-важни сред тях са: Наредба за лицензиране на туроператорската и туристическата агентска дейност (2003); Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (2005); Наредба за условията реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (2003); Правилник за организацията и дейността на националния съвет по туризъм (2002), Наредба за категоризиране на туристическите хижи (2003), Тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма (2002) и мн. др.
Туристическите правоотношения са формата на туристическите обществени отношения. Туристическите правоотношения представляват осъществяване на моделите за поведение (субективните юридически права и задължения), заложени в туристическите правни норми. Така туристическите правоотношения насочват осъществяването в желан от държавата дух на туристическите обществени отношения като особен вид производствени отношения, свързани с производството и реализацията на туристическия продукт. Туристическите обществени отношения са взаимодействия между субектите на туризма в процеса на производството на туристическия продукт и неговата реализация на туристическия пазар.
Правото въздейства върху туристическите отношения чрез:
а) туристическото законодателство;
б)стандартизационните документи за метрологията като особен вид административно правни актове;
в) ратифицираните и унифицирани международни актове;
г) договорите в туризма.

Туристическите правоотношения като вид правоотношения имат същата обща характеристика и също като тях свои основни елементи:
а) субекти (страни);
б) обекти;
в) съдържание.
Субектите на туристическото право са тези правни субекти, които са страни по туристическите правоотношения. Те притежават всички характеристики на субектите на правото. Особеностите им се състоят единствено в това, че те участват като страни в туристически правоотношения. Често пъти те имат легални наименования, с които са обозначени различни техни качества. Субектите на ТП си остават физически и юридически лица като субекти на правото въобще, които обаче при извършването на определени действия могат да бъдат охарактеризирани като, например, “турист”, “туроператор”, “туристически агент” и пр. Важното в случая е това, че едно и също лице може да притежава различни качества и съответно различни легални наименования за тях. В литературата е прието да се говори за особени субекти на туристическото право с оглед на техните легални наименования. Ако от гледна точка, да речем, на гражданското право субектите на правото са физически и юридически лица, то от гл. т. на ТП субекти на ТП са “туриста”, “туроператора”, “туристическия агент” и пр.
Т. н. според допълнителните разпоредби на ЗТ (2002) различните качества на субектите на ТП се обозначават както следва:
а) "Турист" е всяко физическо лице, потребяващо основна и/или допълнителна туристическа услуга. За статистически цели се ползват понятията за посетител и международен посетител, определени от Световната организация по туризъм и приети от Статистическата комисия на ООН.
б) "Хотелиер" е лице, което извършва хотелиерство;
г) "Ресторантьор" е лице, което извършва ресторантьорство;
д) "Туроператор" е лице, регистрирано по реда на този закон за извършване на туроператорска дейност;
е) "Туристически агент" е лице, регистрирано по реда на този закон за извършване на туристическа агентска дейност;
ж) "Потребител на организирани индивидуални или групови туристически пътувания с обща цена" е лице:
- което сключва договор за туристическо пътуване с обща цена;
- което дава съгласие да сключи договор за туристическо пътуване с обща цена;
- от чието име и/или в чиято полза е сключен или е постигнато съгласие да бъде сключен договор за туристическо пътуване;
- в полза на което е прехвърлено туристическото пътуване с обща цена, съгласно чл. 37;
з) "Туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, независимо от неговото наименование, създадено с цел развитие на туризма;
и) "Национално представено туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което обединява:
- най-малко 33 на сто от лицата, регистрирани за извършване на туристическа дейност, или
- лицата, извършващи туристическа дейност най-малко в 33 на сто от категоризираните туристически обекти;
й) "Местно туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни общини и обединява лица, извършващи туристически дейности, и други лица, имащи отношение към развитието на туризма на съответната територия;
к) "Регионално туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни области и обединява местни туристически сдружения и други лица, имащи отношение към развитието на туризма;
л) "Браншово туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отрасъла като цяло;
м) "Продуктово туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отделен сегмент от туристическия продукт.

Субектите на туристическото право са носители на права и задължения, възложени от правото в туризма. Те са страни по туристическите правоотношения. Основни субекти са гражданите, юридическите лица и държавата чрез своите органи.
Държавата е особен субект на туристическото право доколкото чрез своите законодателни, изпълнителни и съдебни органи, с които регулира и контролира туристическата дейност. В този смисъл тя е най-влиятелния субект.
Първият държавен орган за управление на туристическата дейност в България е Постоянния комитет за стопански туризъм, който е създаден през 1932 год. към Министерството на железниците. По-късно през 1960 год. към МС се образува съвет за развитие на международния туризъм, а през 1963 год. – Главно управление по туризма при МС.

Целият материал: