Руско - Грузинският конфликт

[Mozo]

Руско-грузинският конфликт
Tова което прави конфликта в Грузия от лятото на 2008 година интересен за изучаването на
конфликтологията кото наука, е сложната преплетеност и многопластовата сърцевина на спора
между Русия и Грузия. Изхождайки от теоретична гледна точка ,трябва да се приеме факта,че
конфликтната ситуация от август 2008 противопостави няколко сериозни актьора на
международната сцена. Не бива да се подценява ролята на мотивите, довели до критичната
ситуация притивопоставила две, а според мен дори и повече страни на конфликта.
Главните
заинтересованите страни имат своите основания за поддържането на подобни враждебни
действия, изхождащи от международна –правна гледна точка.
Започването на военни действия трябва да им а сериозна юридическа обосновка.Така поне
изглежда в съвременният свят.Грузия се оповава на правото да възстанови конституциоони ред,
обвинявайки руската страна в нарушаването на международно правна норма кото навлиза в чужда
територия и нарушава сверенното право на държавата на ненамеса във вътрешните работи. Русия
оправдава своята военна интервенция с необходимостта да окаже помощ на значително голяма
група руснаци, които са изложени на опасност на грузинска територия ,оснававайки се потози
начин на един от спорните принципи в международните отношения-този на националната
компетенция.в случая този принцип влиза в противоречие с на териториалната компетенция на
държавата,където се намират руските граждани. В конфликта са намесват също стремежите на два
нови субекта. Това са двете автономни области в рамките на Грузия, а именно Южна Осетия и
Абхазия(бивши съветски републики).Мотивите за конфликта са многопластови-предимно
етнически, териториални и свързаните с тях но по-общи в своята основа политически
елементи.Именно политическите причини са вектор или сума на посочените по-горе териториални
и етнически проблеми.
Същина на конфликта-проблеми
За да се даде по ясна представа за събитията от август 2008,
противопоставили Руската страна и Грузинските власти е
необходими да се направи исторически обзор на руско-
грузинските външнополитически отношения.
Грузия е социалстическа република от 1936г..Възстановява
своята независимост на 9 парил 1991г. Напрежението се
покачва с надигането на грузинският и осетинският
национализъм от края на 80-те години на 20в..През 1989г.
Южна и Северна Осетия се обединяват, но грузинските
власти отричат обединението. Военният конфликт започва
от януари 1991г.Грузия решава да завземе власта в
региона и премахва статутът на Южна Осетия като
автономия. Цяла година грузунско-южно осетинският
конликт е стимулиран от руската страна. Доброволци се
включват дори от Северна Осетия( територия на Руската
федерация).На 26 юни 1992, грузинският президент
Шевернадзе и руският държавен глава Борис Елцин
подписват договор, поставящ край на конфликта.Съгласно
споразумението мироопазващите сили на ОНД и на ОССЕ,
съставени от руски осетински и грузински войски са
остановени в Южна Осетия от юли 1992г.Тогава Русия
признава неприкосновеността на грузинските
граници.Руската федерация дава по принцип руско
гражданство на всеки южно-осетинец ,поискал да го
получи.В последствие са изпратени миротворци и от
страна на ООН,чрез решение 858 на Съвета за сигурност.
Те са разположени между Абхазия(др. сепаратистка
република )и Южна Осетия през 1993г.Целта е да се
съблюдава спирането на огъня..
Постконфликтна фаза
Първият
отворен
конфликт
започва
през
2001/2002
в
Долината на Панкиси(границата
между Чечня и Грузия) Руснаците
установили
,
че
грузинците
подкрепят
някои
избягали
бунтовници
от
Чечня.Междувременно през 2002г.
Са проведени няколко военни
учения на силите на НАТО в
Грузия.След смяната на режима в
Тбилиси, основен играч в региона
става Южна Осетия.Властите там
организират референдум и се
провъзгласяват за независими на
12 ноември 2006г. Същата година
Русия
и
Грузия
скъсват
дипломатически отношения като
руските офицери
на грузинска
територия са експулсирани,поради
обвинения в спионаж. Русия от
своя страна отзовава дипломатите
си.
•Грузинското правителство,САЩ и ЕС не признават този
референдум, докато Русия го одобрява без да се изрича
относно независимостта на Южна Осетия.През 2008г. с
прокламирането на независимостта на Косовo Южна
Осетия поставя въпроса за собствената си независимост
пред Русия и Съвета за сигурност на ООН.
•Русия отказва да признае независимистта на Косово
,аргументирайки се ,че това събитие ще има по-сериозен
отзвук, и че ща даде основания за размирици в някой
конфликтни точки на Света( в случая Грузинско-
осетинския конфликт),ако Международната общност не
бъде нащрекл
•Събитията преди август 2008-ма година ясно показват
осъзнаването на конфликта от всяка една от страните.
Същински конликт
Инцидент
•На 7 август 2008г. грузинските войски навлизат в Южна осетия за да се
възстанови конституционният ред. Русия предупреждава с репресии и употреба
на военна сила.Заплахи за бомбардировки над гр.Гори(военно летище на
грузинските части в близостдо Цинквали).
•На 8ми август е изпратена делегация на САЩ, ЕС, ОССЕ , за да преговаря за
спиранe на огъня (cesse le feu).
•На 9-ти вече руските части бомбардират грузинската армия и я изтласкват
от южно-осетинската територия.
Според първоначалните данни повече от
30 000 души напускат Осетия, а 1600 души са загинали.
•11 август
Бомбардировките продължават и руснаците минават в офанзива, бомбардирайки
много грузински градове. Установено е посредничество между международните сили
за разрешаване на кризисната ситуация. Михаил Саакашвили се съгласява с
предложенията на Френският президент Никола Саркози, който по това време
ръководи председателството на ЕС.
•12август
Русия налага вето на резолюцията на ООН относно проблема. Посредничеството
на Саркози за разрешеването на конфликта дава своите резултати. В Москва е
постигнато споразумение от 6 точки:

Целият материал: