Интелектуална собственост - пищови

[Docenta]

Въпрос N: 1 – Концепция за интелектуалната собственост- 11.02
ИС обхваща икономически, правни и др отношения, свързани с реализацията на интелектуалните продукти , които са резултат на човешки интелектуален труд и потенциал. За изучаването се изисква първо идентифициране на обектите на системата и като второ отношенията, които възникват при реализацията на собствеността на тези обекти.
Обекти на ИС: Конвенция на учредяване на Световната организация на интелектуалната собственост от 1967г.: 1.Произвед на науката, литературата и изкуството, проекти, планове, схеми и др от география, геодезия и тн; 2.Изпълнения на артисти, звукозаписи и радио и др. 3. Научни открития – установяване на факти и закони от материалния свят, които подлежат на доказване, з-ни от областта на физика, химия, биология и др; 4. Изобретения във всички области на човешката дейност; 5. Промишлен дизайн – худ. Творческо ртешение, отнасящо се до външния вид, формата, опаковката на изделията, цветово, декоративно решение; 6.Търговска марка, марка за услуги, фирм наименования (разграничаване от идентични или сходни стоки или услуги); 7.Географски означения- 2 гр. : наименования за произход и указания за произход; 8. Преследване на нелоялна конкуренция, три форми: заблуждение, объркване и дискредитиране.
Подсистеми: с-та на ИС вкл. 3 подсистеми: Художествена собственост(авторско право и сродни на авторските права 1+2), Индустриална собственост(патентно, дизайн, марково и конкурентно права- от 4 до 8) и Нови обекти(технологии на интегрални схеми, нови биотехнологични постижения, нови сортове растения…). Нови обекти възникват като резултат в средата на 20в. до наши дни ио често върху тези обекти няма създадена правна регламентация. 4+5= обекти, предполагащи реализация на икономическа изгода; 6+7= индустриални знаци +8 = честна конкуренция на пазара. Върху посочените обекти на човешки интелектуален труд се установяват изключителни правомощия за техния създател или за юридическото лице , удостоверяват се с документ, наречен патент, с териториална и времева ограниченост.
Принципи на Бернската конвенкция: тези принципи са правна рамка за законодателствата на всички страни, членки на конвенкцията, от 1921г по силата на Ньойския договор и България е член на конвенкцията.Основен нормативен акт в нашата страна е закон за авторското право: 1. Принцип на национално третиране (всяка членка трябва да осигури същата правна закрила на продукта, създаден от граждани на която и да е др страна членка, както и за своите граждани.), Принцип на недискриминиране; 2. Принцип на автоматичност на закрилата-всяка страна членка е длъжна автоматично да осигури закрила на продукта при възникването му., 3. Принцип на независимост на закрилата – закрила на продукта на своята територия, независимо от това дали такава закрила съществува в страната на произход на творбата.
Парижка конвенкция: от 1883г., Б-я е членка от 1929г, легитимен държ орган е Патентното ведомство1.принцип на национално третиране- 1+гражданин е всеки с адресна регистрация или юридическо лице със седалище на територията на страната членка; 2. Принцип на конвенционен приоритет – осигуряване на приоритет при закрилата на обект на ИС както следва: за изобретения и полезни модели 12мес., за промишлен дизайн и марка 6 мес.,3. Принцип на изложбен приоритет от 3мес., в BG – ЕКСПО и Пловдив панаир., 4. Всяка стр се задължава да създава закони и структури в областта на ИС.
Въпрос N:3 Изобретения.18.02
Изобретението е резултат от човешки интелектуален труд, който се отличава с индустриална приложимост и значителна икономическа изгода. Това са нови продукти, технологии или нови хим съставки. В BG: Закон за патентите и регистрацията на полезните модели от 2006 ЗПРПМ, в чл.2 на ЗП: Патент се издава за изобретения от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлени приложими => дефиниция на изобретение: изобретение е ново и творческо решение на задача от областта на техниката, което е промишлено приложимо, като терминът техника се разбира като полезна човешка дейност.
Критерии за патентноспшособност на изобретението: 1. Световна новост – счита се, че изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката(всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване под каквато и да е форма, където и да е по света преди датата на заявяване.); 2. Изобретателска стъпка – наличие на творчески елемент, изобретението не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката; 3. Промишленост приложимост- предметът на изображението може да бъде произв. или многократно използван в който и да е отрасъл на промишл и селското стопанство.
Подаване на заявка: При наличие и на трите критерия техническото решение може да бъде заявено за патентоване в патентното ведомство на Република България, като се попълват редица документи: 1. Типов формуляр заявление (искане за патент)- наименование, индификационни данни за законодателя, заявителя и патентовия представител. Патентното описание има 3 части: библиографска(автор, зачвител, патентен представител), съществена част-описва изобретението в големи детайли;илюстративна- схеми, таблици, формули, апаратури за осъществяване и др такива. Описанието завършва с авторски претенции. 2. Формулиране на новото, съзидателното в техническото решение. В този текст на авторските претенции се формулират бъдещите правомощия на заявителя., 3. Декларация и патентно свидетелство, 4. Документ за платени държавни такси за заявяване, 5. Документ за патентен представител при използването на такъв, 6. Други.
Право на заявяване: имат авторът или неговият правоприемник; 1. когато повече от едно лице е изобр, то правото се упр съвместно, ако едното не желае, то не е пречка другото да е заявител; 2. Работодателя:при трудово-правни взаимоотношения правото е на работодателя, който има 3-месечен срок за задаване на патента. Ако не го направи-правото в върху изобретателя; 3.възложител-при граждански взаимоотношения, правото е на възложителя, който и да е заявителят авторът винаги има право да бъде упоменат, п;олучава авторско възнаграждение.
Експертизен процес: 1.Проверка на формалните изисквания за появане на заявка,2.проверка за допустимост на заявката, дали заявеният обект не попада в кръга на т.нар. непатентноспособни обекти, 3. В резултат от благоприятния изход от 1 и 2 експертизата прераства в експертиза по същество. В BG – отложена експертиза;
Становище в доклад-2 алтернативи: 1.Мотивиран отказ за издаване на патент-мотивира се с получените патентна и не-~ литература и открити идентични изобр. Проучването обхваща официалните бюлетини на бълг. Патентно ведомство, официалните бюлетини на страните членки на парижката конвенкция;2.Решение за издаване на патент за изобретение, настъпват следните събития: заявителят се превръща в патентопритежател, притежател на патент, публикация в официалния бюлетин.
Правомощия на патентопритежателя: 1.право на използване на изобретението, 2.забрана трети лица да използват патентованото изобретение, 3.правото на патентопритежателя да се разполага с патента(отказване и продажба на патента и преотстъпване на лицензи) Изключителното право е в няколко направления: 1.действ. на патента не се отнася до използването на патент. Изобр. За нетърговски цели, 2.използване за научноизследователски и експериментални цели, 3.еднократно приготвяне на лекарство в аптека? 4.Използване на патентното изобр в чужди, наземни морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната. Става въпрос за международно чстно пространство.
Патентът е ограничен в териториален и времеви мащаб (20год.), продължава с ежегодни патентни плащания.
Не се считат за изобр.:1.открития, научни теории и математически методи, 2.резултати на худ. Творчество, 3.планове, правила и методи за интелектуална или делова дейност,4.представяне на информация.
От патентна закрила са изключени: 1.изобр, чието търг използване би нарушило търговския ред, 2.методи за лчение на хора или животни чрез терапия или хирургичен път както и методи за диагностика на хора и животни, 3.сортове растения, породи животни и методи за производство.
Видове изгода: 1. Намаляване на разходите за производството на единица продукция, 2.увеличаване на обема на произведената и реализираната продукция 3.реализиране на продажбата на по-висока цена като резултат от принципа на премиално ценообразуване. Крайната цена е сума от три компонента: разходи за произв и маркетинг на продукта, средна печалба, допълнителна свръхпечалба(изключителна ценностна премия, резултат от високото технологично равнище)Именно този трети елемент подтикват стопанските субекти да създават, внедряват и използват в своята стопанска дейност най-новите научно-техн. Резултати.Тази премия е източник за компенсиране и създаване на фонд за нови научни изследвания. Чрез патента се гарантира патентния монопол и монополна цена на продукцията с изобретения. Чрез патента се поставя юридическа бариера пред стремежа за използване на същото изобретение. Поддържането на действието във времето е определено от ик. Съображения, а именно до момента, в който разходите не надхвърлят очакваната ик. Изгода. Повечето патентни системи прилагат принципа на високи ежегодни такси, за да се стимулира поддържането на патенти само за високонаучни достижения.
Патентната система бележи началото си с първия патентен закон от 1623г. на Англия, известен като статут на монопол.
Въпрос N:5,Полезен модел-25.02
Полезният модел е обект на ИС, който е конституиран правно в правната ни система 1993г. със ЗП. Закриля се в около 40 страни.
Известен още като малко изобретение,защитавано с мини патент. Закрилата на полезния модел се предоставя чрез регистрация в патентно ведомство. Полезният модел няма легална дефиниция в последните изменения на ЗП, които влизат в сила ноември 2006г. Работната дефиниция е следната: с полезен модел се защитават конструктурски-технически решения, отнасящи се до продукти.С регистрация за полезен модел се закрилят решения в каквата и да е област на техниката отнасящи се до машини, съоражения, апарати и други подобни, т.е. мини патент могат да получат само продукти. Основни характеристики са: 1. Ако с изобр се защитават продукти, методи и в-ва, с пол. Модел се защитават само продукти.;2.изобр се отнася до принципно нови техн. Решения, то пол. модел се отнася до техни конструктурски особености и функционално-структурни съотношения в изделието, т.е. полезният модел е усъвършенстване на съществуващи вече техн. решения.
Критериите за патентноспособност са следните:1.Новост – в съдържателен аспект се дефинира както за изобретение2.изобретателска стъпка – ако лице с обичайни познания и умения не може да осъществи техническото решение въз основа на състоянитето на техниката; по-ниско ниво на очевидност3.промишлено приложение – дефинира се както при изобретенията
Процедурата по заявяването и експертизата е както при изобр., но експертизата е по-кратка.като краен резултат е отказът или приемането на решение за регистр на пол. модел.При благоприятен изход =>1.заявителят се превръща в притежател на изкл.право, получава се свидетелство за регистриране на пол.модел, 2. Осъществяват се публикации в официалния бюлетин на патентното ведомство, 3.вписва се в държавния регистър на полезния модел. Изключителното право се удостоверява със свидетелство, което е със силата на патент.: право на ползване, забрана на 3-ти лица за използване, право на разпореждане и вкл право на лицензиране на обекта.
Правната закрила на полезен модел се предоствя с патент. Патентът за полезен модел, известен още като мини патент, е ограничен в териториален и времеви аспект както следва:1.за територията в същия аспект като изобретенията 2.срокът за действие е 4 години от датата на подаване на заявката с възможност за продължаване на закрилата с 2 последователни периода по 3 години. Общият срок е максимум 10 години.
Въпрос N:6, Промишлен дизайн-25.02
Промишленият дизайн осигурява правна закрила за промишленото възпроизв. На художествено-творчески решеня.Съществува от 1967г. под името промишлен образец. 1999 се приема закон за промишл. Дизайн, според който обект на закрила е видимият външен вид или част от него, определен от особеностите на формите, линиите или рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание…
Продукт: всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, вкл. От части, предназначени за сглобяване в състава на изделията, комплект или композиция от изделия, опаковка, граф. Символи. Характеристики са: 1.промишл. дизайн закриля външния вид на продукта, 2. Пром. Дизайн може да закриля изделието като цяло или част от издлеието, 3. Пром. Дизайн се отнася до изделия, продуктина пром. Произв. Или продукт на занаятчийското произв.4. промишл. Дизайн се отнася само до графични решения, 5. Компютърни програми НЕ могат да бъдат закриляни като промишл дизайн.
За да се регистр. Промишл дизайн трябва да отговаря на 2 условия: 1. Новост(ако до датата на подаване на заявката не е известен друг идентичен дизайн, т.е. говорим за световна новост), 2.оригиналност(ако цялостното впечатление, което създава в информирания потребител се различава от цялостното впечатление, което създава общодостъпния дизайн)
Заявяването: строго регламентирана процедура, извършва се чрез подаване на зачвка за промишлен дизайн, следните документи: 1.заявление за промишлен дизайн, 2.описание на промишл дизайн до 100 думисамо при желание от стр на заявителя, 3.фотоизобр. на дизайна, 4.документи за приоритет по парижка конвенкция, 5. Документи за патентен представител, 6.док. за шплатени държавни такси за заявяване, експертиза и публикация, 7. Илюстративни и др материали за онагледяване на дизайна
Експертизният процес е с продължителност от 9 месеца и съдържа 2 етапа: 1.формална експертиза и 2.материална експертиза. Формалната установява степента на съответствие на подадените документи с нормативните изисквания.при установяване на грешки се предоставя 3-месечен период за поправка. При благоприятен изход следва материалната експертиза, чиято цел е установяване на критериите новост и оригиналност в заявените дизайнерски решения.
Експертизният процес проучва мн източници:1. Патентна експертиза: официален бюлетин за регистр за съотв. област, официален бюлетин за страните Германия, Русия, Великобритания, САЩ, + още най-малко 2 стр., проучва се международния дизайнов бюлетин, система на регистрираните дизайни на общността, която съществува от 2003 (RCD);, по-ранни регистрации на полезни модели и марки, 2. Непатентна литература- специални фирмени отраслоеви и др издания.
В края на експетизния процес следва или отказ на регистрация на промишл дизайн или решение за регистрация, което води до: 1. Право на притежание на дизайна(свидетелство за регистр на промишл дизайн), 2.осъществява се публикация в националния бюлетин на патентното ведомство,3.регистр дизайн се вкл в т.нар държавен регистър.
Ограничителни права: териториален аспект: RCD –в ЕС, Хагска спогодба – избраните от заявителя страни,времеви аспект:за период от 10год +3Х5год удължаване = 25гд общо.
Не се рагистрират:1.дизайни, които противоречат на общия ред и добрите нрави, 2.дизайни, чиито особености са предопределени от технически характеристики, 3.дизайни, чиито особености са обусловени от изисквания за механично пасване или свързване.
Видове дизайн:В зависимост от изразните средства: дизайн на продукт, дизайн на опаковка, дизайн на няколко продукта, графичен дизайн на шрифт.Съобразно измерността на решението разграничаваме:Равнинен(двуизмерен) – тапети, етикети, печатни шрифтове; триизмерен (обемен) - обемни продуктови решения, бутилки, опаковки; комбиниран – опаковка с етикета и т.н.Цялостност на решението: дизайн на част от изделието, дизайн на завършено търговско изделие, съвкупност от изделия, където с 1 промишлен дизайн се защитават няколко комбинирани изделия: комплекти – самостоятелни, структурно обособени изделия, които са подчинени на единен функционален и стилистичен принцип на оформление (сервиз за хранене, мебелна гарнитура и др.)композиции – изделия с единен стилистичен принцип (интериорно решение за офис, баня, детска стая и т.н.)
Въпрос N:7. Фирмен дизайн
Съвкупността от всички художествено-творчески решения във фирмата се определят с термина фирмен дизайн.той се закриля като Худ. Собств. По ЗАПСП или като индивидуална собств. Като ПД.Проявява се като дизайн на продуктите, дизайн на интериора и екстериора и дизайн на визуално-комуникативните средства. Изпълнява следните иконом. Функции: 1.фирмена идентичност, 2.фирмена диференциация, 3.създаване и поддържане на благоприятен фирмен мениджмънт, 4.поддържане на конкурентноспособност на продукта и на фирмата като цяло.
1.фирм идентичност- съвкупност от начини и средтва за позициониране на конкурентния пазар сред останалите участници.средтвата вкл. Най-често решения, свързани с външния вид на предложените продукти, с фирмените рекламни материали. Програмата за фирмената идентичност е пряко свързана с форм стратегически условия на фирмата и с избраната насока за диференциация.
2.диференциация – набор от значими различия, които правят фирмената оферта предпочитана пред останалите конкурентни предложения
3.Имиджът има различни дефиниции в зависимост от избрания аспект.най-общо съвкупност от полож. Или отрицат. Оценки и представи за фирмата.
4.Фирма с формулирана и работеща стратегия си гарантира конкурентноспособност на продуктите като цяло. Конкурентноспособността се определя от параметри като научно-техническо равнище на предложения продукт, конкретни и абстрактни показатели в това число символни характеристики като социален статус и др.
Въпрос N:8-Търговски марки(ТМ) – 10.03
Появата на ТМ в съвременния и вид е рез-т от мн фактори.На първо място- разв-е на производтсвото и разнообразие на продајбения асортимент, на 2място- услојняване на транспортната система и отдалечаване на пазарите, от където възниква необходимостта пр-ля да обозначи своята стока, а потр-ля да я различи.
ТМ представлява знак, способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на друго и моје да бъде представен графично- букви, думи, имена на лица, рисунки, граф. Изобр-я, звук, опаковка или вс комбинации от такива знаци.
Видове ТМ
В зав. От използваните изразни средства – словни(само от букви), образни, комбинирани(букви и изобр), специални(звукови, обаятелни, холограмни, цветови и др) Според БГ законод. Само звуковите са под закрила
В зав от титуляра – индивидуални(собстеност на юридическо/физ л и се използват за означаване на неговите стоки/услуги), колективни(на юридическо лице, което представлява сдрујение на производители, търговци, и лица, извършващи услуги, като тази марка се ползва само от членовете на сдрујението, а собств-т на колективната марка моје да въведе опр. Изисквания за кач-во, на които да отг стоките, за да могат да бъдат обозначени с марката), сертификатни(соб-т на ю.л и могат да се ползват от всяко 3то лице с разрешението и под контрола на собственика, при усл-е че стоките и услугите на това лице отг на стандартите за кач-во).
В зав.от обекта,с които се означава с ТМ – марки за стоки и услуги.
Отличителни хар-ки на знака – присъщи отличителни марки( с лекота се запомнят), неотличителни(родови наим-я на продуктите), описателни(за кач-во), марките, загубили отличителността си поради факта,че са навлезли в говоримия език и се асоциират с даден пр-т (Ксерокс, Нес кафе).
За да моје една марка да бъде защитена тя траябва да отговаря на следните изизсквания:
Абсолютни – касаят знака сам по себе си
Относителни – касаят наличието на предходни права върху заявената марка-още са основание за отказ. Те са допулнителни критерии, а 1 са основни.
Абсолютните кр-и са: марката да има отличителен хар-р; да няма описателен хар-р – да не съдърја родово наим-е; не трябва да съдърја знаци на дърјавен суверенитет(на всички стани); ~ на мејдунар.и мејдуправителствени организации; ~ архитектурни, исторически и културни паметници на Р България; ~ знаци, нарушаващи общeствения ред и морал или обидни за опред.слой на обществото.
Относителните кр-и са: марката не трябва да бъде идентична или сходна на по-ранна марка, когато стоките и услугите на заявената и по-ранната са идентични, тъй като моје да настъпи объркване у потр-те относно произхода на стоката. За по-ранна марка се счита марка с по-ранна регистрация или общоизвестна марка на територията на страната;
За да получи закрила една ТМ трябва да премине през експертиза, която включва следните етапи:
I Етап – подаване на заявка –тя съдърја библиогр.данни, изобр-е на марката, списък на стоките и услугите, за които се иска рег-я, декларация за приоритет и док-т за платени такси.
II Етап – Формална експертиза – проверка дали док-е са попълнени изрядно
III Етап – Публикация на заявката в официален патентен бюлетин (ОПБ)
IV Етап – Възражения от трети лица срещу рег-та на марката( 3 месечен срок от публ-та)
V Етап - Материална експертиза/Експертиза по същество – проверява дали ТМ отг на крит-е за рег-я, незав.дали има възражения или не тя се провејда.
Изходи от V: 1- отказ за регистрация; 2 - регистрация на марката – публикация в ОПБ и изд.на защитен док-т (свидетелство). То гарантира изключителното право на собств-т в/у марката като това право е съвкупност от право на използване, право на разпореждане, право на соб-ка да забрани изп-то на ТМ от вс друго лице без негово разрешение.
Свидетелството е със срок от 10г,като той моје да бъде продълјен неогр брой пъти за по 10г, което прави ТМ единств.обект в ИС, който мојр да се закриля вечно! То е с ограничен терит.обхват и действа на терит-а на страната, която го е издала. За закрила в повече от 1 страна се използват разл.мејдунар. споразумения- Мадридска спогодба, Мадридски протокол. Ако една ТМ не е била използвана в срок от 5г от датата на рег-я или изп-то е било прекратено за непрекъснат период от 5г, рег-та на ТМ моје да бъде отменена по искане на всяко трето лице.

Въпрос 9: Маркова ценност.
Като такава се определя добавената от марковата ст-т към продукта. Марковата ценност има 3 компонента – маркова известност(МИ), маркови асоциации(МА), маркова лоялност(МЛ).
МИ се дефинира като степента, в която марката се различава от останалите на пазара и степента, в която тя се свъразва с опред.прод. категория. МИ има 2 нива – разпознаване(потр-я познава марката и я свързва с опред.прод. категория); запомняне(обратна връзка продуктова категория-марка).
МА – асоциации за марка в потр-о съзнание наричаме имидж на на марката. Те са: маркови атрибути(всички св-ва и кач-ва на продукта,които един потребител свързва с дадена марка); маркови ползи(функционални, естетически/емоционални, символни);
МЛ се дефинира като лоялно значение на издадена марка от потребителя въз основа на реално или вуобрајаемо нейно превъзходство сред мн-то вариации на пазара. МЛ е основа за комуникация с клиента, спестява на фирмата разходи от маркетинг и реклама.

Въпрос 10:Географско означение(ГО).
ГО показват произхода на стоките и биват 2 вида:
Геогр. указания- това са наименования на страни, региони, местности, слујещи за означение на стоки, които произхојдат от там и чиито хар-ки могат да се отдадат на този геогр.регион.
Наименивания за произход – на страни, региони, местности, слујещи за озн-е на стоки, които произхојдат от там и чиито хар-ки се дължат предимно или излкючително на този регион, вкл. Природни и човешки фактори.
За да бъде защитено едно ГО е неох. Да премине процедура на рег-я в Патентното ведомство. Право да подаде заљвка за рег-љ има само лице, което осъществява производствената си дейност в рамките на конкретното геогр.място.Лицето трябва да има ощe удостоверение от Общината на населеното място и док-т за платени такси. След подаване на заявка се преминава през формална експретиза, екс-за по същeство(ГО не трябва да е идентично на по-рано защитено наим-е на сорт растение или порода животни; ~ по-рано защитено ГО или ТМ за идентични стоки; не трябва да въвејда потр-те в заблујдение относно произхода си), регистрация в Държавния регистър. Заявителят се превръща в ползвател като за това получава свидетелство.То му дава право да забрани на вс др лице да изп-ва ГО за стоките, за които то е рег-но, да забрани изп-то на ГО с термини като род, тип, вид и др. След като едно ГО бъде рег-но, вс лице, което осъщeствява произв.си д-ст в тези геогр.граници моје да поиска да бъде вписано като ползвател на ГО. Това лице подава същите док-те като горепосочените. Едно ГО се защитава докато престане да съществува връзка м/у хар-те и кач-то на стоките и техния геогр.произход. Докато се ползва със закрила то не може да се превърне в родово наим-е на продукта.

Въпрос 11: Нелоялна конкуренция (НК)

Закрилата срещу нелоялната конкуренция се регламентира за първи път в парижката конвенция при нейната ревизия през 1900г.По-късно общата забрана срещу нелоялната конкуренция е допълнена с дефиниция на понятието и посочване на конкретни действия,които страните членки следва да забранят. Съществува принципна разлика в подходите на закрила на обектите на индустриална собствености на закрилата с/у нелоялната конкоренция.При закрилата на индустриалната собственост се започва от:
Дефиниране на обекта,който подлежи на закрила
Процедура пред административен орган
Издава се защитен документ с точно определен обхват на правата (какво може и какво не може да прави обекта
Забраната обхваща търговският договор
Подходи на закрила при нелаялна конкуренция.Включва:
Дефиниране на негативния резултат,който може да настъпи при непозволено използване на интелектуалните продукти на др пазарен участник
Липсва,каквато й да е административна процедура, липсва защитен документ и точно определен пакт на правата
Въвеждането на закрила с/у нелоалната конкуренция цели:
да не позволи на другите пазарни участници да се възползват от интелектуалните резултати на своите конкуренти
да разшири обхвата на закрила,като за такива интелектуални продукти,които могат да получат закрила по специалното законодателство, така и за интелектуални продукти,които не биха могли да бъдат защитени
Парижката конвенция, дефинира понятието НК , като всяко действие противоречи.... на честната и търговска , и производствена практика.По конкретно,конвенцията посочва 3 действия на НК,която следва да бъдат забранени от страните членки.Тези действия са:
Твърдение:Използване на всякакви сведения и факти.Способни да предизвикат объркване у потребителите по отношение на неговата дейност или произвежданите стоки и услуги. Объркването се дефинира като негативен резултат,при който собствените стоки и услуги се представят като стоки и услуги на др пазарен участник т.е фирма „А” лъже,че е фирма „Б”.Конвенцията не поставя ограничения по отношение на средствата или начините за объркване – вербално твърдение.
Твърдение: използване на фалшиви твърдения, чрез които може да се дискредитира името, предприятието,дейността на един конкурент или произвежданите от него стоки и услуги. Парижката конвенция разглежда като дискредитиращи само фалшивите твърдения, но практиката показва,че дискредетации могат да бъдат и верните твърдения. Ето защо законодателството в по-големите страни членки,като дискредитиращи са включени фалшивите твърдения, но и верните твърдения,когато атаката м/у конкуренцията е направена по оскърбителен начин.Дискредитацията се определя,като негативен резултат при който се уврежда доброто име на конкуренцията или произвежданите от него стоки и услуги.Както и при объркването няма ограничения на средствата при което може да стане объркването
Заблуждение – касае използването на сведения или факти,които биха могли да въведат потребителите в заблуждение относно качеството,характеристиките, произхода или начина на производство на предлаганите стоки и услуги.Разграничаваме следните видове заблуждения. Конвенцията не поставя ограничения,чрез които може да се постигне заблуждението.Счита се , че заблуждаващи са основно неверните заблуждения.Но обективно верните твърдения също биха могли да са заблуда.Ето защо при анализа на заблуждението на 1во място трябва да се вземе предвид обективната истинност или неистинност на използваните твърдения и на 2ро място задължително трябва да се вземе в предвид наличието на възможност потребителя да бъде заблуден от естеството на стоките

Видове заблуждения:
Изтъкване на несъществуващо предимство на продуктите,например :твърдението „Нашият хяб не съдържа никакви химически добавки”
Представяне на несъществено предимство като съществено: „Съдържанието на катран е по-малко отколкото на другата компания
Премълчаване на съществуващи недостатъци на продуктите : не се казва,че има голямо количество сол и др
Използването на сравнителна реклама като действие,тя не е включена в парижката конвенция. Това е всяка реклама,която директно или индиректно идентифицира конкурента. Сравнителната реклама следва да бъде забранена. Тя може да се използва като рекламен обхват, ако са изпълнени следните условия:
Да се сравняват идентични продукти
Да се сравняват съществени и проверими характеристики на тези продукти.Такива могат да бъдат и техните цени
Да не се възползва конкуренцията от репутацията на чуждата търговска марка или фирмено наименование (да не му носи никаква облага)
Да не се сравняват продукти,които представляват имитация на продукти със защитена търговска марка,външен вид ,опаковка или маркировка с които потребителят асоциира др пазарен участник
Не трябва да е заблуждаваща и объркваща рекламата

В България: закрилата sreshtu neloqlna konkurenciq se regl. V zakon.
Този закон предвижда:
Изтъкване на несъществуващи недостатъци на конкурентните стоки и услуги
Преписване на несъществуващи предимства на собствените стоки и услуги
Прикриване на съществуващи недостатъци на собствените стоки и услуги
Използване на утвърждаващи заблуждения относно ценови намаления
Използване на чужда търговска марка или друг идентифициращ знак на конкурентите в/у собствените стоки и услуги
Рекламиране на продукти с външен вид и опаковка,едентични или сходни на тези на др пазарен участник
Предлагане на награди в игри или томболи,чиято стойност многократно надвишава стойността на продукта

При осъществяване на някой от тези действия фирмата подлижи на парични санкции от 50-300хил лв, а при второ нарушение от 100 000 до 500 000 лв

Въпрос 12: KNOW HOW (КН)

Идва от англииското “Know how”(знам как).Използвано е за първи път официално през 19век. М/ународната асоциация по интелектуална собственост дефинира КН като съвкупност от знания и практически опити от финансов,търговски,управленски или др характер. Световната организация по интелектуална собственост дефинира КН като съвкупност от научни знания и производствен опит,които имат икономическа ценност,чието използване обаче изисква определени научни познания и технически възможности от техния притежател.КН може да съществува в различни форми:
на първо място, като знание,умение и опит на персонала
на второ място, като вписана документация
на трето място, подформата на предмета

Характеристиките,които причисляват КН към обектите на ИС и в същото време го отличават от всички останали обекти ,са следните:
Икономическа ценност на информацията
Практическа приложимост на информацията
Липса на правна закрила
Конфиденциален характер.Конфиденциалността на КН е относителна поради 2 причини:
а) Информацията може да е достъпна за много лица,но факта,че не е достъпна за лицата които се нуждаят от нея я превръщат в КН за тях
б) Лицето, което се нуждае от тази информация би могло да достигне и само до нея,но след време. Факта, че се нуждае точно в определен момент от нея, я превръща в КН.

Разграничаваме нк основни вида КН:
КН от технически характер
КН от икономически характер

Към КН от технически характер спадат научно-технически решения,които са патентно способни,но умишлено се пазят в тайна.Причините поради които са :
а) В процеса на патентоване информацията става общо достойна и е възможно недобросъвестни лица да изработят същото (изобретение) техническо решение
б) При технически решения,които не дават резултат в крайния продукт и териториалния характер. Ограничение във времевия сток на патента,който може да е по-малък от живота на изделието
в) Научно-техническа информация,която сама по себе си е непатентоспособна,но без която е невъзможно патентоването на изобретението.Условие, да не се разкрива част от технологията

Към КН от икономически характер спадат:
а) организационно КН,като тук спадат сведения свързани с организационната система на фирмата – информация за длъжностните характеристики и др
Търговско КН попадат:Сведения за организирането на дистрибуторските канали,доставната и търговска мрежа на фирмата; информация за клиентите,данни за търговски проучвания,които е правила фирмата

Финансов КН – информация свързана с паричното предлагане на фирмата
методи за изчисляване на обръщаемостта на капитала
информация за изпълняването на финансово-кредитни планове

Икономическата реализация на КН се осъществява чрез сключването на лицензионни договори (ЛД).При сключването на ЛД са на лице редица трудности за КН:
Различни дефиниции на понятието в различните държави
По-високия риск за страните от разкриване и неравномерно използване на информацията

Въпрос 13:Лицензионна търговия – същност, възникване и развитие
Лицензионната дейност се отнася до покупко – продажбата на лицензионни договори с цел да се осигури по-бързото промишлено осигуряване на обектите на инд. собственост. Възникването н лицензионната дейност се отнася към края на 18в. и началото на 19в. Факторите, които основно влияят върху възникването на лицензионните споразумения са 2 групи:
-Юридически фактори – изразяват се в това, че на икономически обоснован стремеж на всеки пазарен участник да използва последните достижения и противоположно юр. узаконеното монополно право на собственост на интелектуалния труд.
-Икономически фактори – изразяват се в стремежа за свободно използване на последните достижения в науката и техниката. Налице е противоречие между пазарните участници и собствениците на пазарните продукти, като решението за получаване на взаимна изгода от двете страни е в предоставянето на лицензионно споразумение.
Етапите на развитие на лицензионната дейност се разглеждат:
1.Етап – от края на 18в. до началото на 20в. – през този етап лицензионното споразумение има по-скоро случаен характер. 2Етап – от началото на 20в. до ВСВ – лицензионните споразумения се увеличават, но въпреки това не могат да бъдат изведени ясни тенденции в развитието на лиц. дейност. 3.Етап – от 50те г. на 20в. до 80те г. – това е период на бурно развитие на лиц. дейност. Оборотът по сключване на лицензионни споразумения надхвърля 2-3 пъти растежа на международната търговия. 4.Етап – от 80те г. на 20в. до сега – променят се качествените характеристики на лиц. дейности: -Лиц. споразумения се сключват повее за обекти, резултат от фундаментални изследвания, отколкото практически разработки. -Повишава се риска за успех на научните изследвания – риска от успех се оценява близо на 90%, което стимулира предоставянето на лицензи за обекти с висока степен на разработка. -Скъсва се жизнения цикъл на технологиите.
Етапите, през които преминават технологиите биват:
1.Етап – Уникални технологии – притежават абсолютно преимущество пред всички останали; осигуряват на производителите качество на продуктите, което останалите участници не могат да постигнат със съществуващата технология. Уникалните технологии са защитени от определен механизъм за установяване на собственост, който не позволява на останалите участници да ги използват без съгласието на собственика. 2.Етап – Прогресивни технологии – проявява се в конкретен отрасъл, т.е. за разлика от уникалните, те осигуряват сравнително предимство.3.Етап – Стандартни технологии – осигуряват качеството на продукцията аналогично с качеството на всички останали участници.4.Етап – Морално остарели технологии – те не са способни да осигурят средното ниво на качество на продукцията, което достигат останалите участници. -Научните изследвания се обособяват като самостоятелен стопански отрасъл и сключването на лицензионно споразумение се превръща в цялостно планиране на научно – производствена политика, а не в еднократен акт.
Лицензионните договори са договорите, чрез които едно лице – собственик на интелектуалния труд предоставя правото за използване на този интелектуален продукт на друго лице срещу възнаграждение. Тези договори се характеризират с определени параметри. Такива са: -Страни по договора наричаме лицензодател и лицензополучател; -Предмет на договора е всеки обект на интелектуална собственост, независимо дали е осигурен с правна закрила или не; -Ограниченията в договора биват: производствени ограничения (свързани са с производството на определен обем продукция, свързана със задължителното използване на определени суровини и материали); търговски ограничения (свързани са със задължението за предоставяне на определена продукция на определена цена; с начина на организация на дистрибуторската мрежа; изисквания при използването на ТМ и лиценза); териториални ограничения (свързани са с определяне на територията, на която може да се извършва производство и пласирането). Не трябва да се допуска конкуренция между двете страни. -Цена на лицензията; -Срок на договора – трябва да се вземат в предвид следните фактори: срок на законова закрила на обекта на договора; срока, необходим за внедряване на обекта; срока на ик. живот на изделието; -Права и задължения на страните – трябва да определя съвсем точно обхвата на договора; -Отговорност на страните за неизпълнение на договора; -Приложимо право и арбитраж.
Видове лицензионни договори: -В зависимост от предмета на договора: лицензионен договор за всеки от обектите на ИТ, както и комбинация. -.В зависимост дали предмета на договора е защитен с изключително право: -.Патентни лицензи – лицензи за обекти, защитени с документ. -.Без патентни лицензи – за обекти, които не са защитени и ноу хау. -Комбинирани – обектът е защитен и незащитен
1.В зависимост от обхвата на правата:
-Неизключителна (проста) лицензия – това е лицензия, с която собственикът на обекта ИС предоставя правото на ползване на друго лице срещу възнаграждение, като лицензодателя си запазва правото, както сам да използва обекта на лицензия, така и правото да предостави лицензията за същия обект на други лица за същата територия. -Изключителна лицензия – лицензия, която е предоставена от притежателя на обекта ИС на друго лице с право на използване на обекта срещу възнаграждение, като лицензодателят губи възможността сам да използва по какъвто и да е начин обекта на ИС, така и правото да предостави лицензията на друго лице и на същата територия. -Пълна лицензия – отдава се правото на използване на обекта на ИС по всеки възможен начин и при условията на издадения защитен документ, нарича се още изключителна лицензия на всички територии, много е близо до продажбата на самия защитен документ. Разликата е, че няма смяна на собствеността на обекта на ИС и след изтичане на договора лицензодателят си възстановява всички права върху обекта.
1.Други видове лицензии: -Крос лицензия – насрещна лицензия – това е лицензионен договор, при който лицензополучателя предоставя право за ползване на ИС на лицензодателя като форма за използване на лиц. договор. -Сублицензия – лицензия, която се предоставя на 3ти лица от получателя на изключителна и пълна лицензия, за да може да се предостави сублицензия е необходимо да няма специална клауза в договора за изрична забрана. -Принудителна лицензия – издава се по силата на административен акт от съответния адм. орган (патентно ведомство). Тя може да бъде предоставяна по искане на всяко заинтересовано лице, при условие, че лицето може да докаже, че може да използва обекта на лицензията и ако докаже, че вече не е станал нарушител на чуждите патентни права. За да бъде предоставена принудителна лицензия трябва да се изпълнят: -Изобретението или полезният модел да не са били използвани в срок от 3г. от датата на подаване. Или в срок от 4г. от подаване на заявката. -В тези срокове да не са били използвани в достатъчна степен за задоволяване на нуждите на националния пазар. +Изобретението или полезният модел да са от нац. Значение , т.е. дали ще помогнат за преодоляване на държавата. +Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна и е винаги възмездна.
Ако лицензополучателя на принудителна лицензия не е направил необходимата подготовка за използване на изобретението в срок от 1г. или не е започнал да го използва в срок от 2г. , принудителната лицензия може да бъде отнета. +Лицензия по право – статут на лицензия, готовност – изразява се в подписване на декларация от страна на собственика на защитния документ, с която декларация той изявява своята готовност да предостави лицензия на всяко лице, което желае, в условия на неизключителна лицензия и срещу възнаграждение. Подписването на такава декларация се счита за използване ба изобретение, полезен модел и намаляване на половина на годишните такси за поддържане на защитния документ.
Въпрос 14:Цена на лицензията
Ценообразуването на нематериалните обекти се характеризира с няколко специфики:
1. Нематериалните обекти са с уникални х-ки – разходите по създаване им са също уникални. Те не могат да се осреднят обществено. Това значи, че цената на немат. обект не може да бъде изчислена на базата на аналогични негови продукти, които вече съществуват на пазара. 2. При лицензионни сделки няма отчуждаване на собствеността, т.е. цената на 1 немат. обект може да бъде реализирана многократно чрез сключване на множество лицензионни споразумения. 3. Обикновено цената на немат. обекти се определя на база на очакваните бъдещи приходи от неговото използване. 4. Независимо, че немат. обект е един и същ, цената на всяка една лицензия за него може да бъде различна.
Изведени са 2 подхода за определяне цената на лицензията:
1.Разходен подход – при него цената се определя от разходите за научно изследователска дейност, в резултат на което е създаден съответния интелектуален продукт. Този подход има 2 разновидности:-Вземат се само разходите за научно изследователска дейност-Към разходите за научно изследователска дейност се добавят и разходите за самото лицензионно споразумение.
2.Приходен подход – цената се формира на базата на очакваните, бъдещи приходи. Изведени са 2 метода за определяне на цената: -Метод на квотата от свръх печалба-Метод на лицензионните такси.
Първият метод включва следните етапи:
3.Определяне на величината на очаквания ефект или определяне размера на допълнителната печалба. При определяне величината на свръх печалбата се взимат основните направления за извличане на ик. изгода, а те са:-намаление на производствените разходи за единица продукция;-увеличение на обема на произвежданата продукция;-подобряване качеството на произвежданата продукция и предлагането й на по-високи цени в резултат на приложението на принципа на променено ценообразуване;-комбинация от посочените.
4.Разпределение на ефекта или допълнителната печалба между лицензополучателя и лицензодателя. Тази част от допълнителната печалба, която се заплаща на лицензодателя се нарича цена на лицензията, а тази която остава на лицензодателя се казва лицензионна печалба. При разпределение на допълнителната печалба се взимат предвид следните фактори: -Вида на предоставената лицензия – обикновено при пълна лицензия се заплащат между 40 и 50 % от допълнителната печалба; при изключителната лицензия се плащат 30-40%, а при неизключителната лицензия – печалбата е между 20 и 30 %. -Наличие и степен на стабилност на закрилата на обекта на ИС, предмет на договора като се следва правилото, че за обекти с документи за изключително право се заплаща по-висока цена.-Степен на промишлено усвояване на обекта – по-висока цена се заплаща за обектите, които са доказали своите параметри в реалната употреба. -Цел за лицензионния договор – кой има задължението за плащане на годишните такси; какви материали и суровини ще се употребяват.
Втория метод – цената на лицензията се определя на базата на процентни отчисления от приходите от продажби, печалбата, стойността на единица продукция. Взима се на готово %, установява се от практиката в този отрасъл. Този метод не отчита особеностите на обекта на ИС, предмет на лицензията, както и условията на договора, съгласно, който ще се осъществява използването на обекта. Ето защо той се използва, като спомагателен метод, а не като самостоятелен.
Определяната цена по един от 2та метода се нарича разчетна цена, а действителната цена, която ще получи лицензодателят зависи и от други условия, основното, от които е формата и начина на изплащане на самите възнаграждения.
Форми:
-Паушална форма – изразява се в изплащане на твърда фиксирана сума, най – често по следната схема: 50% се заплащат при подписване на лицензионния договор, 30% от сумата се заплащат при предоставянето на техническия документ и 20% след извършване на 72ч. проби след внедряването на продукта.
Предимства: лицензодателят получава крупна сума пари още при подписване на договора; лицензодателят не е заплашен от евентуални производствени и търговски неуспехи, тъй като възнаграждението не е обвързано с приходи от реализация на продукта; лицензодателят няма интерес и не е задължен да предоставя техническа и консултантска помощ.
Недостатъци: лицензополучателят трябва да разполага с крупна сума пари при подписване на договора, когато има най-високи разходи, съответстващи на организирането на производството; лицензополучателят не може да разчита на консултация от страна на лицензодателя; лицензодателя се лишава от възможността да получи допълнителни приходи от реализацията на лицензираната продукция, които не би могъл да предвиди при подписване на договора. Обикновено тази форма се използва при непознаване или неблагонадеждни партньори.
-Изплащане чрез роялти – процентни отчисления, които се изчисляват на 1 от следните бази – приходи от продажби, печалба, стойност на 1ца продукция. Процентните отчисления варират в много широки граници – от 0,5 до 10%.
Предимства: за лицензополучателя плащането е разсрочено във времето и той може да влага средства в производството; лицензополучателя може да разчита на техническа и консултантска помощ от лицензодателя, тъй като той е пряко заинтересован от условията на реализация на продукцията; лицензодателят участва в разпределението на приходите от лицензираната продукция.
Недостатъци: лицензионните задължения се заплащат всяка година, но съществува риск лицензополучателят да не плати съответното задължение или да не сподели информация относно съответната година. За да се минимизира риска за лицензодателя при избира на такава форма на изплащане на задължението, в договора се записва задължението за лицензополучателя да изплати годишната вноска в определен размер, която се дължи при каквито и да е условия. Годишните вноски се наричат рати.
-Комбинирана форма – състои се в изплащане на твърда фиксирана сума при подписване на лицензионния договор и следващите вноски се определят на принципа на процентните отчисления. Тази форма комбинира предимствата и минимизира рисовете
Въпрос N: 15, 31.03.: Икономическа обосновка при покупко-продажбата на лицензи.
Ик. Реализация на обектите на интелектуалната собственост може да се осъществи по няколко начина:1.внедр на произв. И реализация на продукта в нац. Пазар, 2.внедряване на произв. И организац на износ на прод. 3.предоставяне на лицензи, 4.комбинация от 1, 2 и 3. Преди да се предоставят лицензи обаче е необходимо да се направи анализ на очакваните ползи от организаиране на произв. Със собств. Средства. Могат обаче да възникнат редица пречки: 1.необх от голям фин ресурс, с който собств не разполага, 2.липса на техн подсигуреност на произв. 3.отдалеченост на пазарите.
Лицензията е удачна форма на ик реализация на обектите на интелект собств., тъй като може да се предостави на всички стадии на жизнения цикъл на обекта и позволява многократно реализиране на ик потенциал, защото собственикът може да предостави няколко лицензии на различни лица., територии и цени.
Предимства за лицензодателя:
1.спестяване на време и средства като вместо да се организира производство л;ицензодателят получава средства при подписване. 2. могат да се предоставят лицензи на различни лица 3.лиценсодателят не е обвързан с евентуални неуспехи при търг реализация на продукта, следи за постигането на определено ниво на качество.
Предимства за лицензополучателя:
1.получава се готов продукт с доказани параметри като се отстранява рискът от неуспех на научните изследвания.при вземане на решение дали да се закупи или изработи новия продукт се вземат в предвид: 1.разходи за закупуване на лицензията и изработването на собств. Научни изследв., 2.очаквана печалба от реализацията на лицензионната продукция и от организацията на производството чрез внедряване на собствен научно-изследов. Резултат. 3. Времето, необходимо за закупуване на лицензията и времето необх за провеждане на собствени научни изследвания, 4.качеството и характеристиката на закупувания обект на ИС и качеството и характеристиката на обекта на научно-изследов. Работа. 2.Пристъпва се директно към производство и се пести време. 3.Спестяват се средства, които при собствени научни изследвания са много по-високи.
При покупко-продажбата на лицензи е необходимо да се направи проучване за избор на контрагент:
Проучване за лицензодател се осъществява по следните параметри: 1.Организационно-структурна, правна и финансова самостоятелност на фирмата лицензодател, 2. Направление на научно-изследователската работа на фирмата лицензодател, 3 произв и търг възможности на фирмата(при скл на договор тя да осигури необходимото оборудване, суровини и материали за производството), 4. Усл на договора – обхват, цена,
Проучване за лицензополучателя: 1.произв. и търг възм на лицензополучателя, 2.направленията на научно-изследователска работа с оглед получаването на крос-лицензия 3.правната и финансовата самостоятелност на фирмата
Въпрос N: 16- 07.04, Художествена собственост: обхват, съдържание, обекти, носители на права в/у худ собств., съдърж. На изкл. права.
Художествената собственост е вторият голям дял на системата на ИС и обхваща произведенията на науката, литератур. И изкуството. Основен нормативен акт в междунар. Аспект е Бернската конвенкция от 1886, чиито основни принципи са: 1.нац. третиране, 2. Автоматичност на закрила, 3.независимост на закрила. В БГ основния норм акт е Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от 1993г.Обект на авторското право са всяко произведение на науката, литературата или изкуството, което е изразено в каквато и да е обективна форма. Има 2 условия , за да се признае произв. За обект на авторското право : 1.то да е резултат от творческа дейност, 2. То тр да е материализирано в/у конкретен носител или обективирано под каквато и да е форма пред публика (min 3 души извън сем. кръг)
Съгласно ЗАПСП обекти на авторското право са: 1. Литературни произв., в това ч. произв на научната, техническата и худ публицистика, документаристиката, 2. Музикалното произв.(в това число оркестрови произв.,съдържащи само музика и песни), 3.сценични произв.-осн. Характеристика е, че са предназначени за поставяне на сцената с музик. Постановки….) 4. Филми, 5.произв на изобр изк, приложното, декоративното и др. изкуства, 6. Произв на архитектурата, 7.произв на фотографското изкуство, 8. Граф оформление на печатно издание, 9.проекти, карти, схеми, планове и др от областта на географията , картографията, музикалното дело, 10. Други: преводи и преработки на съществуващи вече произв и фолклорни творби, нови аранжименти на съществуващи вече муз произв и фолкл творби, но съдържателят на първ елемент тр да бъде съгласен, период. Издания на сборници,антологии, енциклопедии.
Необекти: 1.идеи и концепции, 2.новини, факти, сведения и данни, 3.фолклорни творби, 4.индивидуални и колективни актове на държ органи.
Субекти, носители на правомощията: 1.авторът на произв.-физ.лице, в резултат на чията творческа дейност е създ произв., 2 наследници на автора, 3.работодател или възложител на автора при трудови или гражданско-правни взаимоотношения. Когато 1 произв е създадено от 1 или повече лица говорим за съавторство, което може да бъде делимо или неделимо.
Правомощия на носителя: 1.неумуществени, морални права на автора, базирани на Хегеловата концепция за авторско-правната закрила: -право на решение за разгласяване на произв , времето, начинът и мястото на разгласяване, - признаване на авторство върху неговото произведение, при идентификационен знак =>създател е посоченото лице(подписи в/у картини..), -решение за анонимност на произв. Или ползване на псевдоним, -право на идентиф. Знак в/у произв, -право на запазване на целостта на неговото произв и противопоставяне на каквито и да е било промени в него., -има право на промени на произв, съгласно промени с идейното му виждане., -право на достъп до оригинала, - право на спиране на изпълнението на произведението, ако с това не се нарушават придобитите по-рано права с изкл на произв на архитектурата.
2.ик или имуществени авторски права: -възпроизводство на произв-тиражиране, -.разпростр на произв., -публично предоставяне, -.предаване на произв по кабел, излъчване на безжичен път или др техн средство, -превеждане на произв –създ на нов аранжимент, -реализация на архитектурен проект,
Специални права в бълг закон: 1.предоставяне на произв за достъп, вносът и износът на екземплчри тр да е разрешен от носит на авт права.
Посочените имуществени права водят началото си от закон на Анна от 1709, който зашитава правата на печатарите. За всяко използване на произв се дължи възнаграждение за автора.
Има няколко специфики:-всяко неупълномощено от автора използване се счита за пиратство, -авторското право е с продължителност на живота на автора.При съавторство сроковете започват да текат след смъртта на последния преживял съавтор.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АВТОРСКИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ – АП. СЪЩНОСТ, ФОРМИ НА ИЗПОЛЗВАНЕ, СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА АП СЪС И БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИОННИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. ДОГОВОРНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА АП.
АП се характеризират с изключително правомощие на субекта носител на авторските права за използването. Изключителните авт. Права са 2 големи групи:
-Имуществени
-Неимуществени
Тях вече сме ги разгледали.
Независимо от изключителните авт. Права, АП за използване на авт. Произведения по закон съществува тяхната възможност за т. нар. свободно използване на АП. Както подсказва самият термин свободното използване на АП е невъзможно без разрешение от носителя на авт. право.
Законът за авторското право предвижда:
1. Свободно ползване без плащане на компенсационно възнаграждения. Тук се отнасят следните действия на използването:
-Използване на АП за целите на анализ, коментар или друг вид научно изследване при спазване на правилата за коректно цитиране (име, издател, година, страници и в разумен обем).
-Използване на АП за целите на парламентарната, съдебната и административната практика в страната.
-Използване на АП за създаване на произведение по брайлов шрифт за т.нар. незрящи хора.
-За целите на опазване на културно историческото наследство чрез създаване на копия в музейни, библиотечни и други организации.
-За целите на лично използване чрез временно възпроизвеждане върху носител.
-Използване на АП постоянно изложени на улични, площадни и други обществени места с информационна цел.
-Използване на текуща информация в периодичния печат или други средства за масово осведомяване, в т.ч. речи, статии, публицистични материали, отчети и др., свързани с актуални събития.
-Временно записване на програми и предавания на радио и ТВ организации за целите на многократно излъчване.
-Използване на архитектурен проект за целите на реставрация.
-Използване на публично разгласени, показани или изпълнени вече произведения в учебни или други образователни институции.
Посочените действия формират т.нар. свободно поле на използване на авторските произведения.
Т. нар. свободно използване с компенсационно плащане се изразява в – вносителите на репродуцираща техника, носители на записи и консумативи за тази цел са длъжни по Закон да начисляват в цената на горепосочените авторски възнаграждения за носителите на авт. права и изпълнители. Тези суми се разпределят по равно между носителите на права. Средствата се натрупват във Фонд авт. право в мин. на културата.

Свободно използване на АП:
Използването на АП с ик. изгода по Закон трябва да се осъществява чрез сключване на договор между носителите на авт. права и лицата – ФЛ и ЮЛ, осъществяващи възпроизводството им (тиражиране) и/ или разпространение.
Договорът между носителите на авт. права и тиражиращата организация е договор за упълномощаване за упражняване на АП.
Упълномощаването се осъществява при спазване на следните принципни постановки:
-Носителят на авт. права преотстъпва свои АП на принципа на лицензирането.
-Лицензирането в областта на авт. право може да има характера на изключително или неизключително лицензиране.
-При изключителното лицензиране, авторът губи правото да използва в смисъла на преотстъпените права своите правомощия, както и да предлага други лицензии за упражняване на идентични права на друго лице.
-При неизключителното лицензиране авторът си запазва правото да използва своето авторско произведение, както и да предлага права за изпълнението му на други лица.
-Изключителното лицензиране се реализира само в писмена форма.
-Ако в договор за лицензиране на авт. права не е уговорена територията на използване, счита се че това е територията, чиито ползвател е гражданинът или където е седалището на ЮЛ.
-Максималната продължителност на договора за лицензиране на АП е 10г. Ако договорът е за по-дълъг период след изтичане на 10г., той е нищожен.
-Ако в 2г. срок от подписване на договора, ползвателят не започне упражняването на преотстъпените му правомощия, то авторът има право едностранно да развали договора.
-Счита се за нищожен договор, в който авторът отстъпва своето авт. произведение или всички други произведения, които би създал, докато е жив.
-Авторът има право да получи възнаграждение за всяка форма на АП и всички поредни такива като това се уговаря като еднократна сума, 5 от приходите в края на календарния период или комбинирано.
Ако договореното възнаграждение не съответства на сумите, които се получават в хода на изпълнение на договора, авторът има право да поиска увеличение на възнаграждението. Когато издателят не се съгласи на корекция, въпросът се отнася към съда (компетентен за това, за София е Софийски градски съд).
-Авторът има право да преотстъпи упражняването на свои имуществени правомощия на т.нар. Организации за колективно управление на авт. права – ОКУАП, които по своята същност са професионално сдружение в определени творчески области. Пример: Музик Ауто, Филм Ауто, Иза Арт.

Във всяка конкретна професионална област, договорите за използване имат свои специфики:
- в областта на литературата – договорът за използване е издателски договор, който се базира на няколко принципни диспозитивни правила:
1. На издателят е отстъпено правото на само 1 издание.
2. Максимален тираж на 1 издание е 10 000 екземпляра.
3. На авторът се дължат минимум 5 авт. екземпляра.
4. На авторът се дължи възнаграждение минимум 15 на 100 от коричната стойност.
5. Ако не е уговорена друга територия, издателят има право да разпространи произведението, на чиято територия е издателят или седалището.
6. Издателският договор се прекратява при изтичане на срока на действие на договора или с изчерпване на тиража на изданието.

Специфични правила съпровождат реализацията чрез договори за използване, възпроизвеждане и други всички останали обекти на художествената собственост.
Всяко неупълномощено използване на авт. произведение се третира като правонарушение.
Българската правна система предвижда следните способи за защита на нарушените права:
- гражданско правен способ;
- административно правен способ;
- наказателно правен способ.
1. Гражданско правна запита – основава се на Закона за авторското право и сродните му права, ГПК и други нормативни актове. Този способ се състои в следното;
+Подаване на различни хронологично обвързани във времето изкове за защита . Тези искове са следните:
- иск за установяване факта на нарушение;
- иск за преустановяване на нарушението;
- иск за изземване на неправомерно възпроизведени екземпляри;
- иск за унищожаване на неправомерно възпроизведени екземпляри;
- иск за унищожаване на оборудването, а което се осъществява нарушението;
- иск за обезщетение на причинени вреди.
Тези искове са логично обвързани и са подсъдни на окръжните съдилища.
Гражданското право предвижда реализиране на посочените в исковете действия.

2. Административно правен способ – той се базира на Закона за авторското право и сродните му права и на административния кодекс. Административно правната защита предвижда глоба или имуществена санкция за лицето нарушител на адм. право като техният размер варира от 200 до 2000 лв. При повторно или всяко следващо нарушение, глобата е в размер от 1000 до 5000 лв. Повторно е нарушението с един и същи предмет и за 1 година.

3. Наказателна правна защита - тя се реализира съгласно специален текст в наказателния кодекс, който третира престъпленията против интелектуалната собственост.Наказателният кодекс предвижда 3 състава за престъпления против ИС.Теса:
- пладиатство
- контрафакция
- натрапено съавторство

• Пладиатството най-общо представлява – всяко нарушение на неимуществените авторски права,по конкретно чл 73 казва: този който издава или използва под свое име чуждо произведение на литературата или изкуството или значителна част на това произведение.Не трябва да се надхвърля 50-60% от произведението
• Контрафакция – (чл. 74) представлява наказуемо деяние, което се състои в записване, разпространение, излъчване, предаване чрез техническо средство или използване по др начин чуждото произведение на литературата,науката или изкуството без неоходимото съгласие на носителя на авт. право.
• Натрапено съавторство се дефинира в член 74 – включване на съавтор на лице, което не е взело участие в творческата работа на произведението, по силата на служебни задължения или др.
Наказателният кодекс предвижда кумулативна защита чрез лишаване от свобода до 3 год и глоба максимум до 5 000лв

Сродни на авторските права.Същност.Права на артисти и изпълнители,права на продуценти и излъчващи организации.Същност и реализация

Сродни на авторските права(САП) – както подсказва термина са права в областа на ИС,които са близки по съдържание и обвързани с реализацията на авторските права.Сродни на авторските права,съгласно ЗАПСП са 4 групи:
1.Права на артисти и изпълнотели
2.Права на продуценти на звукозаписи
3.Права на филмови продуценти
4.Права на радио и тв организации
Водещия принцип при реализацията на САП е принципа на суборнизацията на сродните към авторските права,т.е при колизия на авторските срещу сродните права, приоритет ще има реализирането на авторските права

I.Права на артист изпълнител – Законодателя дефинира субекта артист-изпълнител,като лице което представя,пее,свири,танцува,рецитира,играе,режисира,дирижира,коментира,озвучава роли или изпълнява по др начин произведение, цирков или вариететен номер,номер с кукли или фолклорна творба. Посочената дефиниция ни позволява да направим следните характеристики:
* Всяко лице,което чрез своята артистична или изпълнителна дейност представя пред публика авторско произведение или фолклорна творба се нарича артист-изпълнител
* Обект на сродно право е самото изпълнение
* Режисъора,диригента,озвучителя и др творческо-технически кадри участващи в икономическата реализация на авторки произведения,са носители не на авторски,а на сродните права.Изключение – режисъора на филм е носител на авторски права.
* Изпълнители в сферата на цирковото или вариететното изкуство,пантонимата или др театрални жанрове са носители на права в/у своето изпълнение,когато то се отнася до творческо изпълнение, спортно-техническото майсторство не се включва
* Косвена закрила на фолклорните творби може да се постигне чрез системата на сродни права,а именно изпълнители,диригенти и др

Изпълнението може да бъде представено пред публика или да бъде фиксирано в/у носител
Артиста-изпълнител притежава изключителни права, състоящи се в имуществени и неимуществени правомощия
Неимуществени правомощия:
1. Артиста-изпълнител има право да иска: поставяне на името му, всевдонима му, артистичен еквивалент на горните или др идентифициращ го знак,при всяко негово изпълнение на живо на обичайни места и обичаен начин ,както на всички екземпляри
2.Артист изълнител има право да изисква запазване на цялостта и неизменяемост на записаното му изпълнение при тиражиране или използване по какъвто и да е начин.
Посоченото в т.1 на неимущественото право е неотчуждимо
Имуществените права на артист изпълнител се състоят в следното:
1.Артиста изпълнител има право да прецени и посочи параметрите на свое публично изпълнение,време,място сцена
2.Артиста изпълнител има право да разреши записване на неговото публично изпълнение
3.Артиста изпълнител има право да разреши фиксиране в/у носител на неговото изпълнение
4.Aртиста изпълнител има право да разреши излъчването по безжичен път,предаването по кабел или др техничен начин на запис
5.Артиста изпълнител има право да разреши предоставянето на неговото изпълнение за неограничен достъп в съвременните комуникационни системи по време,място изброено от потребителя
6.Артиста изпълнител има право да разреши вноса и износа на екземпляри на фиксирания в/у носителя запис на изпълнението в търговски количества

Артиста изпълнител най-често се реализира не сам,а чрез свои артистичен агент или чрез преотстъпването им на звукозаписен или др продуцент.
За отстъпването на горните права артиста изпълнител сключва писмен договор под формата на изключителна или неизключителна лицензия. Договорът не може да надхвърля повече от 5год.За реализирането на горните права артиста изпълнител има право да получи възнаграждение уговорено, като еднократна сума,% от приходите или др начин.

ЗАПСП предвижда някой специфични положения относно правата на артиста изпълнител във връзка с упражняваните на техните правомощия:
1.Участниците в колективни изпълнения ,формации или артистични групи упълномощават писменно едно лице да дава разрешение за използването на тези изпълнения.Сулиста и диригента дават отделни разрешения
2.Наименованието на артистична група тр да се регистрира в министерството на културата по специален ред.Те задължително се записват на кирилица,но по желание могат да се запишат и на латинеца или японски йероглифи.
3. Наименованието на артистичната група се закриля в продължение на 10г след прекъсване дейността на групата.Срокът започва да тече от 01.01 на следващата година.Правата на артиста изпълнител са с продължителност 50г,като срокът започва да тече от 01.01 следващата година,първото публично изпълнение или първият осъществен запис на изпълнението.

II.Права на продуцентa на филм
ЗАПСП дефинира правната фигура като ЮЛ,което организира създаване на произведението и осигурява финансирането.В управленската терминология,продуцента е мениджър.Той организирва осигуряването на ресурси и всякакъв др помощен персонал.Той осигурява финансовите средства.Продуцента на филм има сродни на авторските права,които се реализират на принципа на субординация или принципа на равнопоставеност с правата на изпълнителя
Продуцента сключва договор с носителя на авторски права в/у филм,както с режисъор,сценарист, оператор,художник, постановчик за художествен филм
Носители на авторски права във филм могат да бъдат композитор на музика,ако е специално създадена за филм,автор на диалози и др лица,като художник на косюми,създател на декорации и др .Договор на принципа на облигационни отношения
За реализация на своите филми,продуцента сключва договор с артистите,изпълнители на главни и второстепенни роли.Правомощията са на хоризонтални .....

Продуцента има имуществени и неимуществени права,които се изразяват в следното:
Неимуществени:
1. Продуцента има право да иска поставяне на името му в/у всеки екземпляр,на създаденото от него произведение,както и годината на първия запис
2. Продуцента има право да се противопоставя за използване на произведението на части и ....

Имуществени права:
1. Размножаване,тиражиране на произведението
2. публично тиражиране.
3. Излъчване на произведението по безжичен път
4. Подаване по кабел или др технически начин
5. Разрешаване на превод,дублиране или субтририране
6. Възпроизвеждане на фимла
7. Предлагане на произведението за достъп на неограничен брой лица по време,място и начин (в интернет)
8. Внос и износ на копия от филма

Правата на продуцента се разпростират за териториите на страната и чужбина за 50г.Срокът започва да тече от първия запис на филма или първото публично прожектирване
Българския закон задължава,ако П е българско ФЛ да предостави в срок от 5год от издаването на филмово копие в националната филмотека.