Лобизмът в България

[Mozo]

Основната причина за актуалността на лобизма е разгърналата се напоследък криза на партийно – политическото представителство. Политическите партии започват да губят способността си на основен изразител и представител на социално – груповите интереси на политическата сцена. Недоверието към тях се засилва, в резултат на което лоби – групите и лобизмът, започват да се разглеждат като представител и гарант на гражданските интериси отведени в полето на вземане на политически решения. Очертаващата се слабост на политическите партии е ясно свързана с подема на лобизма в България. Това е така, защото е категорично доказано, че колкото са по – слаби политическите партии в една държава, толкова по – силни са групите за натиск и тези със специални интереси, т. е. лобитата. И обратното – колкото повече политическата система функционира добре, толкова е по – слаба лобистката дейност.
Друга важна причина за засилващото се присъствие на лобизма в обществения живот е непълната или частична осведоменост на гражданите по обществени въпроси. Хората се информират най – често от медиите, които предлагат най – вече сензационни новини, отклоняващи общественото мнение от въпроси свързани, примерно, с икономическата политика на страната.
Няколко щрихи от историческата еволюция на лобизма ще помогнат за изяснаването на идеята на лобизма и неговия случай в България. Пъвите белези за лобизъм може да се търсят още в ранната античнаст. За отправна точка на генезиса на лобизма се приема Късната Римска империя, където поради голямата територия и силно централизирана власт , местните елити постоянно се стремели към достъп до представителите на императора. Други щрихи от еволюцията на лобизма могат да се изведът от епохата на абсолютизма в Европа. Различните форми на прото – лобизъм стават възможни в преодоляването на статично уреденото феодално общество и преминаването му към динамично структуриращи се съсловия в търсенето на политическо представителство от тяхна страна.
Самата дума “лоби” се появява през Средновековието със значението на тайни, скрити, тесни проходи свързващи различни сгради на манастирите. По – късно, през 40 – те години на ХVІІ век, тази дума се двързва с коридорите в Британския порламент, където депутатите са се срещали с лица, които нямали пряво да присъстват на парламентарните заседания. Предполага се, че с тези срещи в колуарите е започнала политическата биография на съвременния лобизъм.
В своята историческа еволюция лобизмът винаги е имал закрит, дискретен характер, той възниква там където стандартните процедури, общите правила за вземане на определено решение не са достатъчни за някого.
Генезисът на лобизма като политически феномен включва два важни етапа: 1) съществуването му като нелегитимно явление, но реална практика; 2) легализация и легитимация. Друга важна особеност е, че в началото навсякъде лобизмът по същество е бил парламентарен – влияние върху приемането на законодателни решения, а едва по – късно той се разпростира и в сферата на изпълнителната власт. В модерен контекст лобизмът възниква като специфична посредническа дейност. За да приключа с произхода на лобизма ще отбележа, че той несъмнено възниква в етапа на националната държава с добре функциониращи модерни институции и при наличието на модерна бюрокрация.
В условията на днешните преходни реалности в България съществуват няколко начина на говарене и възприемане на лобизма. В момента основният дискурс в страната е медийният. В публичното пространство постоянно се говори за лобита и лобиране по всевъзможни поводи – синдикати лобират пред правителството за равнището на доходи и заплати, мощни икономически лобита ефективно защитават своите частни интереси в крупни приватизационни сделки в диалог с държавата, граждански комитети се противопоставят срещу затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ, лобирайки пред държават чрез подписка и т.н.
Чрез говоренето за лобизъм в електронните и печатни медии се откроява стремежът на журналистите да проникнат в тайните на различни лобита, да направят прозрачна и публична тяхната дейност. С други думи, медийният дискурс предпоставя усещането за определено сенчести и полу – сенчести измерения на лобистката дейност, твърде често този дискурс е свързан и с корупция. За това не е чудно усиленото говорене за открит, прозрачен характер на лобизма, т. е. за легализиране на тази дейност.

Целият материал: