Реторически анализ на реч от парламентарен дебат

[Kotkata68]

РЕТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА РЕЧ ОТ ПАРЛАМЕНТАРЕН ДЕБАТ
Младен Червеняков е роден на 22 август 1954 г. в София. Завършил е право в Юридически факултет на Софийски Университет. От 1980 до 1992 година адв. Червеняков работи в Главна прокуратура нa Република България (за периода 1980-1981 г. е заместник районен прокурор на Враца.). Практикуващ юрист от 1992 г. адв. Червеняков е работил по множество инвестиционни и приватизационни проекти. Член е на Централната избирателна комисия за местни избори през 1991 и 1999 г., парламентарни изботи през 1991, 1994 и 1997 г. и президентски избори през 1991 г. През периода 1995 –1997 година Червеняков е министър на правосъдието на Република България в правителството на Жан Виденов. Депутат от БСП в 37-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Младен Червеняков е мажоритарният кандидат на Коалиция за България в 12 МИР- Монтана за парламентарните избори през 2009 година. Като член на НС, адв. Червеняков е участвал в изготвянето, обсъждането и прилагането на повечето законодателни актове (Граждански процесуален кодекс, Наказателен кодекс и т.н.). Бил е член на Парламентарната комисия по Европейска интеграция. Член на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутат в Европейския парламент през 2007г.. Председател на ОблС на БСП на Софийска област, председател на Комисията по взаимодействието на БСП с държавните институции. Бил е член на ИБ на ВС на БСП и говорител. Член на ВС на БСП. Сфери на дейност – търговско, гражданско, административно право и др. Член на Софийска адвокатска колегия. Публикации и участия: „Програма за реформа на съдебната власт”, София, 1996г. Владее свободно писмено и говоримо английски и руски език. Женен, с две деца.
В презентирания парламентарен дебат относно внесения седми вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев, Младен Червеняков произнася реплика към изказване на Екатерина Михайлова. В него тя, като представител на опозиционната парламентарна група на Депутати за силна България, излага своята теза за липсата на самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система, като използва за аргумент цитат от последния доклад на Европейската комисия. Още в началото на своята реплика Младен Червеняков използва инжонксион, за да изиска по категоричен начин нещо от опонента си: “Уважаема госпожо Михайлова, нека да четем докладите на Европейската комисия не както дяволът чете Евангелието.”
В този случай инжонскионът придобива отрицателна форма, той е употребен като апел, който има повече призоваваща функция, цели осъществяване на контакт. Фигурата е близка до екскламацията, друг начин за изразяване на афект, който в случая е възмущението на оратора от поведението на опонента. За допълнително подсилване на внушението Младен Червеняков използва много силно сравнение: “...както дяволът чете Евангелието”. Сравнението е аргументация, при която в първата логическа и образна матрица се съобщава това, което във втората част се явява познато и понятно, съпоставят се едни лица, предмети, явление с други, въз основа на някакво сходство. Червеняков поставя двата смисъла паралелно, определени с думата “както”, като ги сближава чрез съотнасяне на техните качества и функции. Посредством сравнението той представя идеята си по-близка, конкретна и достъпна за разбиране от слушателите. Сравнението улеснява аргументирането на мнения, които не се казват директно. Употребата на фигурата придава експресия и образност, усилва емоционално-психологическото въздействие на речта. Това обяснява голямата ефективност на посоченото изразно средство. С негова помощ се изгражда алегорията, която представя отвлечено понятие или идея с помощта на конкретен житейски образ. В конкретния случай чрез образа на дявола, който чете Евангелието, се достига до общочовешките представи за справедливост, за добро и зло. Ораторът използва тази алегория като средство за иронична критика.
За да аргументира своята теза Червеняков използва цитати, чиято употреба е характерна за всички родове красноречие. Той атакува своя противник с избрани абзаци от доклада на Европейската комисия.
В хода на презентирания дебат Младен Червеняков прави и самостоятелно изказване, в което употребява разнородни фигури на мисълта и словото. Той използва най-често акумулацията, натрупването на доказателства, като характеризира, квалифицира събитията и обстоятелствата, за които говори. Червеняков засипва слушателите с факти и цифри, често безредно изброени, като по този начин постига объркване в тезата на опонента, който докато се опитва да следи цифрите, се изгубва в тяхното море и изпуска нишките на мисълта. Тогава Червеняков възкликва с помощта на реторичен въпрос: “Вие не оценявате ли просто какво е направено?”. И продължава, използвайки сюбжекция: “Къде е реалната загуба тогава? Имаме 150 млн.лв. спрени по САПАРТ, но предстои и произнасянето на Мариан Фишер Бойл по тези мерки”. Сюбжекцията е фиктивен начин на водене на диалог в речта, в който ораторът сам задава въпрос и отговаря. Това е мислене условно разделено като диалог, протичащ между събеседници. Червеняков аргументира мнението си по своеобразен начин – диалогизиран монолог. Този похват усилва идеята на оратора, оказва голямо въздействие на аудиторията.
Доводът на сърцето е друг аргумент, използван в изказването. Ораторът апелира към моралната същност и подбуди на опонента: “Първо, редно ли е да твърдиш за провал в трите основни приоритета на правителството, след като не можеш правилно да ги цитираш в мотивите?”. Тук Червеняков си служи с комуникацията, като иска фиктивен съвет относно деликанта ситуация. Той поставя специфичен въпрос, създавайки комбинация от фигури, които предопределят разбирателството между събеседниците. Комуникацията реализира контактова функция в общуването, приобщава аудиторията към каузата на говорещия и отключва филтъра на доверие.
Младен Червеняков често използва метаболата като фигура на мисълта, при която една дума се повтаря отново след няколко други. Ораторът набляга на дадено понятие, което презентира аргументираната идея: “...този вот за цялостната политика е може би най-несъстоятелният, най-безсмисленият по думите на самата опозиция и най-безрезултатият от гледна точка на резултата. И тук не говоря за конкретни резултати от нашето гласуване, а за политически резултати, които се целяха с този вот.”
И още: “Вие казвате, че има алтернатива на тази политика, която поне досега запази стабилността в страната. Изобщо за каква алтернатива говорите, господа? Алтернативата на финансовата стабилност е финансовият хаос. Алтернативата на икономическия разтеж е икономическата рецесия. Алтернативата на по-добрите доходи е бедността. Така че, уважаеми дами и господа, бъдете така добри в оставащите месеци до изборите да развиете добре вашите алтернативи, така, че някой да ги разбере, защото днес в тази зала вие просто нищо не казвате.”. В това конкретно изказване се съдържа комбинация от фигури, като освен метабола, можем да отличим антитеза. Антитезата е фигура, породена от опозиция в мисленето. Червеняков аргументира алтернативна на внушаваната от него идея. Контрастното представяне на мнения пред слушателите цели едното да бъде отхвърлено, а другото прието. Така се утвърждава реално доказваната теза.
Епаналепсата е друг вид повторение на понятия, използвано в презентираното изказване. Тази фигура на мисълта представлява усилено повтаряне на дума или фраза в началото или в края на следващи едни след други групи: ”Има няколко момента, които действително се нуждаят да бъдат национално приоритетни ... Безспорно, че това са проблемите за кризата; безспорно, че това са проблемите за европейските правила; безспорно, че това е проблемът за фондовете и начина на тяхното управление; безспорно.”
Младен Червеняков си служи и с анадиплозис, при който в началото на следващото изречение се повтаря краят, една дума или част от предходната фраза: “Струва ми се, че зад тези мотиви стои едно общо желание и на опозицията и на управляващите – да напредваме по-бързо, по-бързо да настигаме европейските стандарти, по-бързо – онова качество и стандарт на живот, в името на които понесохме немалко лишения като страна,...”. Анадиплозисът е естествена речева ситуация за говорещия човек. Ораторската реч има аргументативна роля. Освен повтарянето на израза “по-бързо”, за ефективната презентацията на идеята служи и елипсата. Тя е фигура на мисълта, образувана чрез съкращаване на някоя дума или част от изречение, които се подразбират. В случая е изпуснат един от елементите, необходими за завършения синтактичен строеж – сказуемото. Но прекъсването на словестния ред не препядства възприемането на идеята. Слушателите разкодират смисъла ситуативно. Разбирането се осъществява посредством контекста на мисълта и езиковия израз – по-бързо да достигнем онова качество и стандарт на живот. Елипсата изразява експресия, засилва напрежението, придава динамика на събитията и в аудиторията остава впечатлението, че ораторът действително бърза, дори чрез речта си да достигне по-бързо до желаната цел.
Специфична реторическа фигура представлява и следното изказване: “Направеното от България – не понеже това правителство е наследило механизма, а защото то просто трябваше да го изпълнява, за първи път е оценено по достойнство от нашите европейски партньори.” Това е вметнато разсъждение – изречение, което е вмъкнато в друго изречение и което добавя допълнителна информация в основното. Идеята и синтактичната конструкция на изказването не се нарушават. Вметнатото израчение не е свързано граматически с първото, но има сематнична роля. Ораторът прекъсва мисълта си, за да каже нещо много важно.
Единствената метафора, която Червеняков използва в изказването си се съдържа в следния цитат: “Ще се върна на тези предложения на господин Костов за консенсусни приоритети. В това има рационално зърно и върху това ние може би трябва да помислим”. Той замества две реторически предпоставки въз основа на сходство. В случая думата “зърно” замества думата “потенциал”, като й придава специфични нюанси, като й принася част от своите свойства.
Неразделна част от правилността на изговора е въпросът за чистотата на ораторската реч. Навлизането на чужди думи във всеки език е неизбежно и естествено явление, но има случаи на недостатъчна обоснованост на тяхната употреба. Младен Червеняков казва: “Общо взето, ако човек прочете мотивите на предишните шест вота, ще види че има копи-пейст вземани пасажи и внасяни в този вот.”. Българският заместител на чуждата дума “копи-пейст” е думата “дословно”. Вярно е, че тя не притежава същата образност като английската дума, но си заслужава да отбележим и факта, че конкретното изказване е направено от трибуната на българското Народно събрание и най-малкото, което дължи ораторът на своята аудитория, е уважение към българския език.