Българинът и „другите” – представи, взаимоотношения, и взаимодействия

[Mozo]

Реферат

На тема :
Българинът и „другите” – представи, взаимоотношения, и взаимодействия

Дисциплина : Идентичност и сигурност

Изготвил : Мария Михайлова Михайлова

Специалност : Национална и регионална сигурност

Направление : Управление при кризи

Фак. № 1105712


Дата: ................ Проверил: .........................
Гр. В. Търново / доц. д–р Чиллев /


СЪДЪРЖАНИЕ:

1/ НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ /стр. 3
2/ БЪЛГАРСКИ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ / стр. 4
3/ РЕЛИГИОЗНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ В БЪЛГАРИЯ
И НЕЙНИТЕ ГРАНИЦИ/ стр. 9
4/ ЕТНИЧЕСКА И РЕЛИГИОЗНА КОМПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ / стр. 12
4.1. Таблица 1 : НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ / стр. 14
4.2. Таблица 2 : НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И МАЙЧИН ЕЗИК / стр. 15
5/ БЪЛГАРИЯ И ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА ЕТНИЧНОСТТА / стр.19
6/ ХАРАКТЕРИСТИКА ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ КОНФЛИКТИ / стр. 20


Българинът и „другите” – представи, взаимоотношения, и взаимодействия


„В Република България всяко лице, принадлежащо към етническо, религиозно или езиково малцинство, има правото да избере дали да бъде третирано като принадлежащо към дадено малцинство или не, без от това да произтичат каквито и да било неблагоприятни последици. Това право намира своята реализация при преброяванията на населението, при които всеки доброволно посочва своята етническа принадлежност, майчин език и вероизповедание, а ако желае – може и да не направи това.” Конституция на Република България, чл. 6, ал. 2

НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ

Чувството за национална идентичност е нещо като изкуствено създаден имунитет, който е достояние на всеки човек, независимо от държавата, към която принадлежи. И в този аспект, българите по нищо не се различават,  нито отстъпват на другите нации. Измеренията на чувството за отношенията към другите на българина  обаче са твърде нехомогенни и разнопосочни. Част от нацията се прекланя пред достиженията на чуждите култури /или псевдокултури/, друга част – отрича изцяло останалия свят и неговите културни или национални богатства. Или просто не се интересува от тях.
В условията на глобализация обаче, българинът трябва да направи своята лична реформа, защото иначе е изправен пред опасността все по-интегриращата се  международна среда да се разправи брутално и с него, и с мисленето му, което за броени години стана архаично. Той трябва да излезе от състоянието на тотален “мисловен комунизъм”, да започне лично да брани интересите си, поемайки най-после отговорността за себе си и обществото. Освен това, българинът трябва да приеме, че съществуват както и други нации, така и индивиди от собствената му среда, които имат различни нужди и  потребности, различни разбирания и мироглед. През последните петнадесет  години човешките права  у нас бяха сфера на идеологизиран дебат и дълбоки недоразумения. Действия с враждебно отношение към въпроса за човешките права обикновено не отекват с тревога сред обществото, а на моменти даже се радват на широка обществена подкрепа. Подобна реакция събуждат например случаите на насилие от страна на полицията или на дискриминация спрямо етнически и религиозни малцинства. Обществото все още не е наясно с въпросите за човешките права и международните стандарти. Въпросът се свежда по-скоро до егалитарните измерения на проблема, до държавно осигурената социална и икономическа защита, отколкото до нормите за защита на личностния интегритет. Кризата с нейните социални и икономически ограничения, пред които през последните две години са изправени все по-широки слоеве на българското общество, възроди вкоренените предразсъдъци и враждебност към "другия". Предразсъдъците и дискриминационното отношение на обществото са насочени специално към ромското население и различните религиозни общности. По инерция терминът "малцинства" се свързва на Балканите с етнически или религиозни групи. Подобна инерция може да има две интерпретации: оптимистична и песимистична. Според оптимистичната малцинствата, дефинирани по различен от етническия или религиозния признак, са напълно интегрирани в обществото и не се възприемат или самовъзприемат като малцинства. В песимистичната обаче има нотки дори на трагизъм: тези малцинства си остават "зад кадър", все едно не съществуват изобщо. За съжаление в България втората интерпретация е валидната. Българинът трябва да преодолее този манталитет и да приеме различният друг, ако желае да се нарече гражданин на Европа.

БЪЛГАРСКИ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ

Европейска толерантност и теза за мултикултуризъм в бъдещето общество са на път да се провалят от противоборството на ценностните системи на различните културни модели. Големият въпрос е възможно ли е да живеят равнопоставено в едно общество с различни култури –например за едните насилието да е неморално, а за другите – въпрос на чест и дълг.

Целият материал: