Мишел Фуко

[Kotkata68]

Властта не е просто теоритичен проблем, а част от нашето съществуване” казва Фуко. За да схванем същността на отношенията на властта според Фуко, трябва да анализираме формите на съпротива, усилията, вложени при опита тези отношения да бъдат разкъсани.
За отправна точка Фуко предлага серия противопоставяния – противопоставяне срещу властта на мъжете над жените, на родителите над децата, на психиатрите над болните, на медицината над населението, на администрацията над начина на живот. Това са „трансвесални” битки, тоест не се ограничават до отделна страна. Цел на тези борби са плодовете на властта сами по себе си. Това са „непосредствени” борби, защото хората критикуват инстанциите на властта. Спрямо обяснителната теоритична система или революционния ред, които раздвояват историка Фуко нарича тези борби анархистични. Те поставят под въпрос статута на индивида. От една страна декларират правото на различност, от друга са срещу всичко, което може да изолира индивида. Те оказват съпротива на резултатите на властта, свързани със знанието, компетентността, квалификацията. Те се борят срещу привилегиите на знанието. Основна цел на тези борби не е да се противопоставят срещу една или друга институция на властта, група, елит, а да се противопоставят на една своеобразна техника, форма на властта.
Тази форма на властта се упражнява над непосредствения всекидневен опит, който класира индивидите в категории, определя тяхната самоличност, обвързва ги с тяхната индивидуалност, налага им закона на истината. Това е форма на властта, която превръща индивидите в субекти.
В повечето случаи държавата се разглежда като вид власт, която пренебрегва индивидите и се занимава с интересите на общността, на класа или група избрани граждани. В известен смисъл според Фуко можем да разглеждаме държавата като матрица за индивидуализиране.
Властта, която Фуко анализира, се характеризира с отношения между индивиди и групи. Самото понятие „власт” бележи отношения между партньори. Отношенията на властта трябва да бъдат отделени от комуникационните отношения и знаковите системи които предават информация чрез езика. Произвеждането и разпространяването на знаците може да има като цел или следствие ефекти на властта, но те не са част от тях. Отношенията на властта притежават собствена специфика. От друга страна самите отношения на властта, до голяма степен се упражняват посредством производството и обмена на знаци.
Предмет на анализа на Фуко са отношенията на властта, а не дадена власт; отношенията на властта, различни от обективните способности и комуникационните връзки, уловени в многообразието на взаимодействието с тези способности и връзки.
Упражняването на властта е начин за действие на едни върху други. Не съществува цялостна, пасивна, разпръсната или съсредоточена „власт”, тя се упражнява единствено от едни хора над други и съществува единствено като действие.
Според Фуко отношението на властта се основава на два безусловно необходими елемента: „другият”, върху който се упражнява властта, да бъде признат и до края запазен като субект на действието, както и отварящото се пред отношението на властта поле от отговори, реакции, резултати.
Следователно функционирането на властта не може както без употребата на насилието, така и без постигането на съгласието. Според автора никое упражняване на властта не може да се лиши от едното или другото. Те са инструменти или резултати, а не принципи или естество на властта. Само по себе си отношението на властта е съвкупност от действия върху други действия.
Фуко отбелязва, че упражняването на властта се състои във „воденето на поведението”, в установяването на неговата вероятност. В основата си властта е управлвние, а да управляваш означава да структорираш полето за възможното действие на другите.
Друг важен елемент, който Фуко включва е свободата. Според него тя е условие за съществуването на властта – свободата предхожда властта, тъй като е нужна свобода за упражняването на властта, тя е нейна опора, защото както казва Фуко, ако се изплъзне изцяло от упражняваната над нея власт, тя би изчезнала и би намерила заместител в чистото и просто насилие. Следователно не можем да разделим отношенито на властта и непокорството на свободата.
Упражняването на властта е вид действие над други действия, както и начин да структорираш възможното поле на действие за другите. Анализът на властта в обществото не може да се сведе до изучаването на определен брой институции. Целостта на обществените връзки установява отношенията на властта.
Фуко констатира, че всяко отношение на властта изисква, поне като вероятност, стратегия за борба. Казва, че отношението на властта и стратегията на борбата взаимно се преплитат. Счита, че като се опрем на тясното значение на думата „управление” можем да кажем, че отношенията на властта постепенно са станали управленчески, тоест изградени, рационализирани и централизирани във формата или под опеката на държавните институции.